Българската православна църква почита днес църковния празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Четиридесет дни след Възкресението Господ Исус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание, потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според народните вярвания на този ден идват и самодиви, които се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Затова в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Според вярванията, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Днес имен ден днес празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска и производните на тези имена.
Денят е празник и на всички хлебари и сладкари.
