Със съотборниците си на турнира в Тираспол /Молдова/
За едни изненадващо, за други не, но младият футболен талант от Петрич Петър Караангелов, роден в края на 2001 г., бе най-убедителният победител в класацията „Спортист на Петрич за 2017 г.“, получавайки 61,2 точки от вота на комисията. В категория „юноши и девойки“ Пепи присъства в 9-те анкетни карти на гласуващите, където е посочен 3 пъти на І място, 3 пъти на ІІ и 3 пъти на ІІІ, като освен това спечели и фенския онлайн вот, което му донесе още едно І място.
За пътя си дотук, по-близките и по-далечни мечти футболистът на 6-кратния ни шампион „Лудогорец“ разказа, преди да отпътува за Разград за старта на зимната си подготовка.
– Пепи, с какво свързваш първите си крачки във футбола?
– Започнах в родния „Беласица“. Държа да уточня, че съм трето поколение футболист след дядо ми и баща ми, майка ми пък е лекоатлетка. Всички тези обстоятелства накуп ми даваха сериозен стимул да тренирам. На 7 години започнах, така се случи, че винаги тренирах с по-големите. Беше ми по-трудно срещу по-силни и по-здрави момчета от мен, но пък това, от друга страна, помогна да стана по-борбен.
– Правиш добро впечатление с таланта си още като малък, като в един момент се оказа в ДЮШ на „Ботев“ /Пловдив/. Как се стигна до преместването ти в пловдивския квартал „Коматево“?
– Случи се през есента на 2013 г., участвахме с „Бела“ на турнир в Сандански. Състезанието беше силно, срещнахме съперници от калибъра на „Левски“ и „Ботев“ /Пд/. Като момче от малък град, винаги съм мечтал да играя срещу големи тимове. Срещу моите пловдивски връстници се представих добре. Вероятно на същото мнение е бил и скаутът на канарчетата Марин Бакалов и скоро след това бях част от ДЮШ на „Ботев“ /Пд/.
– Трудно ли се реши на тази стъпка?
– Разбира се, бях твърде малък, все още ненавършил 12 години. В пансиона на школата бяхме под режим, ставахме в 6,30 ч. Закуска, училище, тренировки, всичко беше под час. Това запълваше цялото ми време, не съм излизал с приятели, мислех само за училище и футбол.
– Усети ли сладостта на успеха с жълто-черната фланелка?
– Два пъти спечелихме купата на България, веднъж станах и републикански шампион. Изиграх три финала на силния турнир в Сопот, като два пъти вдигнахме купата на победителите. Играх два пъти и на неофициалното детско световно първенство в Швеция „Готия къп“.
– После дойде вариантът „Лудогорец“.
– Да, след консултация със семейството ми реших да приема ново предизвикателство и отскоро съм футболист на орлите. Играя като вътрешен халф, силният ми крак е десният, старая се да подражавам на любимия си футболист Лука Модрич. Оттук се разбира, че любимият ми отбор е „Реал“ /Мадрид/. Испанският стил на игра ми допада повече от английския да речем.
– Кой е най-запомнящият се твой гол до този момент?
– Играех за по-големите, набор 2000, на „Ботев“ /Пд/ срещу „Берое“. Резултатът бе 3:1 за нас, точно с толкова бяхме паднали и в Стара Загора. В последната минута обаче прехвърлих вратаря за 4:1 и продължихме напред, без да преминаваме през ролетката на дузпите. Това е голът, за който си спомням най-често.
– Наскоро качествата ти бяха признати и на турнир в Молдова?
– Спечелих приза „Най-добър халф на турнира“, в който участваха грандове като „Динамо“ /Киев/, „Зенит“ и „Легия“ /Варшава/.
– Сега пък си номер 1 на Петрич при юношите?
– Искам да благодаря на всички, които са гласували за мен. Държа да подчертая, че и подгласниците ми Теодор Мавродиев и Алекс Иванов заслужаваха не по-малко от мен това признание на съгражданите ни.
– За какво мечтае млад спортист като теб?
– Мечтая да играя за националния отбор на България и на високо клубно ниво като Роналдо, Неймар и Меси. А защо не и да спечеля Шампионска лига някой ден.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
