Лозарството, виното и вековното преклонение на човечеството пред божествения еликсир възпя в 70-ата си книга краеведът, поет и почетен член на Винената партия, кресналията Борис Сандански. Последната си творческа „рожба“ авторът е посветил на любимата си керацуда, която според дългогодишните му проучвания не вирее никъде другаде по света.
„В целия Кресненски район до Мелник това е бил най-често срещаният сорт, а цялото дефиле е било с терасовидни лозя. За жалост в началото на миналия век лозовата филоксера унищожава огромна част от насажденията с керацуда, едва в последните няколко години този уникален сорт започнаха да го разсаждат и по други места“, разказа Борис Сандански.
Самият той още като дете с близките си работел в лозята и до днес, на крачка от 90-ата си годишнина, продължава да обгрижва лозето си и да прави вино.
„Като циганска торба е тази книжка, в нея има всичко – и сериозно изследване, и хумор, и забава… Разказвам за историята на лозарството и винарството, за издигането в култ на напитката на боговете, вкарал съм и любопитни археологически находки в района на Кресна и в Мелнишко, свързани с лозарството и винарството в древността, 30-ина песни за виното и повечко хумор, както и мъдростта на вековете по темата. Знаете ли например, че навремето лечителите са изписвали на рецепти какво вино да пие пациентът, за да излекува една или друга болест?“, провокира любопитството авторът.
Борис Сандански не е пропуснал сред мъдреците да вкара и прозренията на местни ценители, вероятно след няколко чашки в компания: „Бог е любов, керацудата също“ и „Виното керацуда е като млякото, но по-хубаво“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
