НА ПОЛЕТО
И през март продължават грижите по опазването на есенните посеви от вредните полски гризачи, както и от опасни неприятели, какъвто е житният бегач.
Подхранването на пшеницата и ечемика, ако по някаква причина не е извършено през февруари, трябва да завърши докъм средата на месеца. Най-добре е предвидената азотна норма да се раздели на две и втората доза да се внесе към края на братенето и началото на вретененето.
За сеитбата на слънчогледа март е обичайното време, макар че това е възможно да става и през февруари. Засявайте при първа възможност. Както за поникването, така и за началното развитие е необходима доста влага, която бързо ще се губи от почвата със затопляне на времето. Ето защо от късните посеви се получават обикновено по-ниски добиви.
Продължава сеитбата, а там, където не е започнала, започва на граха и лещата. Ще спечелите, ако успеете да засеете до средата на месеца.
Етеричномаслените растения, като резенето и анасона, можете да засеете във всеки благоприятен за работа ден. И за тях важи като правило – колкото по-рано, толкова по-добре.
Засаждането на лавандулата, започнало през есента, може да продължи през февруари, стига времето да позволява това. Колкото по-рано, толкова по-добре.
В розовите градини трябва да се обработи почвата, да се открият храстите, загребвани срещу измръзване, и да се извърши налагащата се резитба.
Ако не сте успели да засеете през февруари някои фуражни растения, като овес, фий и др., време е да побързате.
Време е за сеитба и на люцерната. За да се получат добри посеви, в по-южните райони тя трябва да бъде засята още в началото на месеца, но и на север от Балкана сеитбата не бива да се проточва след средата му.
През март месец градината започва да се събужда от зимния сън. Време е да се заемем с нея, за да имаме вкусна и обилна реколта след няколко месеца.
В началото на март се засаждат ранните картофи при температура на почвата около 8-10 градуса. Площта се набраздява на разстояние 60 см. Рътените картофи се поставят с кълновете нагоре в браздите на разстояние 20-25 см. Покриват се с 6-8 см почва.
Баклата може да се засее още в началото на март. При пролетно засяване не съществува опасност от измръзване, защото в ранния си стадий тя издържа на температури до няколко градуса под нулата. Засява се на редове, разстоянието между които е 50 см, а между семената в реда – 8-10 см.
През първата половина на март, когато разсадът от домати за ранно производство образува втори лист, се пикира в полиетиленови оранжерии или полутопли парници. За да не се повреди разсадът при изваждането, е необходимо почвата предварително да се полее. Подходящо разстояние за пикиране на доматите е 10х10 см. След пикирането култивационните съоръжения се проветряват.
През втората половина на март се засяват пипер и патладжан, а след 10-15 дни – и доматите за средно ранно полско производство. За осигуряване на висококачествен разсад на 1 кв.м се засяват 8-10 г семена от пипер, 2-2.5 г домати и 3-4 г патладжан.
Борбата срещу различните почвообитаващи гъби и предпазването на растенията от сечене се провежда, като леглото на семената трябва да се напраши със син камък, в случай че семената не са обеззаразени. Лехите се покриват с полиетилен, за да се запази влагата и да се повиши температурата.
Водният лук и празът за разсад могат да се засеят на открити лехи при наличие на подходяща температура. През март месец се сеят всички кореноплодни зеленчукови култури – моркови, репички и др. Засява се също и магданоз. В края на месеца може да се засадят салатата, алабашът и др. Време е да се засее градинският грах, ако това не е станало през февруари. При първа възможност за работа на открито през пролетта трябва да се обърне внимание на засетия през есента спанак. Трябва да се подхрани с тор и да се прекопае. Ако спанакът е засят през февруари, е необходимо след поникването да се подхрани и при суша да се полее веднъж.
Арпаджикът се засажда още при първа възможност през март. Лукът развива слаба коренова система и трябва да използва пролетната влага, за да направи едри глави. Когато ги оформи напълно, през юли и август, тогава валежите или напояването са направо вредни – възбужда се за нов растеж, а това се отразява на съхраняемостта на главите.
За засаждане на арпаджика в дворната градина е най-добре да оформите произволно дълга леха и широка колкото ще ви е удобна за работа. Ако почвата е бедна, може да пръснете и малко амониева селитра – по 10-20 г на квадратен метър. След като подравните лехата, направете по нея браздички, дълбоки 3-4 сантиметра. В тях чрез леко натискане засадете лучковичките през 8-10 см една от друга. След това ги засипете с изровената пръст. Ако луковичките са толкова едри, колкото трябва да са според препоръките, за 10 кв. метра ще са ви необходими към 800 г арпаджик.
Супер ранни тиквички се получават, като около средата на март се засеят в лехи на около 110-120 см разстояние една от друга и се покрият с найлон. Когато стане топло, найлонът се повдига – температурата отвътре не трябва да надвишава 30 градуса. През май месец тиквичките се откриват.
Ако не сте си засели граха през февруари, използвайте първата възможност през март. Колкото по-късно, толкова по-зле. Грахът е студоустойчив, а му трябва пролетната влага, за да се развие и да даде богата реколта.
Използвате ли за засаждане картофи от отгледаните за консумация, знайте, че ще получите поне с около 25% по-нисък добив, отколкото от отгледаните за производство на посадъчен материал в специализираните стопанства. Но това не значи, че ако са ви останали клубени от съхраняваните като зимнина, трябва да ги изхвърлите. Засадете ги. Все някаква полза ще има.
Искате ли да отгледате салати в дворната градина, и сега може да засеете семена, за да получите разсад. Подходящото време е най-късно до средата на март. По-нататък става излишно, защото салатите ще трябва се развиват в много топло време, а те не го понасят.
В ОВОЩНАТА ГРАДИНА
Резитбата на овощните дръвчета е най-важната грижа през март. Тя трябва да приключи в рамките на месеца навсякъде и при всички овощни видове. От по-топлите райони до по-хладните постепенно те излизат от принудителен покой, резервните хранителни вещества се насочват към растежните върхове, които с резитбата се изхвърлят, а това е вредно за дръвчетата.
В началото на месеца, особено в по-високите райони на страната, все още успоредно с резитбата може да се събират калеми за присаждане.
Облагородяването и преоблагородяването по методите на кози крак, копулация, страничен зарез и на разцеп продължава през март. Тези методи може да се използват и в началото на сокодвижението, но не и по-късно.
Резитбата на касиса трябва да приключи докъм средата на месеца. От изрязаните клонки може да се приготвят резници за вкореняване.
За пролетното засаждане на овощните дръвчета и храсти си заслужава да се използват всеки благоприятен за работа ден през март. Трябва да се има предвид, че колкото по-рано се направи това, толкова е по-голям шансът да се прихванат. Тези, които са подготвили местата, в т.ч. и дупките от есента, печелят време.
Плододаващите малини трябва да бъдат почистени от повредени и слаби леторасти. Ако главната резитба не е направена през лятото, сега се налага да се отстранят и всички плододавали леторасти, а останалите да се съкратят с около 20 см. Част от корените на засадените през есента малини е възможно да са се изтеглили над почвената повърхност в резултат на многократни замръзвания и размразявания на почвата. В такъв случай следва да се покрият с пръст и притъпкат.
Почвата в овощните насаждения или околостъблено при единичните дръвчета трябва да бъде обработена при първа възможност. С тази обработка може да се подхранят и с амониева селитра на фона на правилно торене през есента с фосфорни и калиеви торове. Дозата на азота не бива да е повече от 2/3 от предвидената годишна норма.
През месеца приключват зимните пръскания срещу различните и специфични неприятели и болести, където плътността им надвишава допустимия праг на вредност.
Ремонтът на телените конструкции в лозята и опорите на асмите продължава. На чашовидно отглежданите лози се набиват дървени колове, които служат за опора. Предварително коловете се импрегнират, като се накисват в 5% разтвор на син камък. Това доста ги предпазва от загниване.
Резитбата навлиза в решителна фаза. Тя трябва да завърши преди началото на сокодвижението. Успоредно с резитбата се изнасят и изрязаните пръчки. Това ще улесни навременната обработка на почвата.
Загребваните лози сега следва да се открият и да се довърши резитбата им. Необходимо е да се провери състоянието на пъпките за евентуални повреди от загниване или измръзване. Ако има повредени пъпки, прави се коригираща резитба.
Първата пролетна обработка на почвата се извършва след резитбата и изнасянето на пръчките от лозето. Тази обработка се налага, защото почвата е отъпкана от резачите, а освен това с нея се унищожават и плевелите, които поникват още в края на зимата и началото на пролетта. С тази обработка може и да се наторят с азотни торове лозята, отглеждани без напояване.
За ново лозе мястото на всяка бъдеща лоза се маркира още в първите подходящи за работа дни при изпръхнала почва.
В по-топлите райони започва засаждането на облагородени и вкоренени лозички. Това може да стане и в по-хладните, ако метеорологичните условия и състоянието на почвата позволяват. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Изпразнените от виното бурета без отлагане следва да се измият старателно, да се опушат със сяра и да се съхранят в сухи и проветриви помещения. Оставени без тези грижа, те могат да причинят вкисването на виното от идната реколта.
От преглед и опушване със сяра се нуждаят и съдовете, използвани за ферментацията на виното през есента.
Във февруарското издание на земеделския календар разказахме за начинаещия лозар как се формират лозите чашовидно. Сега ще му предложим друга формировка, особено подходяща за местата, където се налага лозите наесен да се загребват, за да бъдат предпазени от опасно ниски зимни температури – формировката Д-р Гюйо.
В годината на засаждането най-добре развитият летораст се реже на чеп с две очи. Останалите пръчки се премахват. През пролетта на втората година от двете развили се пръчки горната се премахва, като се реже през средата на стария чеп, а долната се съкращава на чеп с две видими очи.
През лятото на същата година от двете очи на чепа ще се развият два летораста. При филизенето запазваме още един, най-силния, развил се от спящо око. Ако има и други, премахваме ги, а тези три оставяме за резитба на следващата пролет.
На третата година най-горната пръчка оставяме за плодна, а долната режем на чеп с две очи. Другия запазен летораст също съкращаваме на чеп с две очи. Това е резервният чеп. Запазеният летораст за плодна пръчка съкращаваме на 10-12 очи и прегъваме по най-долния тел на носещата конструкция. Леторастите, развиващи се през лятото, привързваме към теловете на носещата конструкция. Така постъпваме и с леторастите, развиващи се от чеповете. Израстващи филизи от други места премахваме, т.е. извършваме филизене.
Така за зимната резитба на следващата година остават само плодната пръчка с далите плод леторасти и леторастите, развили се от чеповете, които също са плододавали.
На четвъртата година плодната пръчка премахваме, като режем през средата на стария чеп. Най-горната (или най-добре развилата се) пръчка от чеп съкращаваме на 10-12 очи и прегъваме по най-долния тел. Останалите пръчки съкращаваме на чепове с две очи. Така постъпваме и през следващите години.
На по-силни лози може да се оставят две дълги плодни пръчки, които се разполагат срещуположно по дължината на най-долния тел, и съответно две чепчета с по две очи. Нашата, българска практика е установила, че за плодно пръчка с по 10-12 очи е по-изгодно и по-целесъобразно от гледна точка на евентуални повреди за плодна пръчка да се оставят по две чепчета с по две очи. Това е т.нар. Подобрен Гюйо.
С наближаването на пролетта интересът ни към дворната цветна градина все повече се засилва и все повече нараства желанието ни да сътворим богатство от багри, аромат и форми през топлите сезони на годината. А метеорологичните условия вече позволяват да направим някои неща за осъществяване на замислите си.
Сега е моментът декоративните дървета и храсти да бъдат почистени от счупени и застарели клони, а почвата край тях да бъде прекопана при първа възможност.
Розите вече може да бъдат освободени спокойно от купчинките пръст, направени за защита от зимните студове. Извършва се и резитбата им. На един храст според силата му се оставят 3-7 клонки. Те се съкращават на 2-3 пъпки при слабо растящите форми и на 4-6 при силно растящите. Ако има издънки от коренището, те се изрязват напълно, защото представляват шипката, на която е присаден избраният сорт роза.
През март разцъфтяват теменужки, парички, незабравки, зюмбюли, нарциси. Отстранете окапалите листа и дребни клонки и разрохкайте почвата около тях.. Това ще им е от полза и те ще изразят по-пълно красотата си, заради която сте ги засадили.
Луковичните цветя, като зюмбюл, нарцис, лале, е добре да бъдат подхранени веднага след появата им над почвата. Щом се появят цветните пъпки, също се подхранват, както и след прецъфтяването.
Засейте и декоративния слънчоглед направо на мястото, където очаквате да ви радва с формата и цветовете си в съчетание с другите цветя и храсти през лятото.
Все с поглед към дворната цветна градина, сега при стайни условия засейте семената на астрите, амарантуса, петунията, тагетеса, декоративния тютюн, китайския карамфил, петльовия гребен, за да си отгледате разсад. Семената на едногодишния шибой засейте в по-дълбоки пластмасови саксийки. По-късно ще го засадите заедно с всичката пръст на желаното място. Шибоят не понася пикирането и пресаждането.
Не пропускайте да вземете резници от мушкатото, за да го размножите. Така ще подновите старите растения, загубили чара си на сбити кичести храсти с едри цветове.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ В МОЯТА ГРАДИНА ПРЕЗ МАРТ
Към края на месеца трябва да се вдигнат и отделят зимните трайни насаждения, като туфите с кокичета например. Целта на това е да се постигне още по-добра реколта и дисплей на хубавите им венчелистчета през следващата година. Междувременно, докато се прави това, е добра идея да се извърши контрол над нашествията от плужеци и охлюви. Те могат да бъдат истински вредители за трайните насаждения.
ПЛЕВЕНЕ
Плевелите са най-неприятни за градинарите през пролетта и лятото. Добре е да се започне годината с добър набор съоръжения, които ще помогнат в нуждата от плевене. Ако се избере сух ден за прекопаване на засадената зеленчукова градина, това означава, че семената ще изсъхнат на повърхността на почвата. Така няма отново да се вкоренят във влажната земя. Трябва да внимателно да се извадят с ръце плевелите в границите и контейнерите. Важно е да не се нарушават корените на градинските растения. Може да се използва и малък нож за плевели, за да се достигне до онези нежелани израстъци. Например за тези, които растат между плочите.
МУЛЧИРАНЕ НА ПОЧВАТА ОКОЛО ОВОЩНИТЕ ДЪРВЕТА
Използването на дълбоки дървесни стърготини или кори за мулчиране на земята около градинските растения е още едно от нещата, които трябва да се направят през март в градината. Климатичните условия, които могат да повредят нетърпеливата за нов живот градина с цветя и бъдещите плодове на културите, трябва да се държат под око.
ГРАДИНСКИ ПАВЕТА
След зимата, която освен лошо време създава възможност за „почистване“ единствено от дъжда, градинските пътеки могат да се окажат малко мърляви и обрасли с мъх. Добрият външен вид на каменните плочи и настилката може да се възвърне чрез изтъркване на повърхностите с твърда метла и вода. В комбинация с прясно окосената трева и спретнато подкастрените площи, всички красиви градини ще изглеждат моментално освежени.
ПРАВЕНЕ НА КОМПОСТ
Използването на окосената трева и клоните може да послужи за повишаване на съдържанието на кофите с компост. В идеалния случай трябва да има поне две кофи в готовност, така че да може да се използва съдържанието на едната за мулчиране и оплождане на почвата. В другата, по-новата, съдържанието да се разгражда в компост. Материалът, подходящ за компостиране, трябва да бъде сух – растителни и кухненски отпадъци, бурени, малки клони, окосена трева, настъргана хартия и картон – без месо, риба или готвена храна, за да не се привлекат вредители. Компостът е готов за употреба, когато сместа стане кафява и се разпада добре.
РЕМОНТИРАНЕ НА ОГРАДИТЕ И СТОПАНСКИТЕ ПОСТРОЙКИ
Поддържането на градината през март изисква да се погледне по-отблизо състоянието на оградата, стените и стопанските постройки след зимата на атмосферни влияния. Сега е времето да се оправят всички щети, причинени през зимните месеци. Струва си също така да се планират напред във времето увивните растения – в частност къде и как ще растат. След това може да започне поставянето на необходимите телове, решетки или опори, за да бъде мястото готово за засаждане по-късно през сезона.
