Когато видите Никол Андонова-Nikyoto, трудно може да си представите, че тази красива стилна дама работи уверено с флекс или циркуляр. Точно толкова уверено, колкото и с горещата смола, която използва за творбите си. Но да излиза извън рамките е нейна запазена марка.
Nikyoto е едно от новите лица на сцената на съвременното българско изкуство, а инсталациите й провокират въображението и ни отвеждат в друга реалност на цветове, форми и текстури. Творческото вдъхновение обаче не отстъпва на бизнес планирането и точната стратегия как да достигне до правилните партньори в България и по света.
Никол е съпруга на бизнесмена от Благоевград Димитър Андонов. Имат две деца – Ивайло и Кая.
„Само най-близките ми знаят как излизам от кожата си, как изпускам и себе си, и своите емоции, когато моментът ми се изплъзне. Дори 10 минути са решаващи – закъсняваш или подраняваш, и тогава смолата става материал за изхвърляне, което е много тъжно. Този материал е капризен като жената“, казва Никол Андонова в интервю за urbn.dir.bg.
Определят я като един от най-успелите авангардни творци у нас. Творбите й са в частни колекции, бизнес сгради, бутикови хотели в България и чужбина, а в последната година е търсен автор в Ню Йорк и Дубай, където започва нови проекти. Създател на бранд за дрехи и аксесоари, тя е и основателят на NIKYOTO District – място, което иска да превърне в оазис за творци.
„Може би зад граница ме оценяват, защото осъзнават, че това, което правя, се случва с тези две ръце“, казва Никол, докато украсява думите си с елегантен жест на женствените си пръсти, показвайки дланите си. „Машините все повече навлизат в изкуството, но направеното от човека винаги ще има своята по-висока цена. За творбите ми, плод на моя ръчен труд, има добър пазар извън Европа. Старият континент е пренаситен от нови артисти. В Дубай и Ню Йорк дръзват да скачат в бъдещето, затова веднага ме приеха. Харесват футуристичните ми идеи“, смята NIKYOTO.
Поглеждам към творбите й – екстравагантни и хипнотизиращи с гладката си, надиплена повърхност, някои с радиус от почти метър, други с височина до метър и половина – с привкус на бъдеще и сюрреализъм. Връщам погледа си към Никол Андонова-NIKYOTO – майка на две деца, в своите 30 години, концентрирана в епичната битка с най-опърничавия материал – смолата.
„От една година създавам поредица от наслоени в една равнина картини, изтичащи по стената.
Нарекохме ги „изтичащите картини”.
Те кореспондират с желанието ми да не бъда затваряна в рамка. Вярвам в необятното въображение на артиста, което не позволява обрамчването му. За половин година постигнах и усвоих сама тази техника – чрез борба с този материал. Това е моят начин да творя онова, което няма как да се види другаде. Целта ми е винаги да съм иноватор. Когато усетя, че някой препокрива моите идеи, бягам и търся нещо ново“.
Битката на NIKYOTO със смолата напомня на японския мит за рибата Кои, превърнала се в дракон. Така както хиляди ярко украсени рибки Кои поемат по трудния път нагоре по течението на Жълтата река, така и Никол Андонова решава да тръгне стъпка по стъпка към непознатото, водещо я натам, където много други преди нея са се отказвали. Легендата разказва, че рибите Кои са се обезкуражавали една по една и се връщали в познатите води. Една от тях била толкова упорита, че продължила и прескочила водопада. Нея Господ превърнал в Дракон.
„Пречки пред мен е имало много“, казва ми NIKYOTO, докато поглажда ефирната материя на подобна на кимоно дреха в частта от шоурума за мода и аксесоари. Платът е щампован с малки рибки Кои. Моделът е по неин дизайн, а изборът на щампата няма как да е случаен.
„Трудностите при мен са най-вече от технологичен характер, „укротяването“ на смолата. Идеи много, но за да бъде красиво изкуството, хората не трябва да знаят за цялата мъка, съпровождаща творенето, която се стопява в мига, щом видя отражението на творбата в очите на съзерцаващите я“.
Връзката между NIKYOTO и смолата е много силна. Първо експериментира с банята в собствения си дом. „Заимствах техниката и вдъхновението от Киото, Япония. Наредих вулканични камъни по фън шуй в малко пространство и ги полях с материала. След това започнах да уча повече за него и да работя с арт смола. До онзи момент никой в България не беше чувал за тази техника, а сега вече има много творци, които правят бижута по този начин. Експеримент след експеримент, защото няма кой да ти покаже“.
Всяка част от живота на Никол Андонова е пропита с мъдростта на Изтока. Многопластов, осмислен и вдъхновен от Енсо – японската дума понятие за концепцията, символизираща просветлението, силата и елегантността. Този кръг на твореца е изобразен с татуировка на едната й ръка.
„Има много голям смисъл в Енсо, но най-буквалното обяснение е японското завъртане на твореца и неговата четка около собствената му Вселена. Всичките ми татуировки са на японски и са свързани с мен, макар японците да не са привърженици на татуирането. В Япония се усетих различна. Никога няма да ми омръзне да се връщам там“, споделя NIKYOTO.
Работохолизъм, визия, точност – това са нейните принципи
„Артистът трябва да е коректен, ако иска да използва таланта си и за бизнес. Само талант понякога не е достатъчен. Трябва да си точен, дисциплиниран, да си японец, за да успееш“, казва тя.
Посланията и уроците на детството я учат да не се отказва. Наследила е борбеността от майка си Нели, която определя като „вечния иноватор“. Изкуството е част от родовата линия на Никол Андонова, израснала покрай леля режисьор, дядо оперен певец и баба музикант от Симфоничния оркестър на Сливен. В рода й има и инженери, но най-големият артист за нея е баща й, който, по ирония на съдбата, не се е занимавал с изкуство. „До ден-днешен той е муза за моите идеи и ми помага в реализацията им. Доста е креативен“, казва тя.
От малка Никол Андонова е в сферата на модата покрай магазина за дрехи на майка й, която в смутните деветдесет години смело следва дръзките тренд линии. „Така майка ми ме превърна в човек, който не се страхува да се отличава, да е различен. Навремето ходих с панталон, а върху него – пола. По това време майка ми се грижеше за костюмите на дует „Каризма“ в най-шантавия им период. Дръзка съм във всяко едно отношение. Може би само в семейната среда съм по-обрана и спокойна, защото семейството е моята крепост“, споделя Никол.
Обича адреналина. Скачането с парашут. Риска.
„…Но откакто станах майка, станах по-разумна“.
Сред монохромните и изчистени пластики в арт пространството й погледа привличат изображения в неонови цветове. При NIKYOTO тенденцията и модата са водещ елемент. Признава, че има слабост към съвременните модни течения и цветове. Казва, че накъдето се обърнеш, е самата тя – материализирана в различна форма. Всеки, който я познава добре, го потвърждава.
„Ако не ме харесваш като човек и визия, няма да носиш нещо мое, нито ще го сложиш в къщата си. Това е определящо за моя кръг. Хора, които съм спечелила – дали заради отношението ми към модата от дизайнерска гледна точка, или заради екстравагантния размах и усещанията, които пробуждам като артист, това, което мога да кажа, е, че голяма част от вдъхновението ми в последните години са двете ми деца – Ивайло и Кая. Откакто родих дъщеря ми, започнах да нося розово. Преди това този цвят бе табу“.
Преди да се роди Кая, Никол Андонова твори и се облича предимно в черно. „Работех монохромно, защото вярвам, че дори в един цвят картината пак въздейства – чрез структура, светлосенки, характер, който те завладява“.
Преди смолата Никол е запалена по дигиталното изкуство. Прави портрети, в които свързва образа на човека с природна стихия. „Получаваха се хипнотизиращи портрети. Спрях, защото започнаха да валят поръчки от хора, които искаха да видят себе си в такава светлина. Невинаги обаче се получава, невинаги става нещо, което да наречеш изкуство. Хората спряха да купуват готовите портрети, просто искаха себе си“.
Говорейки за тази суета, която открай време е в битка за съзнанието ни, Никол Андонова споделя, че единственият начин да се бориш с нея като артист е да не се приемеш насериозно.
„Моите произведения са абстрактни и авангардни. Моя близка ги е свързвала с пясъчни бури, други ги определят като Космос, извънземна материя. За мен думата е Бъдеще. Причината е, че хората нe долавят, и се надявам това да не се случи скоро, как е постигнат резултатът. Често ме питат на изложбите ми дали не използвам молд или силиконови отливки. Не! Това, което правя със смолата, е техника, в която най-важното е да сграбчиш момента, в който можеш да я манипулираш с ръце. Това е един-единствен, конкретен момент“.
Наред с актуалното и емоционалното, като трето перо за вдъхновението на NIKYOTO се явява музиката. Слуша вокални хаусове и класически инструменти в модерна интерпретация. Любимата й песен в момента е Flowers на Miley Cyrus Violin Cover. „Музиката променя състоянието на човека“, споделя NIKYOTO.
Казвала е неведнъж, че нейният икигай е стремежът към усъвършенстването. Това, по думите на Никол, става стъпка по стъпка е надграждане, в тон с философията Кайзен – малки стъпки към голямата промяна.
Мечтите са това, което движи NIKYOTO напред. Върви по пътя на успеха с хората, които обича, и неразделна от своите принципи.
„Успехът за мен е временно понятие. Имагинерно. Чувствам се не точно успяла, а по-скоро разпознаваема. И това не се дължи толкова на пластиките ми, колкото на малките неща, които правя – моите аксесоари. Близалка с бижу, изпуснат сладолед. Ето тук отново е паралелът с детството – оказва се, че има моменти от него, които харесваме и като възрастни, и сме склонни да носим върху себе си. Започнах да правя аксесоари, когато едно момиче от Благоевград ме посети в старото ми ателие и ми каза: „Много те харесвам и искам да имам нещо от теб, но не мога да си позволя картина. Какво можеш да ми направиш?“.
Вдъхновението от сладоледите на клечка и близалките на NIKYOTO бързо се превръща в разпознаваем мотив и попкултурен тренд. А тук главната роля е на сина й Ивайло. Идеята се ражда, когато той изпуска случайно своя сладолед на клечка в пясъка на плажа.
„Казах си: Каква красива инсталация! и го снимах“.
В началото прави аксесоари за дома – сладоледи на поставка, първият от които с тема „море“ – защото именно край морето започва да визуализира идеята. „Така сътворих нещо достъпно за онова момиче от Благоевград. След това дойде зимата и придадох светлина на този сладолед – светещите сладоледи бяха истински хит“.
„Единственото, за което може би съжалявам, е, че понякога не мога да запаметя всичко, което се случва, защото бързам към нещо ново. Постоянно имам мечти, които да следвам и постигам с дисциплина и последователност!“.
„Понякога само талант не е достатъчен – казва NIKYOTO. – Трябва да си японец, за да успееш!”.
