В очакване на българските успехи в Париж се връщаме към началото на олимпийското движение у нас. Поставя го Стефан Чапрашиков преди повече от 100 години. Завършил Сорбоната в края на 19 век, 30 години по-късно става член на Международния олимпийски комитет. Към момента той е един от петимата членове на МОК от България, като последният беше Иван Славков. Неговата биография обаче далеч надхвърля сферата на спорта.
Стефан Чапрашиков е роден на 15 април 1874 г. в гр. Горна Джумая (Благоевград). Той осъществява дипломатическа дейност в Париж, Виена, Сърбия, в Съветска Русия и в Германия (Todorov 2023 рр. 3-4). Именно през този период Чапрашиков се запознава и с Димитър Станчов – дипломат, министър на външните работи и изповеданията (1906-1908), член на МОК (1913-1929).
Чапрашиков е избран за първия председател на Българския ски съюз през 1931 г. Той е сред учредителите на Българския туристически съюз и сред 85-имата учредители на туристическото дружество „Алеко Константинов“.
Чапрашиков става член на МОК по време на 28-а сесия на МОК в Лозана, 1929 г. Избран е за почетен председател на БОК. В края на своя житейски път той дарява парцел край Варна, където да се построи младежки лагер. Дарява на БОК сграда на ул. „Шипка“ с желанието там да бъде построен „Дом на българския спорт“. Осъден е от Народния съд в Наказателно дело № 10/29.04.1945 г. с обвинението „подпомагали са провеждане на политика на Германия във вреда на България…“ и с присъда „…конфискува всичките движими и недвижими имоти на починалия Стефан Георгиев Чапрашиков в полза на държавата“.
Дипломатическите мисии на Стефан Чапрашиков в редица европейски държави дават основание да приемем, че той добре познава политическата обстановка не само на Балканите, но и в цяла Европа. Безспорно международната обстановка през първата половина на ХХ в. повлиява върху дейността на Чапрашиков в положителен аспект. Силно подкрепян от царската власт в България и благодарение на дългогодишните българо-германски отношения, Чапрашиков издига своя авторитет в Международното олимпийско движение. Като член на МОК има възможността да помогне на БОК да развие мащабна културно-образователна, спортно-състезателна
и международна дейност. Доброто сътрудничество между президента на БОК ген. Лазаров и Стефан Чапрашиков създава добри предпоставки за инициативи, които утвърждават авторитета на БОК в МОК. На 15 май 1936 г.
БОК на общо събрание взема решение да ходатайства пред българското правителство да предложи барон Пиер дьо Кубертен за Нобелова награда за мир, както и за забраната за злоупотреба с олимпийското звание с всякаква търговска или спекулативна цел.
Чапрашиков е инициатор за провеждането на Балкански олимпийски игри през 1931 г. Няма исторически данни откога Стефан Чапрашиков установява творчески връзки с Карл Дийм. Изглежда това става от времето на неговата мисия в Берлин и членството му в МОК, където двамата установяват идейно единство и приятелство.
Важно е да се отбележи, че, противно на днешните разбирания, в онази епоха Стефан Чапрашиков е имал много по-значима роля и влияние в това сътрудничество поради статута си на член на МОК, дипломат с широки връзки сред политическите кръгове и аристократичните среди на Европа, човек, притежаващ огромно за времето си богатство, което му е давало преимущества да бъде човек не само с големи идеи, но и да подкрепя мащабни начинания. Това е карало Карл Дийм да сътрудничи с Чапрашиков, тъй като по този начин той е имал най-добри възможности – много повече, отколкото чрез германското правителство или спортните организации, да влияе и допринася за развитието на олимпизма.
В този смисъл трябва да се разглеждат и ангажиментите на Карл Дийм в България, които при всяко положение са инициатива на Стефан Чапрашиков. Дийм посещава България няколко пъти от 1933 г. до 1943 г.
По повод 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики се провеждат тържества през м. май 1929 г. в Преслав и София, които включват провеждането на факелна щафета на „свещения огън“. Сред членовете на организационния комитет може да бъде изтъкнато името на Тодор Зъбов, който става и генерален секретар на БОК. В своята статия за това национално събитие Емил Димитров отбелязва, че тържествата в Преслав са свързани с „приемането в двореца на Свещения огън, пренесен по два лъча през цяла България от стотици огненосци“.
Важен източник за изясняване на въпроса как възниква идеята за пренасянето на Олимпийския огън дават записките на Карл Дийм от 3 декември 1933 г. Той отбелязва, че има сведения за провеждането на факелна щафета с пренасянето на свещения огън. Отбелязването на тези сведения в дневника на Дийм означава, че те са му направили много голямо впечатление и дават основание да се предположи, че Дийм е заимствал идеята от България.
Освен това много важно е да се изтъкне, че за цялостната организация по пренасянето на свещения огън по повод 1000-годишнината на цар Симеон България има същия модел на организация, какъвто е приложен по-късно от Карл Дийм при пренасянето на свещения огън от Олимпия до Берлин. Само с тази разлика, че олимпийската щафета има международен характер и много по-дълъг и сложен маршрут.
Още от 1934 г. БОК работи съвместно с Организационния комитет по подготовката и провеждането на Олимпийските игри в Берлин – тоест лично с Карл Дийм. По този повод са публикувани три статии, изключително ценни със своите сведения във в. „Спорт“, позоваващи се на признание на немската преса за приноса на Чапрашиков. В тях за първи път се дава публичност на заслугите на Чапрашиков, свързани с олимпийското факелно бягане. Първата статия е от 29 август 1934 г.
Тази е колкото сензационна, толкова и грандиозна новина, която сега изнасят немските вестници. При откриването на ХІ олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Олимпийският огън на Маратонската кула да бъде запален от факела на бягащ атлет, донесен от древния олимпийски стадион на Атина.
За голяма наша чест трябва да отбележим, че това е идея на неуморимия Ст. Чапрашиков, почетен председател на БОК и член за България в МОК. Идеята е приета вече от главния секретар на германския организационен комитет д-р Дийм, за реализирането на която вече се работи.
Важността на това заявление и неговата достоверност не подлежат на никакво съмнение, като се вземе под внимание, че невярна информация по такъв въпрос би предизвикала огромен политически скандал. И в него се говори за идеята на Чапрашиков като за всеизвестен и признат факт.
Първоначалната идея за маршрута на пренасянето на Олимпийския огън не включва България, но в официалния доклад на Игрите от 1936 г. се вижда, че маршрутът преминава през Гърция, България, Югославия, Унгария, Австрия, Чехословакия и Германия. Тази промяна в маршрута и преминаването на Олимпийския огън през България се дължи на авторитета и позициите на Чапрашиков в МОК.
Първоначалната идея за маршрута на пренасянето на Олимпийския огън не включва България, но в официалния доклад на Игрите от 1936 г. се вижда, че маршрутът преминава през Гърция, България, Югославия, Унгария, Австрия, Чехословакия и Германия. Тази промяна в маршрута и преминаването на Олимпийския огън през България се дължи на авторитета и позициите на Чапрашиков в МОК.
На 3 септември 1934 г. във в. „Спорт“ е публикувана следната информация: „Нашият вестник съобщи своевременно за грандиозния проект на г. Чапрашиков Берлинската олимпиада да се открие с огън, донесен от древния стадион при Олимп. Тая идея сега е била предложена на
конгреса на Международната атлетическа федерация, заседаваща в Стокхолм. Конгресът напълно е възприел тоя грандиозен проект, одобрил го е и е установил някои от главните му подробности”.
А статията от 3 октомври 1934 г. във в. „Спорт“ информира: „Маршрутът, който бе обявен преди, сега претърпява известно изменение, в смисъл, че пренасянето на факлата ще мине и през София. Това, разбира се, удължава маршрута, но тази висока чест ние дължим на почетния председател на Българския олимпийски комитет и делегата на България в МОК г. Стефан Чапрашиков, инициатора на това епохално събитие, първо по рода си до днес. В негова чест Германският олимпийски комитет прави това изменение на маршрута”.
В. „Спорт“ публикува в няколко свои статии за приноса на Чапрашиков и добрата организация по посрещането на гостите от Германия, както и ангажираността му по подготовката на България за участие в Олимпийските игри. От друга страна, трябва да се отбележи, че заслуга за това голямо посещение България дължи единствено на Ст. Чапрашиков – почетен председател на БОК, големите връзки в Европа на когото правят от него незаменим спортен дипломат. На него и благодарение на неговата неуморима дейност и несклонима енергия българският спорт дължи много както в чужбина, така и в страната.
Медиите в България добре познават делата и личността на Стефан Чапрашиков – първо, като активен дипломат в редица европейски страни, и второ – като активен почетен председател на БОК и член на МОК. Още през 1933 г. в медиите са публикувани статии за това, че БОК награждава Теодор Левалд – председател на Германския олимпийски комитет, с почетен знак, връчен именно от Чапрашиков. През 1933 г. са публикувани няколко статии, свързани с дейността му по повод посещението на Фон Чамер и Карл Дийм в България.
Стефан Чапрашиков има голям авторитет сред политическите и спортните среди както в България, така и в Германия, поради високия си статут на международно равнище, като дипломат и доверено лице на българския владетел, тъй като той участва в ръководствата и на други спортни организации. Цитираните текстове са във в. „Спорт“, който се издава в периода 1923-1943 г. и за онези години е бил най-авторитетният спортен вестник в България. Ето защо може да се предположи, че българската преса напълно обективно отразява дейността на Чапрашиков и изтъква неговия принос за развитието на спортното движение в страната, както и в осъществяването на стабилни международни контакти.
Изключително ценни сведения за проучването са документи, открити в архива на Министерството на народното просвещение, съхранявани в Централния държавен архив. Първото открито писмо е от 2 юли 1936 г. „Имаме честа да Ви съобщим, че на 25 и 26 т.м. ще се извърши пренасянето през България на Олимпийския огън от Олимп (Гърция) до
Берлин по случай откриването на ХІ олимпиада, което ще стане на 1 август т.г. Като се има предвид, че България е дала идеята за уреждането на това най-голямо досега в света олимпийско пищово бягане, в което взимат участие 3069 атлети, нам се налага да положим всички усилия за бляскаво изнасяне на това състезание”.
В друг официален документ, издаден от БОК, до Министерството на народното просвещение от 3 юли 1936 г., където е напълно изключено да се използват непроверени или неточни данни, пише следното: „Международният олимпийски комитет на лятната сесия през 1934 г. прие предложението на България, щото ХІ олимпийски игри 1936 г. в Берлин да бъдат тържествено открити със запалването на свещен огън, донесен от люлката на древните олимпиади – Олимп, Гърция.
Значимостта на този документ се състои в това, че несъмнено сведенията за решението на сесията на МОК са дадени от Чапрашиков. И нещо по-важно: изменение и допълнение в церемониала на Олимпийските игри, съобразно Олимпийската харта, може да прави изключително МОК на свои сесии, какъвто е и описаният случай. Именно този принцип допълнително утвърждава действителността на сведението”.
И още нещо много важно. Нито един от изследователите, застъпващи тезата, че идеята за олимпийския огън е на Карл Дийм, не дава отговор на въпроса как тази идея ще бъде представена на обсъждане и приета от МОК на неговата сесия през 1934 г., като самият Карл Дийм не е член на МОК.
Член на МОК за Германия е Теодор Левалд, но той се намира в неприятелски отношения с Карл Дийм. Ето защо внасянето на предложението в МОК и защитата му пред сесията е дело на Чапрашиков, разбира се, в сътрудничество с Карл Дийм, като едни доверени приятели.
За жалост след политическите промени в България 1944 г. Стефан Чапрашиков е определен за политически враг от комунистическата власт, а цялото му имущество е конфискувано. Вследствие на тази конфискация е унищожено и цялото му документално и писмено наследство, което завинаги лишава историческата наука от пълноценно представяне на историческите процеси и явления, свързани с развитието на Олимпийското движение в България и света от тази епоха.
След 1945 г. Карл Дийм е принуден също да лавира в новите политически условия. За да се адаптира към новите идеологически и политически условия след Втората световна война, той е принуден да прикрива съвместната си работа с хора като Чапрашиков. Ето защо в неговите биографични бележки и публикации той не споменава повече за Чапрашиков.
Игнорирането на Чапрашиков и основаването само на негови лични заявления като автор на идеята за Олимпийския огън, особено след убийството на Чапрашиков, представлява удобна форма за негова защита в новите условия, за да не бъде преследван като нацистки деятел, а като значим фактор в Международното олимпийско движение – обстоятелство, което не подлежи на съмнение заради многостранната му дейност.
Заключение
Откритите сведения по категоричен начин доказват важната роля на Стефан Чапрашиков за обогатяване на олимпийските ритуали с факелното бягане от Олимпия до модерната столица на Олимпийските игри от 1936 г. до днес.
Приложените доказателства имат безспорно огромно значение, още повече че до момента не са публикувани протоколите от провеждането на сесията на МОК през 1934 г. Това е и причината между историческите изследователи да има разногласия и недостатъчна доказателственост по изясняването на въпроса за автора на идеята за пренасянето на Олимпийския огън.
