Постоянното присъствие на ст. „Георги Аспарухов“ от крайния Югозапад не изневери на традицията и се вля в синьото море от фенове, което се премести на националния стадион „Васил Левски“ и неистово подкрепяше играчите на Хулио Веласкес в най-важния им евромач за годината. Крайният резултат 0:2 срещу нидерландския АЗ Алкмар нямаше как да удовлетвори 30-те хиляди левскари, но в интерес на истината сините играха на нивото на моментните си възможности и не се посрамиха срещу безспорно по-класния си съперник, който вече веднъж бе отстранявал „Левски“ в ЕКТ преди 45 години. Бившият защитник на „Беласица“ Иван Танчев-Чакъро отново се позиционира на трибуните на любимия сектор „Б“, като в августовската вечер Боби Рупанов и компания разчитаха на съпорта и на първородния му син Велик, отдавна посветен в синята вяра /сн. 1/. В близост бе и доскорошният мотор на „Вихрен“ в средата на терена Руслан Иванов , който през този сезон ще помага на „Банско“ в битките на козлите в първенството на ЮЗ Трета лига, като халфът отново бе сред най-емоционалните поддръжници на домакините /сн. 2 и 3/.
Сериозна група запалянковци, съставена от настоящи и бивши играчи на четвъртодивизионния „Спартак“от Склаве, също пропътува разстоянието до сърцето на столицата и навиваше за домакините. Гладиаторите Иван Сухарев, Стойчо Герчев, Георги Латровалиев, Цветолюб Чолтеев и Борислав Смилков /отляво надясно на сн. 4/ дадоха своя дан трибуните да изглеждат като огромен син юмрук в четвъртък вечерта. Всяка възможност да прескочи до София за мач на любимия „Левски“ използва и учителят по физическо възпитание и треньор в ДЮШ на първомайския „Огражден“ Божидар Яков /сн. 5/. Бившият халф на комитите отпреди 10-ина години гордо развя клубното шалче между секторите „В“ и „Г“ далеч преди началото на сблъсъка с „кашкавалените глави“, както е прозвището на гостите от ниската земя, и постна отдолу вдъхновяващия слоган: „С Левски докрая“.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
