Димитрия Чилева е управител на Дома за стари хора в гр. Гоце Делчев от самото му начало преди 15 години. По професия е психолог, а от 2 години и магистър по социални дейности. Тя ръководи екип от 11 служители, които полагат 24-часови грижи за настанените в дома 24-ма възрастни хора. До момента домът се помещава в двуетажна сграда, като придвижването между етажите става с асансьор, защото стълбището е стръмно и има опасност от падания на хората с двигателни проблеми. За отбелязване е, че в новите стаи, където домуващите ще се преместят след месец юни, ще има засилени мерки за сигурност, SOS-бутон до всяко легло, системи за известяване при пожар, видеонаблюдение и фейс контрол на достъпа.
– Госпожо Чилева, в момента се извършва ново строителство и се влагат над 2 млн.лв.,за да се подобрят условията на живот в дома, такаче да отговаря на редица нови изисквания. Едно от тях е, че в момента санитарниятвъзел е един на етаж, а в пристройките всяка стая ще има такъв. Какви проблеми станаха причинатова да се случи?
– На първо място това е държавна политика за всички такива услуги в България. Ние имаме наредба за стандартите за качество, в която един раздел обхваща материалната база. Хората, които са настанени при нас, според новите изисквания трябва да са максимум по двама в стая, а в момента в по-голямата си част са по тримая. В пристройката ще бъдат по двама, ще имаме и единични стаи и боксониери, стаи с пълно оборудване – кухня, пералня, печка, котлони, и са предвидени примерно за семейни двойки, които, настанявайки се при нас, да продължат да водят някакъв независим и самостоятелен живот.
– А имате ли семейни двойки?
– Имаме само една.
–Чувам, че има голям интерескъм дома, а капацитетъте ограничен.На колко души сте отказали прием, защото няма място?
– При мен лично е идвала една жена, която е в листата на чакащите. По принцип ние не отказваме настаняване, тъй като това става през дирекция „Социално подпомагане” – Гоце Делчев. Така че всички чакащи хора подават там заявления и се вписват като чакащи, ако няма свободни места. За момента капацитетът е запълнен на 100%.
– Колко на брой са новите стаи, които се строят?
– Мисля, че са 14.
–Какво се прави не само за физическото, но и за психическото здраве на домуващите, за да не се чувстват като в Биг Брадър – затворени в една сграда?
– Нашите хора в никакъв случай не са затворени в сградата. Нашата услуга е със свободен режим на достъп. Психически здрави трябва да са при нас, с възрастта всеки има някакви ограничения, но все пак трябва физически да имат запазени умения за самообслужване. Това е така, защото по новите изисквания, предполагам, че от януари 2027 г., вече няма да е Дом за стари хора, а ще предлагаме резидентни грижи за хора над трудоспособна възраст без увреждания, информиране и консултиране като специфична услуга, т.е. при нас хората трябва да са що-годе съхранени. Естествено, с възрастта може да имат изменения, но пак казвам – при нас трябва да могат да се самообслужват.
Хората не са затворени. Ние имаме доста богат социален живот – както тук, така и извън дома. При нас непрекъснато идват външни гости – било ученици и деца от детски градини, от доста време имаме партньорство с музея в Гоце Делчев, идват тук да изнасят беседи, на 8 март ни гостува оркестър „Щуро Маке”. Празници не пропускаме празнуваме – национални, религиозни, лични. Повечето неща се случват тук, защото хората ни са физически затруднени да стигнат до част от местата, които искат да посетят, да речем в музея им е трудно да се качат по стълбите. Наскоро бяха на театър, бяха на концерт на ансамбъл „Пирин“, на представяне на книги… Така че нашите хора не мисля, че ще се оплачат от липса на социален живот, мисля даже че са много по-ангажирани, отколкото би могъл да бъде ангажиран един самотно живеещ човек, а дори и човек с близки около себе се, защото те са на работа.
– Близки посещават ли домуващите?
– Идват, да. Има хора, които нямат толкова чести контакти, но някои ги посещават близките им, да речем, всяка седмица. Зависи от ситуацията в семейството. Имаме потребители, на които близките са в чужбина и съответно връзката е предимно по телефона. На тези хора, които нямат съвременен телефон, ние им съдействаме за видеовръзка. Смея да твърдя, че нашите хора не са оставени и забравени тук. Все пак техните близки според възможностите отделят време за тях. Една от целите ни е подържане на връзка със семейството и там, където има нужда от съдействие, ние го оказваме.
– Къде се провеждат срещите с близките, когато дойдат на посещение на някого?
– За съжаление засега срещите се провеждат във фоайето или навън при хубаво време. Един от новите плюсове, които ще получим с новата сграда, е, че ще имаме 2 дневни, където потребителите ще могат да гледат любими предавания, да си говорят, както и стая, където ще могат да посрещат своите близки, за да проведат един спокоен разговор, без да има външно присъствие.
– Какви специалисти в сегашния екип се грижат за възрастните хора?
– Предвид услугите, които предлагаме и ще предлагаме по новото законодателство, както казах – резидентна грижа, информиране и консултиране, при нас работят социални работници и медицински специалисти, имаме и масажист, който много съдейства за физическо поддържане на хората.
– Като освободите сегашните два етажа, за какво ще се ползват те занапред?
– Първият етаж ще продължава да се използва от потребителите, две стаи ще бъдат преоборудвани и реновирани за трудноподвижни и на инвалидни колички, една стая ще е за заместваща по новите изисквания на закона. помещението, което в момента е трапезария, ще стане зала за тържества и кинопрожекции. Вторият етаж ще остане административен.
– Коганай-често възрастните попадат в такива домове?
– Колкото и държавата да се опитва да въвежда мерки, за съжаление в един момент човек остава сам, особено когато половинката му си отиде от този свят. Имаме и хора, които по един или друг начин са загубили жилищата си и няма къде да живеят. Някои хора са тук пък заради социалния контакт, защото дори и при своите близки те са по цял ден сами, а тук са общуват с хора на тяхната възраст и е по-различно. При нас ежедневието е много организирано, а и във всеки един момент на тях може да им се окаже помощ. Дори и човек да е в състояние да живее сам вкъщи и да е годен физически да се справя, самата самота и страхът от заболяванията го карат да дойде тук. На повечето хора това е осъзнат избор, не е насилствено. Да, понякога обстоятелствата го налагат, но изборът им да дойдат тук е доброволен.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
