Учени откриха връзка между мистериозното изригване на оцветена в червено вода в Антарктида и потъването на ледника, разположен над нея, пише Newsweek.
„Кървавият водопад“ в Антарктида е уникално явление, намиращо се в предната част на ледника Тейлър – огромна ледена река, която тече през Сухите долини Макмърдо в Източна Антарктида.
Необичайният феномен е открит за първи път през 1911 г. от австралийския геолог Томас Грифит Тейлър по време на експедицията „Тера Нова“.
„Това е богата на желязо саламура (силно солена вода), която периодично се изхвърля от подледников източник поради тежестта и движението на лежащия отгоре ледник“, обясняват изследователите в своето проучване. Течността оцветява ледника, тъй като се окислява на повърхността, и се оттича към западното разклонение на езерото Бони (WLB) – покрито с лед антарктическо езеро.
Екипът предполага, че тази саламура е нещо повече от повърхностно петно – тя сигнализира за промяна в налягането, придружена от скрито движение на вода дълбоко под леда.
Питър Т. Доран, геоучен от Държавния университет на Луизиана и водещ автор на изследването, свързва потъването на ледника с изтичането на водата и го обяснява с по-ниското налягане. В продължение на няколко седмици Доран и неговият екип наблюдават как повърхността на ледника потъва и по-късно се възстановява, което предполага дренажен пулс под леда.
През септември 2018 г. е направено „щастливо съвпадение на наблюдения“, базирано на данни от GPS тракер на повърхността на ледника Тейлър, камера за таймлапс запис на „Кървавия водопад“, както и термистор в езерото Бони – сензор, който отчита температурни промени.
Кадри от камерата, записвани ежедневно около езерото, показват началото на ново оцветяване на 19 септември 2018 г., като площта на петното се разширява. Междувременно термисторът в езерото отчита спад в дълбочина по време на същото събитие.
Когато тежкият лед заклещи солена вода под себе си, налягането нараства и ледникът не може да я задържи вечно. Течността, която образува „Кървавия водопад“, идва от подледникови канали, запечатани от въздуха, които могат да се отворят по време на движението на леда. Тежестта и бавното придвижване на леда изтласкват солената смес към пукнатини, където тя се освобождава чрез внезапни пулсации.
Последното проучване отчита потъване на повърхността на ледника с 1,5 сантиметра (0,6 инча), докато движението му напред е намаляло с около 10 процента.
„Тези наблюдения демонстрират, че продължително събитие на изхвърляне на саламура, характеризиращо се с епизодични пулсове от подножието на ледника Тейлър в рамките на около месец, намалява подледниковото водно налягане, което понижава повърхността и намалява скоростта на леда“, пишат изследователите.
Те добавят: „Продължаващият високочестотен мониторинг ще осигури стабилен набор от данни, способен да позволи откриването на промени в честотата и мащаба на събитията, обусловени от дългосрочните промени в околната среда.“ vesti.bg
