В учебниците по математика няма нищо, което да е свързано с химията или физиката
Как десетокласниците и учителите се подготвят за предстоящо първо по рода си национално външно оценяване /НВО/ по математика с интегрирано съдържание по природни науки и география? Трябва ли да има задължителна матура по математика и какво е необходимо да се промени, за да се засили интересът и мотивацията на учениците… По тези и други важни въпроси репортер на „Струма“ потърси за коментар трима учители по математика: Христина Танчева от Националната хуманитарна гимназия, Антоанета Цонева-Величкова от Професионалната гимназия по икономика и Христина Въчкова, учител в 5 СУ. В първа част на разговора ви представяме мнението на Хр. Танчева.
– Г-жо Танчева, неотдавна проведохте пробно НВО. Какво включваше то?
– Това беше първото пробно НВО и включваше 10 задачи върху изучавания материал от 8 клас до момента. Нямаше предварителна подготовка, като целта бе да видя какво са забравили и запомнили учениците, за да можем до края на учебната година да наваксаме пропуските.
– Колко часа седмично се изучава математика в 10 клас?
– Два от общообразователната подготовка /ООП/, като сега, през втория учебен срок, имаме и един за разширена подготовка, който е именно за да се акцентира на забравени неща и пропуски.
– Доколкото знам, този трети допълнителен час е на училищно ниво?
– Точно така. На всяко училище се дава възможност за допълнителни факултативни часове. При нас в Националната хуманитарна гимназия един от предметите с факултативна подготовка е именно математиката.
– А самата Вие подготвяте ли се за първия по рода си НВО?
– Цяло лято подготвях задачи от типа на PISA /б.р. международно проучване, оценяващо функционалната грамотност на 15-годишни ученици на всеки три години чрез измерване уменията по четене, математика и природни науки/, защото министърът /б.р. Красимир Вълчев/ каза, че НВО ще включва точно такива задачи.
– Има ли формати и варианти на интегрираните тестове, или Вие сама си измисляте задачите?
– Помага ми и се уповавам на близо 35-г. си стаж. Имам и наследствени сборници, които са останали от моите баща и леля. Те са издадени през 1947, 1957 г. и там попаднах на интегрирани задачи от типа на PISA. И съм го подготвила, за да се упражняваме по тях до средата на месец юни.
– Какво показват предварителните Ви проучвания, как се справят десетокласниците?
– В интерес на истината – трудно им е. В самите учебници по математика почти няма заложени такива задачи за упражнение. С 10 „а” клас решихме примерните задачи, публикувани от МОН. Като цяло учениците се справиха с географията, защото беше диаграма, а това го има и в математиката. Но по биология и най-вече по химия и физика им беше много по-трудно.
– А самите учебни програми по математика, химия, физика… напаснати ли са, за да може да се дават интегрирани задачи?
– В учебниците по математика няма нищо, което да е свързано с химията или физиката. Абсолютно нищо! Има част от географията – това са диаграмите. И както казах – децата се справят. Но с биология, химия и физика няма нито една задача.
– Тоест подготовката за интегрираното НВО в голяма степен зависи от добрата воля и компетентностите на конкретния учител?
– Точно така. Говорила съм с колегите по химия, биология и физика да си подготвят задачи и те също ще работят усилено. За второто пробно НВО ще ми дадат задачи, които ще включим, за да видим как децата ще се справят.
– Г-жо Танчева, непрекъснато се говори колко важна е математиката и в същото време виждаме все по-голям „отлив“. Какво трябва да се промени, за да се повиши интересът и мотивацията на учениците?
– Първо трябва да се намали учебният материал, а не от 10-и да се сваля в 9-и клас, от 9-и в 8-и и на учениците да става още по-трудно. Другото е да има повече часове за упражнения.
Ето например в 10 клас часовете по математика са 72, а уроците за нови знания – някъде към 70. Кога да правим упражнения, подготовка за контролни, класни работи, поправка?! Това са най-малко 10 часа, които са ми необходими, за да отстраним пропуските, а отделно и за упражнения. Самите учебници са много обемисти, с много излишен материал, който непрекъснато се сваля надолу.
Спомням си, че когато започнах работа, през 1993 г. стереометрията /б.р. дял от геометрията, който изучава свойствата на обекти, фигури и тела в тримерното пространство/ се учеше цяла година, при това в по-горните класове. Сега е свалена в 10 клас и е в рамките на 8-10 часа, което е абсурд да се разбере и да се овладее.
И пак ще кажа – изучаваният учебен материал е много, няма часове за упражнения и учениците и ние, учителите, препускаме и всеки час преподаваме нов урок. Не можем, няма време да затвърдим и упражним взетото, а на децата им става безинтересно.
– И в един момент се отказват.
– Да, те се плашат и се отказват. И не че математиката е трудна, просто няма часове за упражнения и затова много родители са принудени да си дават децата на частни уроци, за да могат там да се упражняват и да се справят с материала в училище, което за мен са грешно дадени пари.
– Намерението на министерството е да се намалят часовете по чужди езици за сметка на математиката, природните науки, българския език и литература. Намирате ли това за удачно?
– Ще е много добре, ако часовете по математика се увеличат поне с половинка на срок. Преди години математиката се учеше 4 часа седмично. Сега не може в 8 и 9 клас часовете да са по три, в 10 клас да са два и да има НВО по математика. В 11 и 12 клас също да са по два часа и учениците изобщо да се подготвят, да се явяват на кандидатстудентски изпити по математика. Това е недопустимо!
– И като казахте кандидатстудентски изпит, какво мислите за идеята за въвеждането на задължителна матура по математика?
– Аз съм „за“ матура, но да бъде с освобождаване. Деца, които са учили стабилно и имат най-малко „Мн. Добър” / 5/, да не полагат изпит. По този начин ще ги стимулираме да учат. Също така смятам, че трябва да има различни нива на трудност, тоест матурата да е според спецификата и профила на училището. Например в гимназии, където математиката се изучава и като профилиращ предмет, да бъде една идея по-трудна, а при нас в НХГ, където има паралелки с профил „Хуманирарни науки“ и „Изкуства“, както и в професионалните гимназии, да е по-лесна, тоест на по-ниско ниво.
– Не мога да не Ви попитам и за предстоящата „революция“ в образованието, говори се за вкарването на изкуствения интелект по всички предмети. Как например по математика учениците ще проверяват и решават задачи с AI?
– Не съм съгласна с това, защото съм правила опити с изкуствения интелект. Каза ми, че за дадена задача не може да бъде намерено решение, а аз я бях решила преди това. Така че какво може да очакваме и как да разчитаме на изкуствения интелект? Той няма да помогне на децата да мислят, а напротив, ще ползват „копи-пейст“ и нищо! Нашата цел по математиката е да ги накараме да мислят логически и ако изкуственият интелект им каже, че задачата няма решение, те просто ще се откажат, няма да разсъждават, да търсят начин да бъде решена. Как и с какво помагаме на децата по този начин?
– И на финала – очаквате ли резултатите от предстоящото НВО да се по-слаби, или напротив – интегрирането да повиши успеваемостта?
– Определено очаквам да са една идея по-слаби.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Много е прав предишния потребител.Нека РУО се самосезира за новоназначената учителка по математика от септември Елена Зикатанова и да провери как е избрана или и те са на принципа мой човек= правилен човек,а учениците кучета ги яли.А дали не е дъщеря на бивша служителка на НГХ.
А че някои учителите от НГХ не могат да обяснят урока по същия този предмет ,по който ще се явяват на НВО – математика – не се казва.Но как ще се каже , като в това училище се назначават хора само с връзки,без учителски стаж и нужната квалификация.С проформа конкурси до никъде няма да стигне образованието.Жалко за младите и кадърни учители,които заради връзкарите, които имат едногодишни следдипломни квалификации за учители,а преди това са завършили нещо коренно различно,не могат да си намерят работа по специалността и са принудени да работят друго.