Един от големите таланти в родния футбол – Кристиян Китов, прекрати кариерата си едва на 27 г., след като получи поредната си лоша контузия. Халфът игра последните пет сезона в отбора на втородивизионния „Струмска слава“, откъдето му организираха емоционално изпращане с драматична победа срещу дубъла на хегемона „Лудгорец“ през отминалия уикенд. С екипа на „Славата“ полузащитникът, който е кадър на академиите на ЦСКА и „Лудогорец“, записа над 100 мача.
„Тежко ми е, няма какво да се лъжем. Доста различно е, когато знаеш, че вече няма да правиш това, което си правил от 6-годишен. Но и това ще мине, животът не свършва… Имам някакви идеи, времето ми е запълнено, но не е свързано с футбола на този етап. Минал съм през всички нива и съм видял почти всичко – и хубавото, и лошото. Когато претеглиш нещата, може да прецениш какво да правиш оттук нататък. В интерес на истината, още преди година и половина за първи път мислех да спра, защото тогава правех операция заради отчупен хрущял на коляното. Но тогава продължих. Сега обаче получих тази контузия – скъсани задни кръстни връзки, минах медицински прегледи при няколко специалисти, които казаха, че без операция няма как да се оправя. Казаха ми, че могат да ме закрепят евентуално до лятото и тогава да се оперирам, но възстановяването ще отнеме нови 5-6 месеца. С оглед на това, че преди това имам три операции, предпочетох повече да не рискувам. Така че преди две седмици взех решение да спра с футбола. През годините страдах от доста контузии и идва един момент, в който не изпитваш същото удоволствие, както когато си по-малък. Отделно футболът в България не е на високо ниво, има съществена разлика между това, което ти дава, и това, което ти взима. Няма да забравя как ме изпратиха съотборниците. Бях си обещал, че ще се сдържа пред хората, защото вече бяха минали две седмици, откакто взех решението. Но когато съобщиха името ми по микрофона, всичко в мен рухна и не успях. Най-голямото предимство в „Струмска слава“ е, че отборът винаги е бил колектив. Разбира се, че говорих с близките си за моето решение да се откажа. Най-нормалното нещо е родителите ми на първо място да гледат здравето ми. Направих първите две операции още на 18 години и оттогава мнението на майка ми беше ясно… И се оказа права. Със сигурност тежките периоди ги е приемала по-тежко дори от самия мен. Много пъти съм се замислял какво е можело да стане, връщал съм лентата назад и ми е ставало неприятно. Осъзнавам обаче, че няма смисъл да се връщам назад, защото не всичко зависи от теб самия. На практика си безсилен да промениш някои неща, така че няма смисъл да се връщаш, да се ядосваш, да не говорим да мислиш какво си бил могъл да промениш“, заяви на изпроводяк Китов и направи препратка към кариерата си отпреди радомирския период.
„Баща ми е играл футбол до определена възраст, но не на професионално ниво. Той ме запали по футбола. Никога няма да забравя първата си тренировка в ЦСКА – бях с дънки, толкова бях притеснен, че не исках да започвам да тренирам от притеснение. Девет години бях в школата, първи треньор ми беше Филип Филипов. После ни тренираха Методи Георгиев, Ангел Калбуров, Димитър Димитров-Трактора, Милан Чирич… Именно той ни взе в „Лудогорец“ голяма група момчета в началото на 2012 г. Там вече виждаш голямата разлика като условия. И попадаш в нещо като друга реалност, защото наистина разликата между условията в този клуб и останалите, е голяма. Със сигурност беше емоция и преживяване участието в младежката Шампионска лига и мачовете срещу „Реал“ и „Ливърпул“. Просто извадихме голям късмет, защото мъжкият отбор влезе в групите на ШЛ, а ние играхме по право срещу младежките формации на съперниците. Не мога да опиша как се почувствах и когато дебютирах при мъжете в последния мач от шампионския сезон 2013/2014 срещу „Черно море“. Влязох второто полувреме и вкарах гол малко преди края за 3:1, а след мача ни наградиха за спечелената титла. Това трябва да се преживее, не се описва с думи.
ТОНИ КИРИЛОВ
