Д-р Росен Михалков напуска онкологичната болница „Св. Мина“ в Благоевград. Молбата си той е депозирал пред директора д-р Георги Георгиев в петък, а новината за напускането му предизвика напрежение сред пациенти и техните близки от опасност от закриване на хирургичното отделение.
Ситуацията в благоевградската онкология е напрегната от няколко месеца заради намаление на лимита за хирургичния блок и забавяне на изплащането на парите за лекарства от Здравната каса с един месец през май. Както „Струма” писа, тогава се наложи спешно директорът д-р Георгиев да докладва пред Общинския съвет и да иска незабавна финансова подкрепа, тъй като фирмите, доставчици на лекарства, отказаха да продължат да зареждат клиниката, докато не се разплатят старите задължения. 160 000 лв. отпусна местният парламент на онкологията, за да се закрепи положението.
Д-р Михалков отива в болница ПУЛС, а ръководството на онкологията вече търси хирург да попълни екипа. „От вчера звъня на колеги и се надявам на благоприятна за нас развръзка“, каза д-р Г. Георгиев. Хирурзите в отделението трябва да са 6, за да отговаря то на медицинския стандарт и да съществува като отделение от второ ниво на компетентност, т.е. да се извършват тежки операции, а не само дребни хирургически манипулации.
„Предметът на нашата дейност е в областта на онкологията и за съжаление отпреди 2 години в понятието за комплексност на онкологичното лечение не фигурира хирургията като част от това комплексно лечение. Като лекар за мен това е непонятно, но трябва да спазваме изискванията“, обясни д-р Георгиев. Той е категоричен, че болницата няма да фалира, но се налага да се намери решение как тя да се стабилизира. В момента в онкологичната клиника в Благоевград работят 143 души, от тях 45, което е почти 1/3, са в хирургичния блок, гинекология и реанимация с общо финансиране от 75 000-76 000 лв. месечно. 70 000 лв. от тази сума отива за заплати и осигуровки и едва 5000-6000 лв. остават за обезпечаване на дейността с техника и медикаменти.
„Два са начините за оптимизация на разходите – съкращения на персонала или да принуждаваме пациентите да доплащат там, където може и е по закон чрез ценоразписа на всяко лечебно заведение във вид на допълнителни манипулации, дейности, избор на екип и на лекар, с което да запълваме бюджета си“, обясни болничният шеф. Той подчерта, че като управител цени труда на всеки, работещ в болницата, но не смята да толерира хора, които я карат като по времето на соца, без да се съобразяват с новите финансови ограничения.
Д-р Георгиев коментира още, че не изключва при нужда да се направят съкращения, като сравни, че в хирургия на болница ПУЛС медицинските сестри са 8, а в същото отделение на онкологията – 21. „Трябва да се намери балансът, тъй като кадрите ни са ценни, с 20 и повече години опит, можем да натоварим част от тях за сметка на съкращения, но колко реално ще спестим? И ако след година и те си тръгнат, няма ли загубите ни да са по-големи?“, коментира болничният шеф.
Масови съкращения са последното нещо, към което ще пристъпи болничното ръководство, обмислят се всякакво варианти, но окончателното решение дали да остане да функционира, или да бъде закрито хирургичното звено остава да се вземе от общинските съветници. Според д-р Георгиев до предприемане на такива кардинални действия няма да се стигне. „Много тънка е линията между медицинската целесъобразност и икономическата ефективност, и невинаги втората трябва да е водещата“, смята той.
Д-р Георгиев обясни, че в опитите си да балансира между покриване на задълженията към фирмите, доставчици на лекарства, и заплащането на труда на работещите в здравното заведение рискува да загуби ценни хора. „Не става дума за глезотии, един лекар ординатор при нас е на основна заплата от 1050 лв. Ние не сме върнали нито един пациент. Обслужваме населението на 4 области, освен от Благоевград и региона при нас идват пациенти от Кюстендилска, Пернишка и все повече от Софийска област, от Смолян и района също“, обясни д-р Г. Георгиев и допълни, че напоследък се наблюдава и нова тенденция – в благоевградската онкоболница да се завръщат хора, които са на скъпа терапия в други болници.
„Да не говоря за палиативните грижи, които също са един тежък ресор, тежка патология за поддържане на живота и много средства се харчат – това е разликата между нас и частните болници. Те го лекуват до момента, до който пациентът може да бъде лекуван, но когато болестта се развива и той има нужда от повече грижи, повече внимание и средства за лечението, този пациент става „непривлекателен” за тях и идва при нас. Това са нюансите, ние не сме върнали пациент. Знам, хората са притеснени, но задачата ми е да преодолеем трудностите и това ще стане“, категоричен бе д-р Г. Георгиев.
Според него има много варианти за стабилизиране на болницата, сред които е включването и в инвестиционните програми, и в бюджета на общината с пари за апаратура и поддържане на инфраструктурата. Той не изключва да се постигне споразумение всички общини, чиито жители ползват услугите на благоевградската онкоклиника, да подпомагат финансово работата й, както и намиране на външни спонсори и дарители.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
