Актьорът Светослав Пеев е роден 4 април 1939 г. Познаваме го добре от десетките му роли на театралните сцени на Сатиричен театър „Алеко Константинов” в София, Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич, както и от над стоте му превъплъщения на малкия екран. Носител е на почетното звание „Заслужил артист”.
На рождения му ден от „България Днес” разговарят със Светослав Пеев, който е художествен ръководител на ОбДТ „Невена Коканова“ в Дупница.
– Честит рожден ден, г-н Пеев! Да сте жив и здрав! Как сте след изборите, къде играете?
– Благодаря ви! Закъсах го леко с крака на снимки с Митко Рачков и Ицо Стоичков. Те са добре – железни са, ама мен кракът ме боли от коляното надолу. Ще го лекувам, като тръгна на бани. Въпреки това гласувах. Гласувах правилно. Аз винаги гласувам. Иначе, понеже не се чувствам много добре заради коляното, ме смениха в един естраден спектакъл в Сатиричния театър.
– Ако сравните политиката с въпросната естрадна постановка, какъв ще е Вашият паралел – герои, актьори, сценарии…
– Как да ви кажа, сложна е ситуацията. През тези две години, в които си стояхме вкъщи, а някои дори останаха без доходи, нещата много се промениха. Като тръгна обедно време по ул. „Раковски” и се вгледам в лицата на хората, виждам голяма разлика. Преди бяха усмихнати, ведри, приятни. Сега имам чувството, че влязоха в себе си и станаха по-чужди. Промени ги този престой у дома. Много е сложно.
– За тези години на сцената имате роли на милиционер, ревизор, сваляч, автомонтьор… Играли ли сте политик?
– Да, много отдавна. Той беше отрицателен герой и лош човек. Това не означава, че политиците са лоши хора. Те са просто хора и сред тях също има лоши, много лоши, добри, по-добри… От възпитанието на Човека много зависи възпитанието на Политика. Това определя как той ще види и усети хората, което прави професията му много сложна. Политикът трябва да е човек, който да бъде с хората и техните съдби. А в България много от тях забравят за този факт и мислят само за глупости и за себе си. А има политици в България, имало е и ще има, сигурен съм. И сега е време да се промени вече всичко.
– Имате достойна награда за „Заслужил артист”. Какво трябва да направи един управник, за да стане „заслужил политик”?
– Ох! Онова, което и днес мога да кажа, е, че политикът трябва да е много сериозен човек. Да мисли сериозно за държавата, за страната си, за нещата около себе си, за хората покрай него. Най-вече за тях! Виждате, настъпиха сложни времена – болести, природни бедствия, война… Трябва да има отговорно и задълбочено отношение към нещата!
– В такъв случай „службогонци” ли са днешните управляващи?
– Има всякакви хора. Въпросът е сега да дойдат тези, които повече мислят за нашата България.
– А те къде са?
– Между нас! Само трябва да ги видим. Но времето е толкова сложно. И въпреки процентите на гласували в неделя все още имам надеждица, че нещо ще може да стане. Че управниците ни ще може да се вразумят, ще може да разсъждават заедно за бъдещето на тази България и хората в нея.
– Харесвате футбола – отявлен почитател сте на „Локомотив” /Сф/. Какъв е паралелът Ви между управлението на държава и менажирането на отбор?
– Тази игра е колективна и се играе с топка, нали?! Ами каква да е аналогията – да си подават! Те не си подават! Това е цялата работа. Трябват ни хора, които разменят помежду си пасове, имат грижа за другия и правят така, че да го спасят, пък след това и той да им помогне. Въобще всичко онова, което е взаимността и радостта от факта, че могат да бъдат полезни на хората. Не да „играят индивидуално” и само за себе си.
– Т.е. днешните политици са рицари на печалния образ, така ли?
– Точно така е! Споделих ви, че съм оптимист. И дано, макар и след 5-и избори, гласувания и временни правителства стане нещо! Не може да не стане! Просто е логично и е крайно време. Така че, ох, предстои да дочакаме и да видим.
– Не зависи ли и от нас, „обикновените” хора, положението в страната ни да се оправи? Какъв е апелът Ви?
– Хората да бъдат българи! България е едно чудесно място за живеене, повярвайте! Бил съм къде ли не по света – обиколил съм го, познавам толкова много хора. Но трябва да ви кажа, че от тук по-чудесно място няма. Трябва всички да осъзнаем това. Имаме си планина, море, изключителни хора…
Така че дайте да се съберем и да помислим за тази държава, защото ние сме в Европа, ние сме европейци. Ев-ро-пей-ци! Трябва да знаем и да не забравяме това!
– А какво значи днес, на рождения Ви ден, човек да е българин?
– Означава всеки да си е на мястото, на което е, и да мисли за това, че е полезен за другия човек и хората до него. Трябва да се интересуваме – от хората, от ситуациите, от всичко. Не да нямаме мнение и отношение към случващото се, а да вършим онова, което трябва и можем. Да сме там, където сме, но и да сме полезни на другите в същото време. И да уважаваме другия и труда му!
– За празника Ви какво пожелавате на себе си и Вашите почитатели – наши читатели?
– Пожелавам здраве, всичко да им е хубаво и се надявам нещата да бъдат наред. А за себе си – да ми мине по-бързо кракът.
