Преди години, когато Борис Маскръчки ми се похвали, че рисува храма на Тоше Проески в Крушево, никой не знаеше кога ще довърши това свято дело, защото тогава го плашеха обемите и бялото празно пространство. Но ето че неусетно минаха 6 години и на 24 септември осветиха манастира „Преображение Господне” в Крушево, Македония. Това е денят, в който преди 37 години са поставили основния камък върху руините на древен храм, датиращ от 12 век.
Сред гостите от цяла Македония и съседните балкански държави Борис Маскръчки от Благоевград беше един от най-важните и обичани хора, защото той е художникът на стенописите и иконите на манастира и всички не само го познават, но са и негови приятели. Сред тях бе и 90-годишен мъж от Идризово, който сънувал сън и в него възрастна жена го води на хълма, на 1640 метра надморска височина, и му казва, че на това място трябва да се построи черква. Когато започват разкопките, откриват древни руини на храм. Годината е 1986-а. Деветдесетгодишният Миле Бочварот пръв открива темелите на старата черква. В строителството на храма със свои дарения и труд участват всички крушевчани, но когато в изграждането му се включва любимият им певец Тоше Проески, особено след неговата смърт, този строеж става известен и приоритетен в цяла Македония.
Приживе Тоше дарява олтара на храма, направен от фин бял прилепски мрамор. Хората разказват, че когато се връщал от турне в чужбина, първо се отбивал в манастира и след това се прибирал в дома си. Обичал да стои с часове в църковния храм и в такива мигове не допускал никой да го притеснява.
В близост до манастира „Преображение Господне” се издига 33-метров кръст, построен по идея на Тоше Проески, който разперил ръце на хълма над Крушево и казал: „На това място ще направим кръст, висок колкото са годините на Христос!”. И наистина кръстът е висок 33 метра и тежи 24 тона. Оттам се вижда една трета от Македония и част от Гърция.
При една екскурзия до Македония Борис Маскръчки със съпругата си успяват да видят този кръст и манастира. Тяхната семейна приятелка Оксана, която работи в архива на НАП в Благоевград и която се омъжва за Пеце Руяноски от Крушево, е жената, която свързва Борис Маскръчки с инициаторите за възстановяването на храма. Тя е член на Българския фен клуб на Тоше Проески от 2010 г. и участва в много благотворителни инициативи на Балканите, включително е съорганизатор заедно с актьора Игор Дамянов на традиционната и емблематична Тоше трибют вечер всяка година в пиано бар в Благоевград. Тя ми разказа как преди Боби да бъде допуснат до храма, е имало едно момче студент, което започнало да рисува иконостаса, но се влюбило в мюсюлманка. Родителите му забранили тази връзка да продължи и той избягал с любимата си. Тогава сестрата на Тоше пита Оксана дали може да рисува икони и тя се сеща за Борко.
Срещат се в Крушево на празника Преображение, който там се чества на 19 август. В столовата на конака яли най-вкусния боб на курбана, който се прави на този ден, и грозде от лозниците на околните селища, които хората носели, за да ги освети попът. Запознават се със семейството на Тоше и направили пробен изпит на Борко. Накарали го да изрисува образа на Архангел Михаил на външната стена на храма. Харесали го и започнали разговори с църковното настоятелство, за да уточнят идеите, които Борис Маскръчки да реализира.
„Аз съм свидетел как той се стараеше, как всички го харесваха и уважаваха, пускал ми е снимки какво е направил, докъде е стигнал, споделяше с мен трудностите по време на работа и аз го успокоявах и окуражавах. Представях си как майка му и татко му ще влязат в този храм и ще видят какво е направил синът им, защото, от една страна, това е човешки труд, но от друга страна – застанал сред светлината, гълъбите и нарисуваните образи, ти се усещаш на специално, сакрално място и се чувствам горда, че съм допринесла Боби да отиде там да зографисва този храм”, споделя Оксана.
В инициативния комитет за възстановяване на храма участват и родителите на известната македонска звезда Тоше Проески – Никола и Доминика Проески, чиято мъка по загубения син не може да бъде описана. 16 октомври 2007 година е черен ден за тях и за балканската музика – в автомобилна катастрофа на 26 години загива Тоше Проески. Утехата им е този храм да бъде изпипан до съвършенство, защото в него своята душа е оставил и Тоше, но не успява да го види завършен.
„Не сакаме черква за 100, а за 1000 години”, казват близките на Тоше и никога няма да забравят думите му: „Вярвам в Бог и единствено на него мога да благодаря за дарбата, която имам. На това, което работя, гледам като на мисия, която се изпълнява чрез мен. Аз съм само марионетка. Моята най-голяма мечта е да бъдем по-добри хора. Само с любов можем да преодолеем всички несгоди”.
Борис Маскръчки започва работа в манастира през 2017 г. след празника Преображение. Белите стени тогава са били предизвикателство за него, защото обича да работи сам. И днес не вярва,че е завършил едно важно дело в живота си благодарение на чистия въздух, на хубавата храна, на топлото отношение на крушевчани, на собствената си рутина и помощта на всички хора, които са му подали ръка и са го подкрепяли през цялото време. Най-трудно е изографисвал таваните, като работил по схема на старите майстори – прави рисунка върху картон, пренася я на тънка хартия и прави пъзел от индигови парчета, които закача с телбод на стената, копира ги с химикал и като махне хартията, оформя рисунката с молив, фиксира я и се опитва от размерите на скелето да види как ще изглежда цялата композиция.
„Трудно е изписването на таваните от физическа гледна точка и трябва много мислене с няколко крачки напред да гледаш, за да не сбъркаш пропорциите. Понякога и боя може да капне, случва се и на очите ти да падне”, споделя Борко. „Стенописите и иконите бяха готови в средата на месец юли, а след освещаването на храма остават още малко довършителни работи, като столовете и полилеите, които са поръчани и в най-скоро време ще бъдат поставени”.
„Дойдоха най-големите духовници на Македония”, разказва Борис Маскръчки. „Негово Блаженство Архиепископ Охридски и Македонски г.г. Стефан, митрополит г. Петър, владиката г. Йован, епископ г. Климент и свещеници от Крушевско – Демирхисарската Епархия, бяха в Крушево за тържественото освещаване на манастира. Много мило ми стана, че малки, седемгодишни деца носеха целувателните икони за олтара, които съм рисувал. Имаше гости от цяла бивша Югославия. От Благоевград дойдоха мои близки и приятели, имаше и рускоговорящи. Тук бяха всички, които са вярващи, но и тези, които са познавали добре Тоше Проески и знаят каква чиста душа е бил, какво е правил за хората и с каква благотворителност се е занимавал. Щастлив съм, че родителите му ми дадоха благословията да рисувам този храм! Тъй като Тоше е пътувал много и е виждал християнски храмове в Русия и в Украйна, и с общото решение на инициативната група таванът бе изписан, с малки изменения, като копие на Възнесенската черква, близо до Москва. Ангелчетата са направени по-реалистично, защото съм заимствал от Леонардо да Винчи, като се опитвах да направя главата в ракурс така, че да изглежда по-миловидно и красиво. Каноните са спазени, но всеки дава нещо от себе си и затова може да се каже, че храмът стана уникален посвоему. Аз съм привърженик на реализма и не искам хората да се затрудняват, когато възприемат дадени образи. Щастлив съм, че харесаха работата ми в манастира. И аз сега за първи път го видях без скеле и си мисля, че не е било напразно времето, прекарано там. И когато съм бил най-уморед след 14-часова работа, не можех да си тръгна от храма, сякаш черквата не ме пускаше. Родителите на Тоше не обичат да се снимат и предпочитат да стоят в сянка, но всичко, което правят, е от сърце и с голямо желание. Те искаха колкото се може по-бързо да се довърши храмът, но метеорологичните условия не позволяваха да се работи бързо на тази надморска височина. Зимно време там е много студено, самите стени са студени и може да се рисува само лятото, около три месеца през годината. Сега родителите му са по-спокойни, като виждат завършено желанието на сина им”.
Близките казват на Борко, че работата в манастира го е подмладила, че е отишъл блед там, а сега се връща в родния си град с боя на лицето.
Художникът Борис Маскръчки е роден в Благоевград през 1969 година на 14 октомври и живее с усещането за закрилата на Света Петка. Родителите му днес са пенсионери. Родът на баща му Никола Маскръчки е от Рилското корито и е работил в СБА в Благоевград , а майка му Роза е работила в Спестовна каса, след това в Общинската администрация. В рода им не е имало творчески личности, но в дома им винаги е имало списания на класици художници, които Борко от дете обичал да разглежда. Искал да учи в първата художествена паралелка на Наско Дафинов, която се откривала в бившата Солунска гимназия, но бил с една година по-голям и затова завършил Електротехникума в Благоевград. Опитвал се да кандидатства в Художествената академия във Велико Търново, но не го приели и по-късно завършил специалността „Педагогика” в Югозападния университет. За своя школа в рисуването приема времето, прекарано на брега на Черно море, където рисувал портрети заедно с художника Димитър Димов от Благоевград, който е завършил специалността „Живопис” в Художествената академия. В курорта Албена минали 15 години от младостта му като морски художник портретист. От 1991 година рисува портрети, икони и прави стенописи. Рисувал е стенописите на параклиси до София, до Костинброд и разказва, че работата му в храма е отшелническа, но я върши с отдаденост и любов, не защото така трябва, а защото наблюдава искрената вяра на хората в Бога. Изрисувал е крушевския манастир „Преображение Господне” в руски стил и всяка библейска сцена е съгласувана с членовете на инициативния комитет и с отец Павле, най-стария свещеник в Крушево, когото всички търсят за венчавки и кръщенета.
Яна Валериевна Виноградска е съпругата на Борко и е рускиня от Донецк, „където голяма част от населението са рускоговорящи и самосъзнанието им е руско”, казва той, „но жалкото е, че там загиват млади хора и се моля тази война колкото се може по-бързо да приключи, защото е недопустимо в 21 век да се избиват хора и виждаме, че войната се отразява зле на всички в морален и в икономически план“.
Синът им Никита Маскръчки учи в Професионалната гимназия по икономика в Благоевград и следващата година ще бъде в десети клас. Те бяха на откриването на храма и бяха впечатлени от величествената красота на фрескописите в църквата. За Борко е важно, че синът му е оценил неговия труд и се е издигнал в очите му като авторитет на творец и родител. Защото не може да се скрият сърдечните приятелски прегръдки на хората, които го обичат в Крушево.
„Радвам се, че синът ми беше свидетел на приятелството и уважението на крушевчани към мен! И сега продължавам да работя по поръчки. Или, както казват: „Птиците ни сеят, ни жънат, но гладни не ходят”. И аз съм така, работя и парите ми стигат за насъщния”.
Всички, които бяха на освещаването на храма „Преображение Господне” в Крушево, се върнаха благодарни, че са присъствали на този свещен ритуал и че са срещнали добри и сърдечни хора, които все по-рядко се намират в ежедневието ни. Те са били готови посред нощ да отворят магазина или заведението, за да бъдат полезни на гостите на града. Убедени са, че този храм ще привлича все повече туристи и приятели в Крушево, които ще се докосват до чистата вяра и родното място на един от най-обичаните певци на Балканите – Тоше Проески, когото наричат Балканския ангел. А и самият Борис Маскръчки е видял в съня си символ на просперитет на това място. На третата година от изографисването на храма, през месец май, преди да тръгне за Крушево, сънувал на 300 метра под храма изворчето, в което хората хвърляли стотинки, и целият път над него до манастира бил послан с червен килим. Всеки си тълкува както иска подобни сънища, но знаем, че пътят към ада, а защо не и към Бога, е постлан с добри намерения, в случая с червен килим. Важното е, че изборът на пътя за всеки е индивидуален, но си мисля, че червеният килим този път е за художника, защото успя да бъде част от Божията воля, на това красиво място да се издига хубав храм с хубави стенописи, които да привличат добра енергия за хората, мир и любов на Балканите.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
