Черешова задушница, наричана още „Петдесетнишка задушница“, се отбелязва в съботата преди празника Петдесетница, който следва 50 дни след Великден. През 2026 г. Черешова задушница се пада на 30 май.
Задушница е ден, в който живите се молят за починалите, като вярват, че техните молитви и добри дела ще помогнат на душите на покойниците да намерят покой и прошка.
Какви са поверията?
На Черешова задушница се „прибират“ душите на всички покойници
На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата за мъртвите. Вярва се, че на Черешова задушница мъртвите първо посещават своя гроб и затова живите им роднини трябва да занесат храна и вино на мястото. Гробовете се почистват, преливат се с червено вино, прекаждат се с тамян, за да избяга дяволът и се пали свещ.
Ритуалът по преливане на вино започвал от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правилото е да се правят по три кръга по края на гроба. Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.
На този ден се отварят вратите на рая
Вярва се, че на този ден вратите на ррая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки. Старите библейски текстове казват, че след Възнесението на Христос на небето вратите на рая се затварят, а душите на мъртвите могат да се възнесат в отвъдното отново и това се случва на Черешова задушница, тогава, когато близките живи роднини на починалите трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва.
С традициите и обредите, които спазват на този ден, живите молят за опрощение на греховете на починалите си близки, за да могат те да намерят покой и да не се скитат по земята. Денят е отреден и за прояви на милосърдие и благотворителност.
На задушница не се работи
Имайте предвид, че църквата не забранява, но призовава да не се работи, ако конкретната работа търпи отлагане за друг ден. Да се нахранят животните не е грях, да се прекопае градината е грях спрямо разбиранията за задушница. Има славянско поверие, което гласи, че в деня на задушница, душите на покойните посещават дома си. И те се наскърбяват, като видят, че близките им си вършат работата и са ги забравили.
На Черешова задушница не се пере на ръка, защото ще се похаби време, което е отредено за мисълта за душите. Но няма пречка да се пусне пералня. По същата логика, не трябва да се чисти, защото това отнема време, а чистенето спокойно се отлага за следващия ден.
Няма пречка да се пусне робот, който да събере праха. На този ден църквата забранява къпането, тъй като то е част от грижата за себе си, а на задушница грижата се насочва към покойните. Според старо поверие, в годината има три дни, в които не е редно да „крадем“от времето, което е предназначено за мисъл за мъртвите.
Раздаването на череши
Една от основните традиции и вярвания на Черешова задушница е посещението от близките хора на гробовете на починалите. Гробовете се почистват, украсяват се с цветя и се палят свещи.
Това е време за размисъл и молитва, като всеки изразява своята почит и уважение към починалите. Раздаването на един конкретен плод – череши е характерен обичай за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на роднини, приятели и непознати, като израз на милосърдие и спомен за покойниците.
Вярва се, че раздаването на храна и плодове помага за покоя на душите на починалите. Хората даряват също така и друга храна, дрехи и пари, като вярват, че тези добри дела ще донесат покой на душите на починалите.
