На 8 Септември Българската православна църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица– един от трите най- големи Богородични празници. Денят, в който се е родила Света Дева Мария е сред 12- те големи християнски празника, известен в народната традиция като Малка Богородица. Православната църква прославя Божията майка като пазителка на Християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Православната църква приема, че на 9 Декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по- късно се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария. Денят се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. В нейно име те месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 Декември). Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. В народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
