Росен Плевнелиев е четвъртият демократично избран президент на Република България. Роден е на 14 май 1964 г. в гр. Гоце Делчев, в семейство на учители. Завършва с пълно отличие Природо-математическата гимназия в гр. Благоевград и Техническия университет в гр. София с инженерна специалност „Изчислителна техника“. Заема първо място на националното състезание по програмиране през 1982 г.
В периода от 1990 до 2009 г. Плевнелиев е предприемач, мениджър на строителни проекти в България и Германия, основател и управител на редица компании и проекти в областта на строителството и недвижимите имоти. Реализира мащабни международни проекти, като Резиденшъл Парк София и Бизнес Парк София – първия и най-голям бизнес парк в Югоизточна Европа, в който се създават над 10 хил. работни места, отличен с награда „Сграда на годината“ и „ Инвеститор на годината“. Като един от водещите мениджъри в страната е ангажиран с активна обществена дейност – член на борда на директорите на Американската търговска камара, член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.
Влиза в политиката през 2009 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството. Въвежда нов подход при управлението на средствата от Европейския съюз. Стартира хиляди проекти за модернизация на българските региони. Изработва нова дългосрочна стратегия и план за пътно строителство в България. Ускорява строителството на магистрали, в резултат на което нови 350 км са построени само за няколко години, а първите три изцяло завършени магистрали влизат в експлоатация. Реализира първите пилотни проекти по енергийна ефективност, които прерастват в мащабна Национална програма за енергийно обновяване на българските домове, в която се включват милиони българи.
На проведените през ноември 2011 г. президентски избори е избран за президент на Република България. Един безспорно много труден, но достоен и успешен мандат, по време на извънредна нестабилност в страната и по света. В международен аспект – рекорден брой конфликти, мигранти и терористични актове, многобройни и паралелно протичащи кризи в региона, ЕС и по света. Силно противопоставяне между ЕС/НАТО и Русия. Във вътрешнополитически план – изключително силно политическо противопоставяне, довело до три парламентарни кризи, ниско доверие в институциите и две мащабни протестни вълни в страната.
В мандата си Плевнелиев работи с пет правителства и три парламента. Особено критични са 2013 и 2014 г., когато само за две години се сменят пет правителства и три парламента.
Владее немски, английски и руски език. Женен, с три деца. Хоби: книги, ски, плуване, тенис, колоездене, гмуркане и други.
Какво се случи в България, защо институциите са във война, кой пише историята, можем ли да предвидим бъдещето и защо миналото не може да бъде забравено – президентът Росен Плевнелиев пред Dir.bg.
– Благодаря Ви за срещата, г-н президент, и възможността да разговаряме във време, в което един ден, час дори изтриват, заличават, цели епохи, концепции, модели, с които бяхме комфортно привикнали и вярвали, че функционират действително в демократичност, разбирайки и зачитайки човека. Какво се случи, какво пропуснахме, че светът се оказа във война, революция, бунт към системата – такава, каквато я познавахме в последните поне 25 години?
– Прави сте, вашата оценка е изключително точна, в тези 25 години всичко се промени, а и през последните няколко години още веднъж всичко се промени.
Но, вижте, големият въпрос за мен е не, че живеем в исторически времена, това е ясно. Историята се променя пред очите ни. Изключително бързо. Големият въпрос за мен е не, че пишем историята, а кой пише историята.
Дали от една страна, ние, вярващите в свободата, човешките права и свободи, върховенството на закона, демокрацията, пишем историята на една просперираща, демократична България, член на един съюз на демократични, проспериращи държави, където човешките права, както и истината, се веят високо и се отстояват. Или по-скоро автократи, диктатори, ако щете хора с по-различна гледна точка за човешкото и, разбира се, за съдбата на човека, за правата на човека, за устройството на държавата, пишат история.
И днес имаме всички поводи да се притесняваме, когато по-скоро историята се пише от хора и лидери, които не вярват толкова много и не представляват демократични ценности. Да го кажа в прав текст – демократичните държави днес са в защитен модус
– Винаги ли светът трябва да премине към следващия цивилизационен етап чрез революция, война? Защо войната се превърна в единственото възможно решение на териториални конфликти, на концепции, на мисли дори. Защо върнахме войната?
– Изключително коректен въпрос, точен. Отговорът се крие в един велик германски философ – Макс Вебер, който учеше, включително и в последните му уроци в Мюнхенския университет, своите студенти: „И запомнете, всичко, което се случва днес в света, може много просто да бъде обяснено с факта, че хората, обществата и държавите не се учат от историята и повтарят отново исторически грешки“.
Посочете ми една революция, която е успяла да промени една държава за добро, да надгради нейната система. Ако погледнем назад във времето – от революцията на болшевиките до куп революции около нас, включително български и в региона, по-скоро са водили до това, че ние сега разбираме, че те са планирани, част от задкулисни сценарии. Кое е важното – нека да разберем, че имаме огромен шанс да се поучим от историята. Ако погледнем назад във времето – история на разделението, на робството, история на една България, която е имала своите възходи и падения. Нека да не забравяме и паденията. Тогава, когато сме били на грешната страна на геополитиката.
– Има ли грешна страна, или просто опция?
– Ние преживяхме две национални катастрофи, тежки, изключително тежки. За да се случи това, което не се случи на Гърция, не се случи на Сърбия, дори не се случи на Румъния. За да се случи с такава тежест само на България, на никой друг в региона. На мен това ми говори за ненаучени уроци от историята. И съответно за погрешна политика, когато духат много силни геополитически ветрове. Ето, вижте днес, много е важно България да каже къде се позиционира, на чия страна е. Един български президент казва: „Крим е Украйна, Украйна е Европа“, друг български президент казва: „Крим е Русия“. Ето ви разкрачената позиция на България. Един обичан български цар – цар Борис III, е казвал: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“.
Това вече не работи и не ни помага по никакъв начин. Ние трябва да следваме наистина заветите на Апостола на свободата на България. Тази абсолютно, велика и слава богу неоспорима личност в нашата история, която ни обединява всички нас. Но аз мисля, че 95 процента от българите и една голяма част от политиците не разбират Апостола. Виждал съм на паметника на Васил Левски политически партии, които са развявали руски знамена, а не български. Те дори не разбраха, че Апостолът създаваше организационни комитети във всяко село, за да можем ние да се освободим, а не някой друг да идва да ни освобождава. Това е било мечтата му – да се освободим, да създадем чиста и свята република, отчитал се е до последния грош в прословутото си тефтерче. Ето това трябва да направим в България…
– Ние и сега имаме много организационни комитети в лицето на куп партии… Вие наричате популисти всички наши съвременни партии. Как стигнахме до лявото с десни убеждения? Не е само български феномен. Защо светът се върна в лявото, някаква романтична идея ли е, която не функционира, разбира се, и създава проблемите, с които се сблъскваме?
– Много е лесно за мен разделението. Левите политици са тези, които разчитат на държавата и на нейния ресурс. Раздават обещания наляво и надясно. Нямат никакъв проблем да теглят кредити, да увеличават пенсии. Без да се замислят, че тези пари трябва да се изработят, преди да се похарчат. Десните политици, слагам себе си в тази категория, вярват в предприемачеството, вярват в честния бизнес и знаят, че едни пари преди да се похарчат, трябва да се произведат по един честен и почтен начин, и, разбира се, да се плащат данъци за това. Това, което мен ме интересува, дори не е толкова възходът на лявото днес, то е факт просто защото е трудно, инфлация, рекорден брой кризи… Дори когато аз бях държавен глава, работих заедно с кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, заедно с кабинета на канцлера Меркел. Бях направил един екип от млади хора в президентството, които следяха трендовете, работеха заедно, планирахме дългосрочно. На нас ни беше ясно, че ние минаваме не през една, а през 11 кризи. И мога да ги изброя една по една – като започнете през финансовата, като минете през инфлацията, криза в Гърция, криза в Украйна, криза в отношенията с Русия и стигнете до тероризъм, който шестваше, и популизъм, криво разбран националпопулизъм по европейските столици. Така че лявото е много лесно разбираемо – когато е трудно, хората се обръщат към държавата. Веднага идват едни политици, които обещават 20 процента увеличение на пенсиите, моментално ще извадим пенсионерите от бедността, моментално за сметка на децата на България. Някой трябва да плати сметката.
Мен повече ме интересува възходът на популизма. Това е голямата драма, с която ние се сблъскваме, това е голямата цена, която плащаме. Във всяка своя реч не пропускам да отбележа колко е важно българският народ да се събуди и да разбере, че това, което се случва в България, то не е изключение от всички останали, но ние виждаме възхода на популизма, който бе посят преди всичко от президента Радев, който е популист сам по себе си. Но освен него ние виждаме възхода на много популистки партии.
Не само – популисткият подход става абсолютно модерен и в България. Затова ние изпадаме в изолация, започваме да изпадаме в перспективата да влезем в много тежка, финансова, икономическа криза.
Моята голяма надежда е българинът, когато гледа политици, които и да са те – на световната, на българската сцена – нека се опита да ги раздели – демократи и популисти. Толкова е просто. Демократите са хора, които вярват в човешките права и свободи, върховенството на закона и ги отстояват винаги, навсякъде и ежедневно. За един демократ не е възможно да наруши върховенството на закона. Но нашият президент Радев го нарушава постоянно, че и Конституцията…

– Явно еманципацията на президентската институция е доста тревожен факт заради всичко това, което казахте, или заради още нещо, което ние като общество не подозираме?
– Радев е първият български президент, който позиционира президентската институция заради амбициите си тепърва занапред, не назад. Позиционира президентската институция не само като център на популизма, но и като център на власт. Президентът Радев вече е самостоятелен център на власт в България. Всички го виждат, но, уважаеми българи, това е нарушение на Конституцията, поредното. Президентът няма право да бъде самостоятелен център на власт, той е президент на всички българи.
– Защо се стигна до тази еманципация и до това да търпи толкова критики? Вие създадохте Съвета на президентите, ако сега президентът Радев Ви покани на диалог, бихте ли приели? И ако предприеме ход, който да речем приемате като демократичен, бихте ли го поздравили?
– Искам да Ви направя комплимент за въпросите, които задавате – те са толкова дълбоки, почти никой не ми ги е задавал досега… В такава ситуация единственото спасение е да бъда максимално искрен.
Да, ако президентът направи нещо позитивно, аз ще кажа: „Да, той направи нещо добро!“. Обикновено казвам, че има хубави, патриотични речи. Президентът Радев говори добре, говори ясно, хората го разбират. И няма как на доброто да кажем лошо. Същевременно проблемът за мен е, че това е част от неговия популизъм. Той едно говори в България, съвсем друго върши в чужбина. Междувременно е позиционирал президентската институция като една институция, която е изпаднала в международна изолация. Казвам ви го, защото на година си говоря с поне 100 президенти… В средата на август съм на среща с китайския президент Си Дзинпин. През септември съм с поне 20 президенти в Ню Йорк… Аз си говоря с всички тях. И всички те са изключително загрижени за България в тази нестабилност, в която сами сме се вкарали. И много загрижени за това какво прави президентът Радев.
– А не за тази невъзможно възможна коалиция?
– За която основната вина е на президента Радев. Той я създаде от нищото, което считам, че е негова голяма грешка. Неговият сценарий беше съвсем друг. Наблюдавах много внимателно и виждах накъде ще тръгнат нещата. Той произведе тази невъзможно възможна коалиция.

Ще ви изненадам, но говорейки с много хора от ПП-ДБ и от другата страна в ГЕРБ в Народното събрание, те бяха шокирани… в един момент това беше лепилото, което ги събра. Това убягва на голяма част от българските медии, че никой не се връща към този факт… Но представете си следното, имате изслушване на шефа на ДАНС. При това се оказва, че „Възраждане“ му подават така удобно топката, с предварително написани, внимателно обмислени въпроси, така че той да може да отиграе топката по начин, че да покаже, че съветникът на министър-председателя Кирил Петков по външна политика Весела Чернева е извършила национално предателство, преговаряйки по казуса с Република Северна Македония. Председателят на ДАНС от най-високата трибуна в държавата – Народното събрание, излиза с политически констатации, заплашва, че някакви хора са извършвали национално предателство. В същия този ден, синхронизирано, главният прокурор започва да иска оставки, имунитети.
Същият този началник на ДАНС е назначен от президента Радев и междувременно „Възраждане“ са перфектно вписани в този сценарий. Това шокира ПП-ДБ и ГЕРБ и те разбраха, че са на крачка да дадат абсолютната власт на Радев, защото вече и главният прокурор беше там. В последния момент разбраха, че има много по-голямо от тяхното разделение и противопоставяне.
Честно да ви кажа, много се радвам, защото като държавен глава, който е избиран и от едните, и от другите, който познава и едните, и другите, и ПП- ДБ и ГЕРБ… бил съм някакъв мост между тях. Назначавал съм част от тях като министри. Аз открих Христо Иванов и го направих министър, аз открих Асен Василев и го направих министър. От друга страна, разбира се, съм работил много дълги години с ГЕРБ и имам много приятели там, и съм лоялен и посветен на каузата на европейското развитие на България, която считам, че тези две политически партии изразяват в най-голяма степен. Радвам се, че най-после има някакво единодействие.
– По време на Вашия мандат 2013 и 2014 г. бяха изключително тежки. Споменахте ДАНС и ще Ви върна към тези години… Протестите през 2013 г. бяха провокирани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, това ли беше най-трудният Ви период като президент? На 20 февруари 2013 г. Борисов подаде оставка и Ви остави сам… Междувременно Ви упрекна, че като „ястреб“ предавате позицията на България към Русия… Какво се случи и какъв урок научихте и Вие, и ние като общество?
– Да, аз бях сам. И, да, най-трудният ден е именно този – 20 февруари 2013 г. Всичко започна с един телефонен разговор на г-н Станишев, лидер на опозицията, изключително уважаван от мен човек, министър-председател на България в периода 2005-2009 година и много успял на международната сцена български политик, който ми се обади тогава и каза: „Г-н президент, ние имаме информация от БСП, че всички боксове от магазините за оръжие в София и Пловдив са изкупени“. И аз казах: „Г-н Станишев, извинете, но какво е Вашето обяснение, как аз мога да бъда полезен…“. Той отговори, че ще се случват много тежки неща. Звъня на Борисов и го питам какво се случва… Той все още действащ министър -председател, преди да хвърли оставка на следващия ден. Междувременно в България има протести на стотици хиляди хора във всички областни центрове срещу високите цени на тока.
Петима се самозапалиха, един от тях пред президентската институция… Същевременно на другия ден аз виждам на корицата на вестник някакви окървавени лица на хора, които са се били с тези боксове. Следя внимателно в парламента, където министър-председателят Бойко Борисов трябваше да номинира тогава, спомням си много добре, за заместник министър-председател тогава министъра на регионалното развитие… Същевременно аз се чух с нея и й пожелах успех, и точно половин час по-късно тя бе разплакана, защото Борисов излезе на трибуната и вместо да номинира… както аз се разбрах с него, ние сме десни политици, ние вярваме, че когато е труден момент, трябва да носим отговорност, трябва да се мобилизираме, трябва да дадем решение… Стотици хиляди българи по улицата очакват политиците да носят отговорност. Борисов излезе от трибуната и каза: „Доган иска да ме убие“, и си хвърли оставката. След което позвъних отново на министър-председателя Станишев и на министър-председателя Борисов и им казах: „Вижте, явно ще се прави служебно правителство“. Това беше първото мое служебно правителство 2013 г. Казах: „Аз искам вие, политическите партии, като президент на всички българи, като ваш президент, да се чувствате комфортно. Дайте ми ваши хора. Например, г-н Станишев, дайте ми г-жа Плугчиева или г-н Калфин, това са едни проевропейско мислещи хора, от моята кръвна група. Казах на Борисов: Дайте ми Томислав Дончев. Нека да направим едно правителство на съгласието, да минем през този труден момент. Те, разбира се, казаха „не”.

Аз ги разбирам, но аз останах абсолютно сам и изключително притеснен, защото практически бях сам, със стотици хиляди хора по улиците. Оттам нататък считам, че предприех наистина правилните действия, и много се гордея с това.
Само един факт. Реших да поканя лидерите на протестиращите в президентството. Това бяха едни странни млади хора, които по никакъв начин не бяха организирани добре. Но водеха и бяха телевизионни говорители на едни протести, на които участваха стотици хиляди българи. Те казаха „не”. Тогава аз реших да отида на техния протест пред Министерство на икономиката. От НСО казаха „не”, моят екип каза „не, те ще ви охулят”. Но аз казах „да“. За да спася България в този труден момент, защото ако тези протести продължаваха, ние щяхме да имаме нелегитимни избори. Отидох при тях и те ме освиркаха. Но дойдоха в президентството. Нямаше къде да ходят. Когато дойдоха, аз поканих не само протестиращите, но и непротестиращите, защото аз съм президент на всички българи.

– И това ги е объркало?
– Да, точно това е. Оказа се, че тези момчета и момичета не бяха това, което аз си мислих. Да го кажа в прав текст – те бяха зависими, платени. Впоследствие Трайчо Трайков ми каза, че това са същите хора, които водиха протестите срещу спирането на шистовия газ. От което България загуби десетки милиарди и бе зависима още десет години от „Газпром“.
Забележете, вестник, собственост на някакъв агент на ДС, не коментирам. Но друг агент на ДС, който има банка, която се казва КТБ, е купил футболния клуб „Ботев” (Пловдив). Агитката, от която се бяха сбили, така че удобно да бъдат снимани от вестника, та като види кръв Бойко Борисов, да си метне оставката, е агитката на „Ботев” (Пловдив), докарана специално в предишната нощ. И ето ви как можем да смъкваме правителства. Лесничко ми се струва…
Чувствам се много потвърден, че тогава казах на Борисов – недейте да хвърляте оставка, когато футболни агитки се бият, това не е истинската България. Застанете на страната на милионите умерени хора, които очакват политическо лидерство в този труден момент. По същия начин, разбира се, през годините съм разсъждавал, виждайки всички тези екстремности.
Аз съм един много добронамерен, умерен демократ, но и знам да се боря по моя си начин, да нося отговорността. Същото беше, когато Вие зададохте въпроса за назначаването на шеф на ДАНС. Никога не съм разсъждавал субективно, разсъждавам обективно. Бях потресен, когато видях това нещо в Народното събрание. Аз не знаех, не бях информиран, никой не ми беше казал в първите дни на кабинета на Пламен Орешарски.
Продължение в следващия брой
