Шефката на ТЕЛК-1 в МБАЛ – Благоевград д-р Татяна Константинова: Българите много боледуват, всеки, който не работи, гледа да се захване за някоя болест и да търси пенсия, близо 700 преписки сме прегледали от началото на годината

Д-р Татяна Константинова е с 45-годишна практика. Професионалната й кариера на пулмолог преминава в тубдиспансера за белодробни болести в Благоевград, на който е управител от 1998 г. до 2015 г. Като специалист работи и на кабинет в поликлиниката, който закрива по време на ковидната пандемия, за да може да се грижи за майка си. Работила е като лекар на четвърт щат в Първи ТЕЛК в МБАЛ – Благоевград, а от миналата година е председател на състава, което съвпада с въвеждането на новия ред за издаване на решения за инвалидност. От 9 месеца решенията на ТЕЛК за намалена работоспособност на лица с хронични заболявания се издават само след преглед на документи, което елиминира опашките на пациенти. Медицинските досиета се разпределят на случаен принцип по електронен път във всички ТЕЛК-ове в страната. Облекчи ли дигиталната система процеса за издаване на решения за инвалидност, или го утежни, разговаряме с д-р Константинова.

•  Д-р Константинова, улесни ли се процесът на работа за лекари и пациенти с новата дигитална система?
• Аз не знам дали се е улеснил за пациентите, но за нас – не е, тъй като сме цял ден на компютрите. Ежедневно се гледат документи по 60-100 страници, които са стари и нови. В повечето случаи пациентите се изпращат с непълни медицински документи. При усложнения от диабет нямаме изследване „МГ“, няма консултация от съдов хирург, понякога няма ЕКГ от кардиолог, ъгломери от ортопедите, за да се прецени функционалният дефицит. Липсват много от изследванията, което ни затруднява при определяне на крайния процент за нетрудоспособност на пациента. Това налага да пишем писма,  което забавя целия процес, тъй като пренасрочваме тези хора за други дати и работата се затруднява. След това чакаме да пристигнат документите и ги гледаме втори път. Понякога едно досие на пациент се гледа и по три пъти, а на ден имаме много такива. Първоначално някой умник беше сложил да получаваме досиета през 15 минути. За това време ние само документацияте не можем да разгледаме, камо ли да напишем решението. Така бяхме затрупани с много досиета, не можехме да ги прегледаме в срок и имахме изостанали случаи. С течение на времето нещата се нормализираха и сега имаме само 43 забавени случая, без днешните обработени, и вече влизаме в руслото да си гледаме ден за ден пациентите. Но когато има такива неуредици, те затрудняват не само нас, но и пациентите.
• Откъде произтичат проблемите?
• Когато се подава заявления при личния лекар, трябва да се знае от какви изследвания има нужда пациентът, които да бъдат сканирани и изпратени в картотеката и съответно компютърът веднага да ги насочи. По този начин ще се облекчи и нашата работа и няма да гледаме един и същ човек два-три пъти, да пишем писма, а той след това да тръгва да прави допълнителни изследвания. Самите писма се изпращат за наша сметка по „Български пощи“, които знаем, че не са от най- бързите. Често писмата се губят, особено в големите комплекси с много апартаменти в един вход. Връчването става с обратна разписка и ние докато не го връчим, остава необработено.
• Не ползвате ли електронни пощи?
• Не всички имат електронни пощи. Две трети са пенсионери, които не ползват електронни пощи, а някои нямат и телефони. Ние не можем да се свържем с тези хора. Почти ежедневно аз имам по 10 човека, с които говоря по телефона за уточнения на неща от различен характер, които касаят вземането на решения. Затова ми е трудно да кажа кое е „плюс“ и кое е „минус“ с новата електронна система. При нас идват документи от цяла България. Току-що обработих документите на пациент от Ямбол. Както нашите се обработват в други ТЕЛК-ове в страната.
• Как стои въпросът с определянето на личните асистенти?
• Те се определят, когато пациентът е с нетрудоспособност над 91%.  В зависимост от основното и придружаващите заболявания, личният асистент се определя за срок от една и повече години, има и пожизнен.
• При какви изключения се правят прегледи на пациенти в ТЕЛК?
• Обикновено прегледи се правят при временна нетрудоспособност. Може да се отиде и на място в дома, ако болният е на легло и не е в състояние да направи някои изследвания. Близките му съобщават, че е неподвижен, и тогава се отива на място. Досега не сме имали такъв случай при нас.
• Какви са стимулите за лекарите в ТЕЛК и адекватно ли е заплащането за Вашия труд?
• Получаваме допълнително материално стимулиране за обработените документи, а отскоро и за тези, които са обработени в 3-месечния срок. Аз лично съм доволна, но други не са. Това е субективно и преценката е различна.
• Имате ли наблюдения като пулмолог за последиците от коронавируса върху здравния статус?
• От анамнезите, които чета, виждам, че доста хора са отключили захарен диабет след тежък Ковид. Това са едни от последиците, има и други усложнения.
• Много ли боледува българинът?
• Никой не може да отрече, че българите много боледуват. Виждаме го в поликлиниките и отделенията. Всеки има някакво заболяване. Но че всеки е тръгнал да търси инвалидна пенсия, го казвам без никакво замисляне. Днес имах пациентка, която иска група инвалидност, при положение че нито веднъж не е лекувана в болница и няма една епикриза. Кой днес няма хипертония? Аз не знам такъв човек. Много голям процент от хората вече са със захарен диабет и със стентове. Те се поставят за подобряване функциите на сърцето, но това не значи, че ти се полага група инвалидност. Прави впечатление, че много от тези, които се явяват на ТЕЛК, не са работещи. Всеки, който не работи, гледа да се захване за някоя болест и търси пенсия.

Страшно много са тези случаи. Едно време имаше един ТЕЛК за цялата Благоевградска област и хората, които са се явявали, са били по-малко. Сега имаме два ТЕЛК-а в Благоевград и по 1 в Сандански, Разлог и Гоце Делчев и пациентите са значително повече.

• Колко медицински досиета разглеждате средно на месец?
• От началото на 2025 г. досега сме прегледали 693 преписки. Това означава, че за два месеца ще имаме минимум 700 досиета, т.е. приблизително 4200 бр. годишно с това темпо. Това е изключително много. Но не се оплаквам, тъй като се съгласих да помагам на ТЕЛК, след като закрих кабинета си в поликлиниката по време на ковидната пандемия. Имах и предишен опит и затова останах тук. Това не е работа за млад лекар, който иска да се развива, да поставя диагнози, да лекува и от неговото лечение да излизат здрави хора. Затова се учи медицина толкова време, а тук, в ТЕЛК, е все пак бумащина. Работим с документи, но ние не диагностицираме, не преглеждаме, не лекуваме.
• Като потомствен лекар имате ли рецепта за това как да се привлекат младите медици да останат в България, за да има естествена смяна на поколенията?
• Този въпрос е сложен. Чувам, че се обсъжда идеята младите лекари след дипломирането си да сключват договори с болниците. Това е начинът.  По наше време имаше разпределение, макар и да не ни беше приятно. В края на краищата, след като си учил, трябва да дадеш нещо на тази държава. А не да вземеш диплома и специализация и да отидеш веднага на Запад.

               БЕТИНА АПОСТОЛОВА