Радослав Радославов с Валери Стършелов и Георги Първанов
Като старшина школник в ШЗО - гр. Плевен
Съпругата му Емилия с двете им дъщери, като малки
Радослав Радославов - юноша
Радослав Радославов като дете
Радослав Радославов като дете с майка си
Радослав Радославов с Чавдар Кюранов
Д-р Радослав Радославов е роден в Дупница през 1956 г. Завършва основно и средно образование в родния си град, а висше образование, специалност „Публична администрация“, в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Дисертацията му е на тема „Регионално развитие“. От 10 години той е хоноруван преподавател по „Публична администрация“ в ЮЗУ, преподава и в Европейския политехнически университет в България. Над 37 години и 8 месеца стаж има в ХФК – Дупница, където работи като поддръжка на машини за готови лекарствени форми. Три мандата е бил общински съветник в Общинския съвет в Дупница. Бил е кандидат за кмет на общината, кандидат за вицепрезидент на Република България от партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“. Автор е на шест научни монографии, последната от които е „Общинските полиции в Европа – полиции на общностите“.
– Д-р Радославов, казвате, че лявата идея Ви е гинетично заложена…
– Баба ми по бащина линия Иванка Караджова Тасева е била концлагеристка в лагера „Еникьой“ през 1924 г. след потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. в нашия край. По това време нейният брат Стоян Караджов е бил председател на комсомолската организация в Бобошево. Убит е с още 6 човека. Неговото име е изписано на паметника в центъра на Бобошево. Затова моята връзка с лявата идея не е само въпрос на социален избор, тя е и генетично заложена. Роден съм в Дупница в работническо семейство. Моето детство, както и на всички деца от моето поколение, беше свързано с природата. Завърших ОУ „Отец Паисий“, сега СУ „Свети Паисий Хилендарски“ в Дупница, а след това Механотехникума. През 1975 г. влязох да служа в ШЗО – Плевен, а през 1976 г. вече бях в Смолян като старшина школник. Там много често давах наряд като дежурен по район. Аз съм артилерийски офицер. Затова след това ходех два пъти в годината в запас. Докато бях в казармата, с моите подчинени участвах в снимките на филма „Борис I“ със Стефан Данаилов. След като отбих военната си служба, започнах работа в ХФК – Дупница като техническа поддръжка капсул автомати, таблетни преси. Бяхме много добър колектив. Аз водех бригадата по техническа поддръжка в цех „Универсален 2“, а началник цех беше инж. Васил Палакарски. По-късно той стана народен представител във Великото народно събрание от СДС. Бяхме големи приятели с него. В ХФК имам 37 години и 8 месеца трудов стаж.
– Вие сте хоноруван преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Съвсем наскоро излезе новата Ви книга „Общинските полиции в Европа – полиции на общностите“. Какво Ви провокира да я напишете?
– Отдавна се занимавам с проблемите на децентрализацията в България. Имам опит и познания в местното и регионалното самоуправление, което в България го няма, но се занимавам с чужди модели. Имам няколко научни монографии на тази тематика, тази ми е шестата книга, а седмата е в издателство, надявам се да излезе. Децентрализацията на полицията в България е необходимост, с оглед да се подобри ефективността и ефикасността на полицейските структури. Книгата е сравнително пълен преглед на общинските полиции в Европа. Двадесет и пет държави в Европа имат общинска полиция, а другите дванадесет имат полиция на общностите. Само десет държави нямат общински полиции. Ние имаме общинска полиция, но тя е само в големите градове, като пилотен проект от 2010 г. Само че нашите общински полиции се различават доста от общинските полиции в Европа по своята автономност и компетенция. Нашите са един вид козметичен опит. Това не е оптималният модел и в тази книга обобщавам какви са характерните черти на този европейски модел на общинска полиция. В основата на това предлагам проект за децентрализация на общинските полиции и създаване на жизнеспособни общински полиции.
– Според Вас общинската полиция може ли да се справи с битовата престъпност в малките населени места?
– Полициите, които са децетрализирани, са по-близо до хората и са ефективни. А онези, които са цетрализирани и са по-далеч от хората, не са ефективни. В България има твърде много полиция, която не работи ефективно.
– Като университетски преподавател мислите ли, че има нужда от реформа образователната система в България, и най-вече висшето образование? Каква ча-ст от Вашите студенти са се реализирали в България?
– Реформата трябва да бъде в посока да се обвържат нуждите на икономиката и социалната сфера с кадрите, които излизат от образованието. Ние произвеждаме студенти по специалности, които не са необходими за бизнеса. Икономиката на знанието изисква обвързване на науката, образованието и икономиката в едно. В развития свят го правят. Кадри на ЮЗУ „Неофит Рилски“
– Благоевград има почти навсякъде. Имам студент, който е евродепутат. Това е Андрей Новаков от ПП ГЕРБ. Имам и други студенти, които са станали кметове, общински съветници…
– Вие сте преподавател и в Европейския политехнически университет в България. Според Вас младите хора имат ли нужда от политика, или политиката има нужда от младите хора и от техните идеи?
– Според мен политиката има по-голяма нужда от младите хора, отколкото младите хора от политиката в конкретния момент. Защо е така? Защото младите хора са носители на промяна, на прилив на енергия, на настроение. Тоест това е жизнено необходимо на политическата класа, за да се развива. Големият проблем на България е, че изгони младите си хора. България в момента е в състояние на демографска катастрофа. Самата възрастова пирамида е обърната обратно. Все повече са пенсионерите и хората в края на жизнения си път, което дърпа развитието на страната все по-надолу. Държава, която има млади хора, има бъдеще.
– Вие сте общественик, политик с богат политически опит. Три мандата бяхте общински съветник в Дупница. Имате една фраза „проба-грешка“. Доколко е актуална тази фраза в политическия живот в България?
– Над 28 години съм в политиката активно. В началото на прехода ние бяхме доста по-различни от сегашните общински съветници. Огромна ча-ст от общинските съветници по това време не работеха за материалния интерес. Аз една стотинка не съм получил за политическа дейност. Никой дотогава не получаваше. Сега се изкористиха нещата във висока степен. Бил съм председател на групата общински съветници от БСП, доста активен бях. Внасях доста докладни, правех предложения по други докладни. Работил съм като общински съветник при кметовете на община Дупница д-р Панчо Панайотов, арх. Асен Пилев, д-р Пламен Соколов. А фразата „проба-грешка“ характеризираше неграмотността и некадърността на политическия елит в България – елита на прехода, който и до днес работи така. “Проба-грешка” не е съвременната технология на политическото и отговорното управление. Тогава съм го казал като пример за негативно управление, неподготвеност. Проблемът е, че днешните политици не се учат от грешките си. Не само от своите, но и от тези на другите.
– Каква част от предизборните си обещания изпълниха общинските съветници в местния парламент в Дупница, какво още трябва да се направи за развитието на общината?
– Вече като чета предизборните обещания, все едно чета фейлетоните в хумористичен вестник. Проблемът е, че като приключи предизборната кампания, идва времето на истината, на срещата с реалния живот. То бяха обещания за филиал на висше учебно заведение, за откриване на заводи, обещания за туристически дестинации, резултатът е ясен, всеки може да го види. Дупница не е онзи стопански, културен център, какъвто беше преди 10 ноември 1989 г. Има населени места около нас, които се развиват, като Сапарева баня, Благоевград и други. Големият въпрос е как Дупница да си върне славата на промишлен център, защото това е водещото – промишлеността. Другото е следствие от развитието. Ние можем да търсим с други общини около нас взаимодействия за изграждането на големи промишлени агломерации. Това може да стане с Благоевград. Ние с времето сме загубили своето естествено място като център на бившата Дупнишка околия. Загубили сме тази притегателна сила. Младите хора предпочитат Благоевград. За съжаление община Дупница не може да формира политик от национална величина.
– Вие бяхте кандидат за вицепрезидент на Република България, заместник-председател сте на национално ниво на партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“. Вашата партия каква роля играе днес в политическия живот в България и каква оценка ще направите на политическата обстановка в страната?
– Ние като социалдемократическа партия, като една от най-старите социалдемократически партии по време на прехода, предлагаме различен вариант на политика. Последно имаме предложение за създаване на програма за догонващо икономическо развитие в страната. Проблемът е, че България е на последно място по всички показатели в Европейския съюз. Политиката, която предлага ПП ГЕРБ чрез новия бюджет, не е нещо ново. Тя е продължение на досегашния модел на управление. За нас има опасност да не сме дори във втора зона на Европа, а в трета зона. Необходимо е коренно различна икономическа политика от досегашната. Ние може да ползваме модели на догонващо развитите страни като Южна Корея, Япония, Ирландия. Това са настигащи модели. На нас ни трябва от 7 до 10% икономически растеж всяка година, за да стопяваме разликата със средно развитите страни в Европа, а това са бившите социалистически страни. Ако това се направи и се реализира в рамките на едно поколение – 15 години, България ще излезе от това положение. Тук трябва да има силни външни инвеститори, трябва да привлечем мултинационални компании, които да дойдат в България. За съжаление, по време на прехода се създаде предприемаческо съсловие, което не развива националния капитал, а го унищожава в прекия смисъл на думата. Аз имам една любима фраза: „Преди да дойде време за социализма, трябва да си създадем нормален капитализъм“. В България не се произвежда, дояждаме от обяда на Тодор Живков. От 3200 предприятия по време на прехода 3000 се продадоха на скрап, 270 са останали. По време на война се унищожават около 50% от структурите, ние имаме унищожаване на 90-100% по време на прехода. На България й трябват широкоскроени политици, с мащабно мислене, които не търсят печалба за себе си. И най-важното, те трябва да са почтени хора, които трябва да са готови на саможертва, но саможертвата да има резултат.
– Във Вашата политическа дейност имате срещи с много политици. Разкажете за тях…
– Много близки отношения съм имал с проф. Чавдар Кюранов, който беше председател на ОСД /Обединение за социална демокрация/ в БСП. Аз бях в ръководството му дълги години. Това беше социалдемократична фракция в партията. Със Стефан Продев, който беше невероятен публицист и трибун, се познавахме. С бившия президент на Република България Георги Първанов сме в много добри приятелски отношения. Познавах се с Андрей Луканов, който беше в ръководството на ОСД-БСП, но не съм бил много близък с него. С проф. Георги Близнашки сме приятели и до ден-днешен. Проф. Димитър Йончев, Драгомир Шопов, който беше на БЗНС „Александър Стамболийски“, поет и класик, също се познаваме. По мое предложение Драгомир Шопов внесе законопроект за Дупница да бъде областен център. Това беше през 1998 г. Законопроектът беше гласуван със следния резултат: 78 народни представители гласуваха „за“ и около 115 гласуваха „против“.
– Срещате съпругата си в ХФК – Дупница. Разкажете за семейството си.
– Със съпругата ми Емилия Радославова се запознахме в ХФК и през 1983 г. се оженихме. Имаме две дъщери – Десислава и Ивета, и внуци. Десислава живее със съпруга си и двете им деца, момче и момиче, в Нервияно, близо до Милано. От 10 години са в Италия. А другата ни дъщеря Ивета, също е семейна, има едно дете – момче. Те живеят в Дупница.
– Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Струма“?
– Пожелавам на читателите на вестник „Струма“ да са живи и здрави. България има нужда от надежда, от нова визия за развитие. От нов простор. Стига това стигане надолу!
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
