Мартин Газиев е една от фигурите в тима на „Пирин“ (Гоце Делчев), която винаги се е радвала на любовта на феновете. Полузащитникът от с. Абланица, известен със своето трудолюбие, направи първи стъпки в професионалния футбол с екипа на неврокопчани, към които никога не е крил сантиментите си. Неведнъж е изтъквал, че стадионът в Гоце Делчев е като негов роден дом. Халфът обаче напусна в посока „Царско село“ през тази зима след втория си престой в отбора от южния град, с който дебютира преди това в „А“ група. Иначе кариерата на юношата на „Локомотив“ (Пловдив) премина още през „Локомотив“ (Септември), „Брестник“, „Работнички“ (Скопие), „Пирин“ (Разлог) и „Септември“ (София).
– Мартине, защо си тръгна от „Пирин“?
– Напускам Гоце Делчев с малко тъга, но офертата на „Царско село“ е такава, че едва ли някой би си позволил да я отхвърли. Предлагат ми добри лични и битови условия, възможности за развитие, тренировки в отлична база. Няма нищо толкова любопитно в раздялата с нашия „Пирин“. Казвам нашия, защото винаги съм се чувствал част от него. Това се случва на много футболисти и не знам защо някои обръщат толкова внимание на моя трансфер. Не смятам, че е нещо необичайно, нито пък съм обиден на някого.
– Може би заради това, че винаги си казвал, че стадионът в Гоце Делчев е твоето място?
– Винаги ще твърдя, че „Пирин“ е отборът на сърцето ми. Никога не съм крил, че сред всички клубове, през които минах, съм се чувствал най-добре и като у дома си в Гоце Делчев, а след това в Разлог. Това, че обичам един отбор, не означава, че не може да продължавам напред. Сега, няколко месеца след появата на бял свят на дъщеря ми Рая, вече не трябва да мисля само за себе си, а и за това, че съм глава на семейство. Иначе „Пирин“ (Гоце Делчев) е мястото, където винаги бих се върнал, а дори самото идване на неговия стадион е събитие за мен. Отивам на друго място, няма да забравя за тима и следя развитието му.
– Какво е чувството, с което напускаш?
– С малко мъка, защото няма начин да не я почувстваш, когато напускаш дома си. И с неудовлетвореност заради факта, че не успяхме с моите съотборници да оправдаем доверието на спонсора Иван Арнаудов, настоящия шеф на Управителния съвет Иван Близнаков, останалите хора от ръководството и феновете. Имахме няколко мача, в които просто не ни върза играта, казано на футболен език, срещу по-слаби противници.
– Завръщаш се в София, където много хора искат да живеят, беше ли това фактор при избора на отбор?
– Вярно е, че София е изключително привлекателно място за живеене, където е съсредоточена властта в основната си част – икономическа, политическа, законодателна. Има добри възможности за образование, много театри, културни институции. Това обаче не е било основно за мен. Аз се чувствам отлично в родното ми място, в по-малките селища. Спокойствието, уютът и нормалните човешки отношения между хората в тях за мен са по-важни.
– Преди малко говореше за отговорностите ти към семейството. С какво те промени раждането на твоята дъщеричка?
– За мен семейството винаги е било институция и подобно събитие води до промяна. Смея да кажа, че тя е положителна. Човек става още по-отговорен, също така блокира различните прояви на егоизъм, започва да мисли не само за себе си. Съпругата ми е невероятен човек, който ме подкрепя и помага да открия нови възможности в себе си. Появата на дъщеричката ни Рая е най-големият подарък, който съм получавал изобщо. Имам прекрасни родители, изключителен брат, който винаги ме е подкрепял. Това е смисълът на живота, това е истинското богатство.
– Те ли са най-големите ти фенове?
– Щастлив съм, че имам цял фенклуб около себе си – не само съпругата, моите родители и брат ми, а и близките хора, които ми помагат да не се самозабравям и да се коригирам.
– Как избрахте името на Рая?
– Спонтанно, просто и на двамата ни хареса. Традициите са важни, но не е имало проблеми от нашите родители, че детето не носи някое от техните имена. За нас, както и за тях, по-важното е да е живо и здраво, а не толкова как се казва.
– Какво очакваш от новия си отбор и треньора Никола Спасов?
– Имам щастието до момента в своята кариера да работя със страхотни професионалисти, от които можеш да научиш нещо ново и добро. Очаквам под ръководството на Никола Спасов да добавя още знания и умения в собствения си арсенал. Биографията му показва, че е отличен специалист.
– Дали и в „Царско село“ ще продължиш да играеш на малко непривичния за теб пост в центъра на отбраната, а не в халфовата линия, както го правеше по-рано в „Пирин“ (Гоце Делчев) и „Септември“ (София)?
– Къде ще играя, решава треньорът. Моята работа е да изпълнявам нарежданията му и да върша възможно най-добре своята работа. Не се плаша от новото и приемам предизвикателството. Където и да съм бил, съм давал всичко от себе си в името на отбора. Играл съм там, където е имало нужда и наставникът е преценил. А и не смятам позицията на централен защитник за непривична за мен, защото повече от година се подвизавам на нея.
– Може ли „Царско село“ да бъде трамплин за теб, клубът е софийски, играеш под ръководството на треньор с авторитет?
– За това в момента не мисля, а как ще играя и да се наложа в схемата на тима. Едва на по-късен етап идва интересът от други отбори. Ако даде Господ, защо не да бъде някой от родните грандове или от добър клуб в чужбина.
