„Форд Таунус 12М”, произведен през 1964 г., е новата любов на директора на Средното училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ в Благоевград, художника Светлин Абаджиев. Това е вторият ретро автомобил на ценителя на стари коли след наследения „Шевролет Импала” от 1959 г., за който му бяха нужни 7-8 години да я възстанови.
Колекционерът се сдобил с един от първите произведени в Европа фордове в началото на годината. Колата била в гараж в Благоевград, видът й бил доста окаян, тъй като собственикът й не я бил карал през последните години. Автомобилът е с две врати и за разлика от американските фордове, е доста по-компактен като размер.
Първата работа на Светлин Абаджиев била да започне подмяна на всички неоригинални части. Поръчва ги от Германия или ги издирва от интернет разпродажби. Стопове и фарове му доставили от чужбина, в мрежата пък случайно открил оригинално радио, с каквото преди 52 години автомобилът излязъл от завода. Седалките трябвало да се претапицират, за тях избрал виненочервена кожа.
„Автомобилът в оригинал е бил в два цвята – слонова кост с виненочервен покрив, и ще ги запазя, но се налага да се пребоядиса“, обясни колекционерът.
Хромираните елементи също подменя с нови и лъскави. Целият двигател, четирицилиндров V-образен, претърпял основен ремонт. За по-специализираните дейности търси майстори специалисти, но по-дребните поправки предпочита да прави сам, защото така релаксира след работа.
„Голямо удоволствие е след работа да си сложа глътка уиски и да се наслаждавам на възраждането на красотата й – откровен е Св. Абаджиев. – Това не е евтино хоби, когато сумата за нови части и реставрация премина психологическата граница от 3000 лв., престанах да ги смятам да не си развалям удоволствието“, с усмивка отговаря Св. Абаджиев на въпрос за парите. Заради тях и реставрацията върви бавно, но той пък и не бърза.
„Навремето създателите на автомобилите са влагали повече индивидуалност с дизайна им, която сега те отличава на пътя от масата, удоволствието да се качиш в такава кола е огромно, но тя не е за ежедневна употреба – коментира художникът и изброява причините: Ремонтите изискват много повече време и средства, като за някои части може да се наложи да чакаш повече от година. Само емблемата да ти откъртят създава куп ядове! Хубавото е, че при ретро автомобилите времето работи за тях и стават по-ценни с годините. Лошото е, че за да ги караш дори само на паради, трябва да си платиш данък, застраховка, винетка…”.
За щастие фордът от 64-а г. харчи малко гориво, към 8-10 литра на сто км. За разлика от шевролета от 59-а, който е с 6-цилиндров двигател и харчи бензин като ЗИЛ. „Не бих ги продал, дори се оглеждам и за други“, категоричен е Светлин Абаджиев и така потвърждава известната максима „Кеф цена няма“.
Междувременно той се е сдобил и с два ретро мотора, немски, но на тях още не им е дошло времето да ги реставрира и подкара. А в ежедневието разчита на старото си „Ауди 80”, което е над четвърт век и макар и да не е ретро, върши отлична работа.
