Главният учител на благоевградското 5 СУ Катюша Чимева: Липсва обратна връзка, какъв е смисълът да знам, че дадено дете е получило 84 точки и е оценено с „Отличен“, или друго е със 70 точки и „Мн. добър“, но аз не знам какво са сгрешили?!
2601 четвъртокласници от Пиринско положиха националното външно оценяване /НВО/ по математика. На препитването не се явиха 158 ученици, което е 41 повече от м.г.
Изпитът започна в 10:00 часа и продължи 60 минути. Тестът бе 25 задачи, 16 от тях са с избираем отговор, 4 – с кратък свободен, 4 – с разширен свободен, и една – с разширен свободен отговор с две подусловия. От МОН съобщиха, че форматът проверява знанията на децата за числата, умения за смятане, намиране на неизвестно число, знания за мерни единици, намиране обиколка на геометрична фигура и на лице на правоъгълник/квадрат. Включени са и задачи за описване на ситуации от реалния свят с математически модели, както и такива, изискващи умения за логическо и пространствено мислене и за разчитане на информация, представена в различен вид.
Междувременно в сряда, когато се състоя т.нар. малка матура по БЕЛ, от синдикат „Образование“ към КТ „ Подкрепа“ разпространиха следната информация: „Учители, родители и ученици са обединени, че НВО в 4 и 10 клас трябва да отпаднат! Само от МОН поддържат тази безсмислена статистика, която дори не е задължителна!”, посочват синдикалистите, като вчера бе изпратено и отворено писмо до медииите.
„Основният аргумент за отпадане на НВО след 4 и 10 клас е липсата на реални последици от резултатите. Резултатите от НВО след 4 клас не участват в приема на масовото училище и не определят бъдещото образователно развитие на учениците. Същото важи и за НВО след 10 клас, което не е свързано с достъп до следваща образователна степен и не влияе върху дипломирането.
На практика тези изпити произвеждат статистическа информация, която рядко се превръща в конкретни политики за подобряване на качеството на образованието. Учениците, учителите и родителите понасят последствията от подготовката и организацията, без да получават реална образователна полза.
Особено тревожен е ефектът върху учениците в 4 клас. Деца на 10 и 11 години са подложени на изпитен режим, който създава сериозно напрежение както за тях, така и за техните семейства. Вместо началният етап да развива увереност, мотивация за учене и положително отношение към училището, той се превръща в период на тревожност и страх от неуспех.
Синдикат „Образование“ счита, че държавата трябва да намалява, а не да увеличава източниците на стрес в начална училищна възраст. Един от най-негативните ефекти от НВО е стимулирането на частните уроци.
Все повече семейства инвестират средства в допълнителна подготовка още в началния етап на образованието. Това задълбочава социалните различия между учениците и поставя в по-неблагоприятно положение децата от семейства с ограничени финансови възможности. Така НВО косвено създава усещане, че редовното училищно обучение не е достатъчно за успешно представяне, което подкопава доверието в българското училище.
Организацията на НВО в IV и X клас ангажира огромен човешки и финансов ресурс. В подготовката участват учители, директори, експерти от регионалните управления на образованието и Министерството на образованието и науката. В много училища учебният процес се нарушава заради организацията на изпитите, проверката на работите и административната обработка на резултатите.
Ресурсът, който ежегодно се изразходва за тези оценявания, би могъл да бъде насочен към дейности с пряк ефект върху качеството на обучението, подкрепата на учениците и квалификацията на педагогическите специалисти“, гласи част от позицията, подписана от д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“.
Във връзка със самия формат, броя задачи и времетраенето репортер на „Струма“ разговаря с главния учител в начален етап на благоевградското 5 СУ Катюша Чимева. През годините утвърденият педагогически специалист с над 40 г. стаж многократно е заявявала, че задачите по математика, включени в НВО, са прекалено много, а в същото време няма как и не може да се изисква от 10-г. деца да са максимално концентрирани в рамките на 60 мин. Говорила е и за това как трябва да се прави диагностика и на входа, тоест в 1 клас, поддържала е и тезата, че националното външно оценяване е един вид сверяване на часовника.
„Колкото повече се провежда това НВО, толкова повече решавам и за себе си правя извода, че въпросните изпити в 4 клас са абсолютно безсмислени. И освен резултатът да служи като рейтинг на училището, не намирам никакво друго значение. В същото време емоциите и работата са прекалено много. Няколко месеца се съсредоточаваме само върху българския език, литература и математика. Децата са силно мотивирани и дисциплинирани, полагат много усилия, за да постигнат добър резултат, и накрая може би прекалената емоция води до т.нар. елементарни грешки, след което това дете се чувства разочаровано и демотивирано. Не смятам, че едно дете на 10-11 г. трябва да преживява подобни силни вълнения за нещо, което не му носи абсолютно нищо освен някакво временно усещане дали си успял, или е имало още какво да дадеш от себе си“, заяви К. Чимева.
По отношение на ефективността тя си припомни и не много далечното минало отпреди 7-8 години, когато, без да има холограми, баркодове по листовете, бланките, засекретяване и резсекретявания, самите учители по училищата са проверявали изпитните работи на учениците си.
„Когато тестовете бяха по-добре дозирани, когато броят на задачите бе съобразен с възрастта на децата, ние, учителите, безпристрастно проверявахме всяка писменнна работа и си водихме записки къде и какво не сме направили. Това, от своя страна, водеше и до подобряване на работата със следващите випуски четвъртокласници, а и ние споделяхме информация за констатирани пропуски, дефицит и напредък с колегите от прогимназиалния етап и те знаеха колко и какво да очакват от всеки един ученик“, посочи главният учител.
/сн. 2, 3/
Към днешна дата изпитните работи се проверяват в електронна среда от двама независими оценители. След разсекретяването от МОН правят обобщена статистика на национално ниво, но самите учители така и не разбират конкретните пропуски и слабости на учениците си. К. Чимева сподели и как при един от анализите от просветното министерство констатирали, че четвъртококласниците в страната се затрудняват със задачите за четивна техника. В същото време учениците, завършващите начален етап в 5 СУ, което е с успеваемост над средната за страната и региона, се справяли добре с тези задачи. Или казано по друг начин, вкарването на всички ученици под един знаменател и правенето на „генерални“ заключения води до изкривявания и не представя реалната картина.
А иначе анализите на училищно ниво включват броя точки, съпоствени с тези за национално и регионално ниво, като се цитират и заключенията на министерството.
„Винаги съм казвала, че е добре да проверявам нивото на знанията, но трябва да измислим формула, която наистина работи. И най-вече да има обратната връзка, която към момента не получаваме. Какъв е смисълът да знам, че дадено дете е получило 84 точки и е оценено с „Отличен“ или друго е със 70 точки и „Мн. добър“, но аз не знам какво са сгрешили?!“, зададе риторичен въпрос в заключение главният учител на 5 СУ.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
