Изложба с творби на самобитния художник Коста Павлов (1924-2004) от село Гайтаниново бе открита в Дома на културата в Гоце Делчев. Деветнадесетте платна са дарение за общината от неговия син Тодор Павлов, който продължава семейната традиция и също се занимава с изобразително изкуство.
Цветове, човешки съдби, селски бит и традиции оживяват в картините на Коста Павлов, които вече ще бъдат достъпни за публиката в Гоце Делчев. Експозицията събра почитатели на изобразителното изкуство, местни творци и общественици, обединени от интереса към творчеството на художника и от признателността към жеста, с който неговият син Тодор Павлов дари ценната колекция на общината.
Съдбата на Коста Павлов е история за талант, упоритост и любов към изкуството, които намират път въпреки житейските трудности. Неговият син го представи като отруден, но надарен самобитен творец, който поради бедността не успява да получи професионално художествено образование. Още на 15-годишна възраст започва работа, за да се издържа и да помага на семейството си, но не изоставя рисуването.
След смъртта на баща му семейството се премества в Пловдив – град, който се превръща в благоприятна среда за развитието и общественото признание на неговия талант. Там Коста Павлов се сприятелява с легендарния художник Златю Бояджиев и общува с представители на артистичните среди.
Изкуството не е единствената му дарба. Той свири на китара и става популярен и с изпълненията си на стари шлагери. На 20-годишна възраст постъпва в армията, където е изпратен да учи във Военното гранично училище в София. След няколко години обаче решава да напусне военната служба, за да се посвети на истинското си призвание – живописта. През живота си Коста Павлов реализира 30 самостоятелни изложби. Негови картини стават притежание на колекционери от 17 държави, както и на редица чуждестранни посланици в България, разказа Тодор Павлов.
Самият той живее в Германия от 35 години. Първоначалното му намерение е да дари картините на родното село на баща си – Гайтаниново. След като преценява, че малкото населено място трудно би осигурило необходимите условия за съхранението и представянето на цялата колекция, започва да проучва възможностите в региона. Така стига до решението произведенията да бъдат дарени на община Гоце Делчев, където да се съхраняват и да достигат до повече хора чрез постоянна експозиция.
Нарисувани с маслени бои, платната разказват за българските народни обреди, традиции и празници, за историята и всекидневието на хората от Пиринския край. В тях присъстват селото и неговите обитатели, домашните животни, познатите сцени от бита и образите на една България, съхранила своята духовност и връзка с корените.
„Тези картини имат особено значение според мен и това беше моята цел – да останат завинаги някъде. Той рисуваше хората, селото, бита, народа, овцете, козите, биволите. Интересуваше го народът в Пиринския край и това е отразено в неговите картини. Те са разбираеми за всеки. Неговите картини са за всеки. Той е народен художник, така си го казвам аз“, сподели Тодор Павлов пред присъстващите на откриването.
Благородният жест бе посрещнат с благодарност от ръководството на общината. Заместник-кметът Валери Сарандев връчи на дарителя почетен знак в знак на признателност за приноса му към културния живот на Гоце Делчев. В поздравителен адрес до Тодор Павлов кметът Владимир Москов подчерта значението на дарението за съхраняването на местното културно наследство.
„С този жест вие не просто дарявате произведения на изкуството, а допринасяте за съхраняването на едно значимо културно наследство и за обогатяването на духовния живот на нашата община. Особено вълнуващ е фактът, че Коста Павлов е наш земляк. Това придава на дарението още по-особена стойност за нашата общност, защото чрез неговото творчество се съхранява не само паметта за един талантлив художник, но и духовната връзка с родния край“, се казва в адреса. В него се изразява и признателност за възможността творбите да станат част от културното богатство на общината и да напомнят за хората от региона, оставили своя следа в изкуството.
Откриването на изложбата бе уважено от художниците Николай Маринов, Димитър Хаджиангелов, Михаела Даскалова и Здравко Стоев, от началника на „Гранична полиция“ Илия Сораджиев, поетесата Анна Джаджева, бизнесмена Иван Биларев и много други почитатели на живописта.
Художникът Николай Маринов, който познавал лично Коста Павлов и е присъствал на няколко негови изложби, сподели впечатленията си от характерния му колорит и художествен почерк – качества, които според него все по-рядко се срещат сред съвременните местни творци.
„Това е традиция на българщината. Няма как да не кажа, че той е от поколението с известна пластичност и жанр, от поколението на Златю Бояджиев. Той е живял в духовната столица на България – Пловдив, имал е възможността да общува с една голяма гилдия и да изрази своя съкровен и истински талант по най-поетичния начин“, коментира Маринов. Той описа Коста Павлов и като уникален човек – добролюбив, с широк поглед към света, щедър и всеотдаен към приятелите си. По думите му художникът споделял с околните не само своето изкуство, но и скъпите мигове на приятелството.
Особено внимание сред посетителите привлякоха платната, пресъздаващи религиозни обреди и събития, които по време на социализма са били ограничавани. Художникът Здравко Стоев и съпругата му Снежана откроиха именно тези сюжети, носещи послания за вярата, тайнството и човешките преживявания.
„Някои от платната са потъмнели, а може би точно това е търсил и самият Коста Павлов – да изрази някакво тайнство, мъка“, сподели Снежана Стоева.
Поетесата Анна Джаджева също изрази възхищението си от изложбата и от факта, че творбите остават в България, достъпни за публиката.
„Това е нещо изключително, защото си виждаме бащинството. Важно е, че тези картини остават в България. Те са толкова разнообразни, във всяка картина има живот, а всяка от тях си има характер. Аз съм възхитена от тази изложба“, коментира тя.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
