Хора от различни краища на страната се събраха на родова среща
190-годишнината от възрожденската църква „Света Параскева“ обедини жителите на Скребатно. На Петковден в живописното село в община Гърмен се събраха десетки хора от региона и страната.
Празничният ден започна със света литургия, отслужена от свещеници от Неврокопската епархия начело с председателя на църковното настоятелство отец Тодор Николов, който е от кочериновското село Пороминово, но съпругата му е от Скребатно и той е дошъл да служи тук. Той разказа, че в селото християните са малко 3-4-ма, но идват и миряни от съседните села Марчево, Балдево… и за празници храмът оживява.
През 2009 г. църквата е в окаяно състояние, претърпява и пожар. Във възстановяването активно участва председателят на сдружение „Ние жените“, благоевградската бизнесдама Здравка Чимева.
„Тогава иконите бяха в тежко състояние, мазилката падаше, дървеният под бе прояден, храмът се рушеше“, върна се към покъртителните спомени Здравка Чимева, която от близо 20 години идва за празника, организира срещи и сега отново бе в Скребатно с автобус от 36 човека, в това число и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/ с председател о.з. под. Иван Петров.
А на поканата за обединяване на усилията в името на едно от най-старите духовни и културни средища в региона откликват както обикновени хора, така и височайши. Именно през 2009 г. Митрополит Натанаил сам бие чудните църковни камбани, на които пише: „Камбаните са направени със силата и съгласието на село Скребатно“. Същите тези камбани огласили с мелодичния си звън цялата котловина през 1898 г.
Започва светото богослужение в рушащия се храм, където единственият свещник събира едва няколко свещички, на хората, дошли отдалеч… През годните в църквата е служил и настоящия патриарх Даниил, a през 2018 г. с благословията на владиката Серафим започва основен ремонт. Сред най-големите спомоществователи е големият търговец на метали в Пловдив Кирил Василев, чиито корени са от Скребатно.
„Аз съм един от вас. И когато тук има толкова много деца, млади хора, то ще има село. Силата сте вие“, обърна се към жителите Кирил Василев, който със Здравка Чимева, председателя на инициативния комитет Георги Николов и други спомоществователи бяха отличени с благодарствени писма от кметицата на Скребатно Искра Авдикова.
За празника бяха проготвени три казана вкусен агнешки курбан. Наред с прекрасната гозба местната кулинарка Мая Толумска собственоръчно бе замесила и раздаде над 500 мекици, които са една от запазените марки на Скребатно.
„Специфичното е, че тестото иска много месене. Проготвя се с кисело, не с прясно мляко, втасва цяла вечер и, разбира се, тайна съставка се изразява в много желание и любов“, каза в разговор с репортер на „ Струма“ М. Толумска, докато раздаваше мекици на всички събрали се двора на църквата.
Поканата за празника уважиха областният управител Георги Динев, кметът на община Гърмен Феим Иса, директорът на училището в Рибново Манчо Джуркин…
Всички гости бяха посрещнати изключително радушно от жителите, а мнозина от тях демонстрираха кулинарните си умения. На площада бе организиран благотворителен базар за подпомагане на църквата. Имаше и богата трапеза с различни видове баници, десерти, ястия… В музикалната програма се включиха множество самодейни състави от съседни населени места и на площада се извиха хора. Сред атракциите бяха и девойки от Рибново, които, водени от учителя по ФВС Ибрахим Кадриев, дойдоха облечени в характерните за селото носии. Седнаха на поляната и собственоръчно замесиха блага баница на плитки.
Наред с отдаването на почит към паметта на загиналите във войните бе възродена и традиция, преустановена преди повече от 20 години, а именно родова среща. Хора от близко и далече, наследници на големи родове, като Палешутски, Василеви, Партулови, Графови… се отдадоха на спомени, а оказа се, че познават своите корени и пазят традициите.
Така например потомъкът на рода Графови – Кирил Асенов Радулов от София, разказа как още през 2000 г. дядо му започнал да събира всичката налична информация и да пише книга, наречена „Моят род“. Преди няколко години внукът, носещ и трите имена на дядо си, събира всички снимки, написаното и дигитализира архивите. Междувременно Кирил издирва и намира гробовете на дядо си, на прадядо си, почиства ги и вече втора година подред идва в Скребатно. Сега за пръв път участва във възродената родова среща, като на електронно устройство показваше на хора снимки и истории на рода си.
Изключително интересна е и историята на семейство от Пловдив, които се влюбили в природата, атмосферата на Скребатно, а след като опознали и местните жители, взели решение да заживеят тук и в момента си строят къща.
„Горди сме, че сме потомци и съвременници на едно героично, борческо село с дълбоки възрожденски корени в културното и просветно дело, в основата на които стои 190-годишното църковно дело за запазване на българщината. Нека чрез тази среща да възобновим нашия бит и празниците, наситени с много колорит. Нека да покажем, че всички сме единни и че нямаме религиозни и политически различия, както и че девизът „Един за всички, всички за един” е залог за нашето добруване и за запазване на вековните ни традиции”, каза кметицата Искра Авдикова, а самият девиз заема централно място и е изписан с големи букви на фасадата на читалището. СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
