29-г. благоевграчанка Савина Топурска: 4 жени, свързани в благотворителни каузи, се обединихме в подкрепа на украинските бежанци, сега сме цяла общност

Савина Топурска е родена в Благоевград през 1993 г. Завършила е Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. От 10 години живее, учи и работи във Франция. През 2021 г. завършва втората си магистратура, специалност „Съвременно изкуство и фотография“. Сега подготвя докторантура по изкуствознание и естетика. Автор е на няколко самостоятелни изложби, две от които в Благоевград. Участвала е в колективни изложби в страната, Франция и Белгия. Влизала е в ролята на куратор, последния път през август 2021 г. по време на културната програма „Rendez-vous in 80’s“ в Художествената градска галерия в Благоевград. Автор е на книгата „Кравата ЕвроПенка“, издадена през 2021 г., с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Савина беше един от активните участници на протестите в Благоевград и София през 2020 г.

• Савина, как се роди идеята да направите група във Фейсбук за подкрепа на украинските бежанци?
• В първите дни от избухването на войната всеки един трезвомислещ човек бе потресен от тази новина. За първи път от 75 години имаше, а и все още има потенциален риск от избухване на Трета световна война. Всъщност, няма значение как ще я наречем – ясно е, че островът на мира „Европа“ е застрашен. Ние, България, сме част от Европа, от Европейския съюз и НАТО, и сме само на 300 км от военните сражения. Повече от очевидно е, че няма как да останем безразлични. А и да искаме да водим предишния си начин на живот, изглежда някак невъзможно. Моята реакция, а и тази на доц. Биляна Тодорова от ЮЗУ, Сабина Аронова-Вейн – декан в АУБ, и Петя Кулина, съдружник в неправителствена органазация, бяха да реагираме така както можем на местно ниво в помощ на бежанците, пристигнали в Благоевград. Ние се познаваме от предходни благотворителни инициативи, в които сме помагали на благоевградчани. Това бяха инициативите „Образование за всяко дете“ по време на първата Ковид вълна, в която успяхме да съберем над 200 електронни устройства за онлайн обучението за социално слабите деца в Благоевградска област. Другата инициатива беше през декември 2021 г. за набиране на средства за МБАЛ – Благоевград за закупуване на над 300 комплекта спално бельо от 5 части. Тогава бяха закупени и няколко перфузера и ръчни пръскачки за дезинфекция. И четирите дами, професионално и лично ангажирани в образователни, културни и социални дейности в дългосрочен план и създаването на Фейсбук група в помощ на бежанците, бяха най-добрият и бърз инструмент за спешна подкрепа.

• Кои са хората, които застанаха зад идеята?
• Мен ме потърси Петя Кулина, която ми каза: „Савина, време е за действие!”. Съгласих се и потърсих Биляна и Сабина. Въпреки изключително натоварения им график, свързан с Югозападния и Американския университет, те ми потвърдиха, че ще са част от доброволческия екип на територията на града ни. Координирахме действията си и веднага потърсихме съдействие от община Благоевград и Българския червен кръст. На общината й беше необходимо малко техническо време, за да създаде координационния център в зала „22-ри септември”, но след неговото създаване сме в постоянна връзка със служителите Мирослав Кюпов и Виктория Милкова. В това дело се включиха и преподаватели от Югозападния университет, които от самото начало преподават безплатни уроци по български език на бежанците- доц. Биляна Тодорова, доц. Маринела Младенова, проф. Стилян Стоянов, гл. ас. София Мицова и доц. Лъчезар Перчеклийски. Уроците се случват и благодарение на базата на Югозападния университет, Регионалната библиотека „Димитър Талев“ и Центъра за личностно развитие. Работим активно със сдруженията „Алтърнативи Интернешънъл“ и „Мюсюлманска общност Ахмадия“, които се погрижиха бежанците да получат учебници за изучаване на български език. Студентите доброволци от ЮЗУ и АУБ пък помагат непрестанно в организацията и грижата за пункта за дрехи и вещи, който успяхме да създадем, както и за детския кът, който се състои по време на уроците по български език. Трябва да отбележим и помощта на църквата „Св. Никола“ в кв. „Грамада”, която организира безплатна кухня и събития за деца и възрастни. Също така на 3 ресторанта за гостоприемството към украинските бежанци! От Общинския куклен театър дадоха възможност украинските деца да видят безплатно две техни представления. Балетна школа „Релеве“ и театрална школа „Ер Малък“ преодложиха безплатните занятия за децата бежанци, а активната гражданска група „За Благоевград“ пое организацията за почистването на парк Бачиново, която бе инициирана от украинските бежанци. Съюзът на българските спасители, отряд Благоевград, активно помага в пренасянето на тежки мебели и отстраняват проблеми, свързани с ВиК и електрозахранването. Също така и Адвокатската колегия в Благоевград предоставя безплатни консултаци. И не на последно място – ние успяваме да правим всичко това с безбройните доброволци, които се грижат за интеграцията на бежанците, носейки им неща от първа необходимост, дават им полезна информация, общуват с тях, водят ги по институции, намират им работа, организират рожденни дни и прекарват часове в телефонни разговори, за да окажат емоционална подкрепа.
  Ние сме вече една общност. Грижим се един за друг. Защото и тези, които помагаме, имаме нужда от помощ – след два месеца неспирен труд умората се усеща, но заради удовлетворението от това, че днес си направил една добрина, помогнал си на едно дете, на една майка, те държи жив, силен и можещ!
• Колко време бе необходимо за популяризиране на групата ?
• По този въпрос не беше нужно да работим. Групата се популяризира точно за 2-3 дни. Всеки, който е усетил нуждата и желанието да помага, да е съпричастен, се присъедини и ясно изрази с какво и как може да е от полза. Аз просто трябваше да съхраня цялата тази информация и да вляза в ролята на приемо-предавателен апарат. Да свързвам едните с другите по най-бързия и практичен начин. Това не беше лесно, но мога да кажа, че дотук успяхме да помогнем с абсолютно всичко, което е било потърсено, необходимо. Вече познаваме 90% от бежанците в града. Знаем им имената, както и тези на децата им. Знаем годините, заболяванята им, родното им място, както надеждите и страховете им. Създадоха се толкова нови приятелства, контакти, усмивки и сълзи…
• Кои бяха първите украинци, които ви потърсиха за помощ ?
• Първите украинки са две сестри, които пристигнаха при техни роднини. Те са тук с децата си, на 3, 4 и 7 години. Настанени са в безвъзмездно предоставено частно жилище. В момента им търсим работа, но до няколко дни една от двете ще започне да работи в едно от заведенията в града. Едновременно с тях ме потърсиха още две семейства. Първото бяха две сестри и тяхната снаха заедно с общо петте им деца, едно от които е бебе. А второто семейство са майка, дъщеря, внучка и правнучка на годинка. Тях ги чакахме четири дни да пристигнат от Украйна. Разказаха как един ден съседът дошъл да потърси вода, тъй като вече нямало. Докато му подавали чаша вода, къщата му, която била зад него, била ударена от ракета. Една чаша вода го спасила… След няколко дни и тяхната къща е била бомбардирана, а много от техните близки са били убити. Сега са при нас, през сълзи благодарят и се молят скоро войната да свърши. Молят и да не им се говори на политически теми. Те са преживяли достатъчно, видяли са достатъчно и нямат желание да водят дебати за това дали Русия ги „освобождава“ или „напада“. Дъщерята вече работи и е получила първото си възнаграждение. Намерили са й приятели, с които честваха Великден, излизат често и споделят за преживяното. Това сега е най-важното за тях. Да се почувстават на сигурно място, спокойни и обградени от приятелски настроени хора. Травмиращите истории са много и всичките ги съпреживяваме… Тази война ни промени и продължава да ни променя. Аз вече не съм същата.
• Как практически успявате да подпомагате бежанците, които идват в Благоевград, след като живеете в Париж? Как се справяте с тази задача от дистанция?
• Опитът ми от предходните благотворителни инициативи, за които споменах в началото, ми дадоха уверенността, че има как. Само че сега цифрите на нуждаещите експлоадират всички предходни. За сравнение мога да посоча бежанската вълна от Близкия изток през 2014 год. Тогава в Европа влязоха 1 милион и половина. Сега говорим за над 5 милиона, както и за 10 милиона, които са разселени в Украйна. Това е и най-голямата бежанска вълна на деца и жени. Силата на съпричастността е по-силна от всичко. Стига ти да се поставиш мислено в позицията на майка, бягаща 20-30 километра с бебе на ръце или криеща се в бомбоубежище няколко месеца, или да си в тялото на дете, лишено от храна, вода и дневна светлина, за да поискаш да преобърнеш света и да спреш издевателствата. Ние не живеем в Средновековието, а в ХХI век! Моите инструменти за помощ са новите технологии и интернет, както и лекотата ми да общувам, комуникирам с над 100 души на ден. Просто забравих, че денят има край, а нощта начало, и какво означава времето. Думите „нямам време“ за мен вече нямат тежест – има ли желание, има и начин!
• На колко бежанци сте съдействали досега и в какво се изразява дейността ви?
• В момента на територията на Благоевград има около 200 бежанци. Но ние помагаме и на такива, които са все още в Украйна и се чудят как и кога да тръгнат. Има и такива, които са на кръстопът – към коя държава, с какво превозно средство да се отправят… Но нашата помощ е концентрирана основно за 200-те души в Благоевград. Вярвам, че децентрализацията е решението на много въпроси, и затова избрахме да не се разхвърляме, а да помагаме на местно ниво. Най-напред се грижим за посрещането и настаняването. След това за предоставянето на хранителни продукти, ако хората нямат никакви средства. После правим списъци с необходимите неща, като чаршафи, кърпи, бебешки корита, гърнета, кухненска посуда, електрически уреди, лекарства, тротинетки и колела за децата, които още не могат да ходят дълго време… Последващото действие са грижи за интеграцията и понижаването на стреса. А за да се случи това, от особено значение е да намерим работа, училища и детски градини за децата.

• Какви са основните проблеми, с които се сблъскват украинските бежанци в Благоевград?
• Проблемите са индивидуални, свързани с техните лични нужди. Но общият и най-голям проблем са непрестанните мисли за войната и здравето на техните мъже – бащи и синове. Не говорят много за това, но се усеща. Това ще са травми за няколко поколения напред. Виждаме, че семействата на пострадалите през Втората световна война все още не са забравили, не им е „минало“. Няма как да мислим, че украинците ще се възстановят по-бързо. Другите проблеми са битовизми, и както казват те, все неща, които сега им изглеждат незначителни.

• Повечето от бежанците са жени и деца. Има ли трудности при записването на украинските деца в детските градини?
• Да, това всъщност е основният проблем – записването в детските градини, училищата и университетите. За момента МОН няма никакво изявление по въпроса. Няма никаква яснота и за ваксинационните паспорти за децата, както приравняването на класовете и университетските курсове. Знаем, че в Украйна децата учат до 11 клас, а след 9-и и влизат в колеж. В България системата е много различна. Сега мислят дали да ги връщат с една година назад, тъй като не говорят езика. Това прави така, че децата трябва да учат с 2 години повече. Как дете, което е вече 9-10 клас, ще може да влезе в гимназия? Какви изпити ще трябва да положи и въобще ще бъде ли възможно?
  Украинската бакалавърска степен пък е 3 години, а в България е 4 години. Как и по какъв начин тези студенти ще могат да продължат образованието си? За университетите също не знаем дали ще има допълнителни държавни поръчки за украинците и по какъв начин ще бъдат разпределяни те?

• Надяваме се да има много бърза реакция по всички тези въпроси, защото това поставя под въпрос образованието на над 40 000 деца, които се намират на територията на страната ни в момента.
• С какви професии са украинците, които са намерили подслон?
• За всички е ясно, че хората, които успяха да избягат от Украйна, са образованите и с по-висок или среден социален статус. В Благоевград 80% от възрастните бежанци са с висше образование. Има архитект, начален учител, университетски преподавател, икономисти, секретари, ветеринарен лекар, театрални актьори, диетолог, полицайка, преподавател по йога и танго и т.н.
• Трудно ли се намира работа за украинците в Благоевград? Има ли активно отношение от страна на местния бизнес?
• Работа има, но не и по тяхната професия. Вече имаме около 20-25 украинки, които работят и са доволни. Те работят основно в заведенията, магазини за цигари и алкохол, както и в оранжерия. Сега най-важното е да имат средства, а не да градят кариера. Разбират, оценяват и благодарят!

• Добре ли се чувстват украинците в Благоевград?
• Да, градът много им харесва. Вече го усещат като втори дом. Много искат да помагат с нещо за развитието на града ни. Питат ме постоянно с какво могат да са полезни. Предлагат да почистват, копаят градинки, да садят цветя… Силно искат да изразят на благоевградчани цялата си признателност и благодарност. Но, разбираемо е, че най-голямото им желание е да се върнат при мъжете си и да ги намерят живи и здрави! Това за нас, доброволците, е допълнително предизвикателство – трябва да ги разубеждаваме, че все още не е дошъл моментът за връщане. Казваме им, че ако се върнат в Украйна, ще трябва да ползват общите ресурси, които са много малко – храна, вода и лекарсвта. Опитваме се да ги убедим, че тук ще съхранят по-добре здравето си и че ще могат да помогнат на държавата си на по-късен етап, когато Украйна победи!