Гонещият четиридесетака железен защитник на орлетата Николай Бодуров обяви вчера, че слага край на футболната си кариера. Решението на двукратния шампион на България с „Литекс“ да окачи бутонките на пирона съвпадна с уволнението на досегашния наставник Манол Занев. „Мисля, че изиграх последния си мач в моята никак некратка кариера. Имам предвид двубоя „Пирин“ – „Хебър“, игран миналия четвъртък и завършил 2:2, в който подадох за първия гол. Вече уведомих собственика на клуба. Видяхме се и му казах. Още през зимата мислех да спра с футбола. Заради Манол Занев обаче отложих решението си за след края на сезона. Целта беше „Пирин“ да бъде спасен от изпадане. Пет кръга преди края отборът на 95 процента е спасен, но Занев го махнаха, защото бил изпуснал съблекалнята, което категорично не е вярно. Какво значи изпуснал? Някой мрънкал, че не играе. Ами навсякъде играчите мрънкат като са резерви. Какво си мислите, че в ЦСКА и „Левски“ не е същото ли. Изпусната ще е съблекалнята, ако има големи скандали, физически саморазправи. Занев е млад треньор, който има бъдеще. Той иска да играе европейски футбол и жалко, че вече не е в „Пирин“. Така че вместо да спра след края на сезона, правя го пет кръга преди финала на Втора лига. Това, че ставам на 40, не е водещият фактор. От физическа гледна точка нямам проблем. Още имам хъс и желание. Просто в „Пирин“ нещата не са същите. Амбициите не са високи. В младите футболисти я няма тази енергия и тази стръв, която те дърпа и те води напред. Ето аз съм почти на 40, но си работя по двора, кося си тревата, после отивам на тренировка. Младите не ги виждам да дойдат, да окосят двора и после да тренират на пълни обороти. Сега смятам да отделя време на семейството си и на двете ни дъщери – голямата е на 9 г., а малката ще стане на 5. Ще отидем на море, когато хората ходят. Защото, като бях футболист, ходех на море с шубата през месец май, тъй като през летните месеци, знаете – подготовки, мачове… Тепърва ще мисля какво да правя занапред. Имам треньорски лиценз „А“, ще видим“, заяви Бодуров, цитиран от Блиц.
За връх в кариерата ми смятам престоя ми във „Фулъм“. Можеше да постигна повече, но можеше и по-малко. Аз обаче съм си виновен за повечето неща, човек първо трябва да търси вината в себе си. Благодарен съм на Господ, че бях в бели държави като Англия и Дания. „Фулъм“ се намираше в Чемпиъншип, но според много специалисти второто ниво на английският футбол влиза в топ 10 в света. Изключително равностойно, динамично, много се тича, много енергия се влага, но футболът категорично не е само борбен, а има и немалко технични състезатели. В Англия от ключово значение е комуникацията между треньор и играчи. Мениджърите поддържат връзка с футболистите, имат обратна връзка с тях. У нас треньорите са с голямо самочувствие и на принципа: „Какво да ги питам тия, аз си знам“. Бях съотборник с много добри футболисти. Скот Паркър ни беше основен капитан и лидер. Веднъж ми каза: „Щом си тука, значи може да играеш във всяко едно първенство по света“. На тренировките неведнъж пламваха искри, имаше псуване, блъскане. Но ставаш, продължаваш и после забравяш. Част от ежедневието е. В Англия това се тълкува като силен характер, а у нас те сочат с пръст и ти казват, че си скандалджия. Помня един мач за купата със Съндърланд, който тогава беше във Висшата лига. Аз изведох „Фулъм“ с капитанската лента и завършихме 0:0 с много добри наши изяви в защита. След това отидох в датския „Мидтиланд“, където също останах доволен, както и те, разбира се.
Като стана въпрос за грешките, които съм допускал, ето ви една. Датчаните ми предлагаха тригодишен договор с много хубава заплата, но аз реших да се върна във „Фулъм“ и сбърках. Взимал съм и други грешни решения, след като се разминах с „Цървена звезда“, „Ференцварош“ и „Чикаго Файър“. Стигнах и до Иран. Един месец тренирах, после изиграх 3 мача – един за първенство и два за азиатската Шампионска лига, но плъзна ужасът с Ковид-19 и си тръгнах, а точно след два дни затвориха цялата страна. Извадих голям късмет, иначе щях да стоя месеци наред там заради епидемията, а те бяха прекратили всякакви обществени изяви в цялата страна. По време на краткия ми престой не можеше да се теглят пари, а аз нямах един лев в джоба. Наложи се да взема заем от един мой съотборник – хърватин. После му ги върнах, естествено. Иранците не ми платиха нищо. Наложи се да заведа дело и ги осъдих, а след намесата на ФИФА в крайна сметка ми се издължиха.
ЦСКА ми е много болна тема, защото не спечелих нищо, а го исках с цялото си сърце. Проклетия ли беше, какво беше, ама бяхме доста близо до титлата, но не се получи. Али Соу изпусна дузпа срещу „Лудогорец“, което на практика ни лиши от шампионския трофей. А за купата в полуфинала с Ботев получихме гол, след като бяхме с двама души повече. Наистина съжалявам и до днес…С Люпко Петрович си развалихме отношенията, докато беше треньор на „Армията“. Не го уважавам като човек. Това е истината. Той помогна за моето отстраняване от ЦСКА. Плетеше интриги и ме топеше пред Гриша Ганчев. Не е идвал да ми каже в лицето, каквото мисли, а само зад гърба ми. Давам пример. Обявява, че ще тренираме в еди колко си часа. Аз отивам при Люпко заедно с Пинто, който ми беше заместник-капитан, и му казваме: Г-н Петрович, може ли да преместите тренировката с няколко часа. Отговаря ми – добре, а после звъннал на Ганчев и му казал, че съм се намесвал в работата му и съм променял плановете му. Как да го уважавам? Ами няма да го уважавам, естествено“, върна лентата в миналото бившият национал, която навъртя над 200 мача със зелено-белия екип.
СТРАНИЦАТА ПОДГОТВИ
СТОЙЧО СТОИЦОВ
