![](https://struma.bg/wp-content/uploads/2017/01/98209.jpg)
От няколко дни обществото ни се вълнува от промените в учебните планове на средношколците и тук искам да отбележа – обществото се вълнува, а на образователното министерство май изобщо не му пука. Отпадат основоположни за патриотичното възпитание произведения и предмети. Българските народни песни и приказки изчезват от учебниците, стихотворенията на Вазов и Ботев, на Каравелов и Чинтулов тихичко се заменят с Робинзон Крузо.
И всичко това става във време, когато светът динамично се променя, и то не към добро, когато всичките ни съседи възраждат националните си доктрини, добре изтупани от прахта на XIX век, когато Турция издига нова държавна концепция, целяща да възроди Османската империя, когато на 1000 км от нас се възражда халифат и се колят християни. На този фон да махаш произведения от учебниците, с които са израснали поколения БЪЛГАРИ /пиша с главни букви, защото, ако познаваме по делата им, в МОН българи няма – има всякакви други, но не и българи/ е, меко казано, опасно. И ако през последните 25 години израсна едно поколение без морални ценности, но с някаква представа за България, българи, българско /знаеха по нещичко за Аспарух, Симеоновата България на три морета, Златният век, българската азбука, Иван Асен и Иван Шишман, подочували бяха за „Под игото”,„Балканджи Йово”, Баташкото клане, Съединението, Независимостта, Балканските войни и „по пет на нож”, Ньойския диктат, Септемврийския преврат/…
Днес, с един замах, бездушни чиновници искат да взривят основите, на които не посмяха да посегнат и комунистите. Жалко е!
И е страшно! Защото утре ще дойде поколение, което не знае за какво се е борил Левски /ако изобщо знаят кой е Апостола/, няма да знаят кой уши байряка, кой е Георги Бенковски, Кочо, Георги Измирлиев-Македончето, Васил Петлешков, за какво загинаха Гоце Делчев и Даме Груев.
И ако на това поколение се наложи да защити родината от предизвикателствата на новото време, може да се окаже, че на него изобщо не му пука за България. Че не вижда смисъл да брани нещо, което вече не е и географско понятие. Защото е израсло с приказките на Шехеразада, историята на Робинзон Крузо, „Великолепният век” на Сюлейман, песните на Кончита Вурст, Азис и Криско. Защото не знае…
Не знае, че „и ний сме дали нещо на света – и на вси словени книга да четът”, не знае за 14000 ослепени войници на Самуил, не знае за кръвния данък, отвлечените моми и продадените робини от Перущица и Батак на пазара в Стамбул /защото не е имало робство, а съжителство/ Не знае за българския марш от Пловдив до Сливница, за Булаир, Люлебургаз, Дойран, Тутракан. Не знае…
И тук стигаме до фундаменталния въпрос – за знанието. Народността не пада там, гдето знанието живей!
Може би това е голямата цел? Това ли е? Да възпитаме безотечественици, космополити, чуждопоклонници и родоотстъпници. За да няма след години кой да каже „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ”!
И да се гордее с това.
На мен, като бивш учител, не ми е безразлично какво ще учат децата и внуците ни.
Защото в началото е СЛОВОТО! Защото българското училище е първата българска институция, показала присъствието на народ, живял векове под чужда и в езиково, и в религиозно, и в културно отношение, власт. Защото българското училище е онази институция, която роди борците за църковна и политическа независимост. Защото българското училище е онази институция, която подготви „Българското чудо” в началото на ХХ век.
Защото българското училище, като основна българска държавна институция, трябва последователно и системно да изгражда младите хора като добри, образовани и почтени БЪЛГАРИ. Като български родолюбци и добри граждани. Образователните програми по история, литература, география и музика трябва да дават достатъчно информация за българските традиции, бит, религия, култура, обичаи. Да представят истинската българска история, а не да я нагаждат спрямо чужди, небългарски интереси.
За да се запазим като българи!
ИВАН СТОЯНОВ,
бивш учител по история, член на ИК на ВМРО.