Refan-728×90-July-2019

Никой нормален филолог няма да проумее какво място ще имат в 8-ми клас „Декамерон“ и „Дон Кихот“

Дискусията, преминала в спор, относно залегналите промени в учебния материал на учениците от средния и горния курс е интелектуално, филологически и психологически турболентна.

Първата българска книга, с която се ознаменува началото на българското Възраждане „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, досега се изучаваше в 6-ти клас. Изучаваше се обаче само уводът на книгата и един литератор отделя час или два на нея. Съвсем нормално е преместването й в по-горен клас, когато учениците са по-зрели, изучавали са по-подробно и детайлно прехода в българската история от османското робство и българското Възраждане.

Също така не е мястото в 6-ти клас и на други възрожденски литературни произведения.

Донякъде  правилно е и решението за смяна на авторите в учебниците за 8-ми клас. Досега осмокласниците изучаваха автори от новата и съвременна българска литература. Някои от тях бяха добре приемани от учениците като „Дервишово семе“ на Николай Хайтов, „Преди да се родя“ на Ивайло Петров, „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев, „Дамата с рентгеновите очи“ на Светослав Минков, както и „Песен за човека“ на Вапцаров и поетичния цикъл „Зимни нощи“ на Смирненски. Другите произведения обаче, които са със сложна философска, интимна и психологическа концепция, бяха тотално чужди на учениците. Това са стихотворенията „Тихият пролетен дъжд“ на Лилиев, „Потомка“ на Елисавета Багряна и „Жена“ на Блага Димитрова. Също така трудно разбираеми са и  разказите „В един есенен ден по шосето“ на Павел Вежинов и особено  „Нежната спирала“ на Йордан Радичков.

Рокадата в учебния материал по литература в 8-ми клас не е нова. За последните 12-13 години това ще бъде третата поред.

Сега отново се връща старият учебен план – в 8-ми клас се връща старогръцката и старобългарската литература. Дотук добре, преди години осмокласници са ги изучавали. Сюблимен момент на изненада е обаче хрумването тези литератури да се комбинират с произведения от чужди литератури. Никой нормален филолог няма да проумее и възприеме какво място ще имат произведения като „Декамерон“ и „Дон Кихот“! А особено пък трагедията на Шекспир „Хамлет“! Огромното съдържание на тези романи, посланията, които отправят, както и ценностната система, която разглеждат, ще бъде за осмокласниците материя, подобна на философията на Хегел. А смесване на литература от Античността, Средновековието и Ренесанса тотално ще обърка главите на осмокласниците и още повече ще ги отврати от литературата. Как ще е възможно да направиш дискусия с осмокласници на вечния въпрос на трагичния Хамлет – „Да бъдеш или да не бъдеш“!

Осми клас е водоразделен за учениците – това е преход от детство към юношество и е много щекотливо какъв литературен материал трябва да бъде включен в него.

 „Незнайни“ експерти преди 15 години направиха промени в учебния материал по литература, като без никакви обяснения премахнаха няколко емблематични български произведения. В 5-ти клас те отстраниха разказа за Васил Левски „Апостолът в премеждие“. В 7-ми клас бяха махнати две произведения, чиито поставени проблеми и послания са вечно актуални. Това са  разказът на Алеко Константинов „Пази, Боже, сляпо да прогледа!“ и повестта на Любен Каравелов „Мамино детенце“. Този разказ и тази повест изобличава и осъждат пороци, които са съществували и в момента съществуват не само в нашето, но и във всички общества в света. Това са пороци, които се осъждат от всички религии – неблагодарността и  тоталното глезене на децата.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *