Топ теми

Ударничката от тютюневите складове в Дупница О. Тодорова: „Животът е това – хляб и солчица може да топиш, но да ти е сладко, живяла съм бедно, но щастливо”

Орхания Тодорова е родена на 28 декември 1926 година в Дупница. Има четири сестри – Калиопа, Йорданка, Милка и Иванка. Дълги години е работила в тютюневите складове в Дупница и е била ударничка. През 1948 година се омъжва за Добри Тодоров. Раждат им се три деца – дъщерята Елена и двамата синове Атанас и Евгени. На чаша ароматно кафе и пивка вишновка в уютния дом на Орхания разговаряме за живота й. 

– Г-жо Тодорова, преживели сте много през годините. Разкажете за себе си?

-Родена съм на 28 декември 1926 година в град Дупница. Баща ми е от Македония, от село Връкупавица. Останал сирак и един добър човек го е осиновил и са дошли да живеят в Дупница. По-късно среща майка ми Тодорка Ангелова, женят се и създават семейство. Ние сме общо пет сестри – Калиопа, Йорданка, Орхания, Милка и Иванка. Родителите ми са работили на нивите, садили са тютюн. Те ни възпитаха на честност и трудолюбие. Изгледаха ни със сестрите ми здрави в бедност. Моите ученически години бяха бедни, много работехме. Учих до 3-ти клас, което днес се равнява на 7-ми.

– Как се забавлявахте на млади години?

– Когато бяхме млади, тъчехме шарени черги. Помагахме на родителите ни на нивите. Разходките ни бяха от площада до Развесена върба. Правехме си т. нар. журове

/седенки/. Събирахме се, слушахме музика от старите грамофони, разговаряхме помежду си.

– Как се запознахте със съпруга си?

– Със съпруга ми Добри Тодоров се запознахме тук, в Дупница. Оженихме се през 1948 година. Венчахме се в църквата „Света Богородица“ в града. Аз бях облечена в бяла рокля. На сватбата ни подариха повече неща за бита – тенджери, прибори за хранене. Кумовете – хаванче. Съпругът ми Добри беше началник на промкомбинат и партиен секретар. Създадохме и отгледахме три деца – Елена, Атанас и Евгени. Дъщерята Елена от 10 години живее и работи в Италия. Синът Атанас беше треньор по бокс в ХФК, а Евгени почина млад, на 18 години.

– В стаята Ви има много снимки на красивите Ви внуци. Разкажете за тях?

– Дъщеря ми Елена има двама синове – Добромир и Ангел. Те живеят в Благоевград. Добромир води бригада в Германия, а Ангел работи в строителството. Синът Атанас има три дъщери – Евгения, Мария и Венета. Евгения живее в Бургас, Мария живее във Виена, Австрия, а Венета е студентка в Нов български университет в София. Много съм доволна от децата и внуците. Дъщерята се обажда всеки ден, а синът ми не ми дава дори да готвя. Той повече готви.

– Каква е Вашата рецептата за дълъг и щастлив семеен живот?

– В брака трябва да се отстъпва, трябва търпение. Не може винаги да бъде хубаво. А сега младите хора при най-малките спречквания хайде и се разделят… Готвех повече банички, качамак с пръжки, сутляш, кремчета… А какъв боб сме изкарвали от градината, грах, чушки, домати. Нищо не сме купували от пазара, нищо. Всичко домашно производство… Със съпруга ми животът ни беше беден, но щастлив. Той почина преди 25 години.

– Какво сте работели през годините, освен градините, грижите по семейството?

– Работех дълги години в тютюневите складове в Дупница. Бях ударничка. Станах член на партията през 1952 г. и до ден-днешен. През социализма не беше лошо, като ударничка бях наградена от партийния комитет с екскурзия за 15 дни в СССР. Разгледахме много красоти. Руснаците ни подариха на всички от екскурзията по един самовар за спомен от тях. Работех и в киното в Дупница. Там имах интересна случка, която помня и до ден-днешен. След една прожекция на 15-ти ред, трето място, беше забравена кожена чанта. Чантата беше голяма и тежка. Взех я и направо при киномеханика, когато погледнахме, вътре ключове, златни пръстени, огърлица. Прибрахме чантата. На другата сутрин видях към киното да тича една симпатична русичка жена. Тя се насочи към 15 ред, трето място, но като видя, че я няма чантата се разпищя: „Леле, няма нищо!”. Аз отидох при нея и я попитах: Какво има, защо пищите? А тя ми каза: „Край, отиде ми животът, край, няма я чантата!”. Аз тогава й казах да се успокои, чантата е при нас прибрана, да не се тревожи. Тогава заедно с нея и киномеханика отворихме чантата, всичко предадохме по опис на жената. А тя силно развълнувана ми каза „Ти ми спаси живота! Благодаря ти!”. За благодарност симпатичната дама ни донесе цяла табла с пастички…След време я видях в Рилския манастир с нейни колежки. Там тя ме представи пред тях и ми благодари отново. Оказа се, че чантата е била служебна…

– На кого сте кръстена с това благозвучно име и как се казва прекрасната ви котка?

– Името ми Орхания ми го е дала моята кръстница, която е била гъркиня. А котката се казва Джиджа и е бременна. Скоро ще роди котенца.

– Гостите си посрещате с невероятно ароматно кафе и с пивка домашна вишновка. Споделете рецептата за нея?

-Вишновката се прави лесно. Необходими ни са 1 кг плод от вишна, 1 кг захар и 1 литър ракия. Първо слагам в един буркан от 3 литра вишните, отгоре захарта. Оставям ги на слънце, след това сипвам 1 литър ракия. Така цялата смес стои на слънце и се бърка от време на време с дървена лъжица. След един месец вишновката се разлива в стъклени бутилки и се пие. Това е животът, трябва търпение и прошка. Хляб и солчица може да топиш, но да ти е сладко. Живеели сме бедно, но щастливо! 

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *