Милка Пъхнева е на 67 години. Пенсионерка е. Бивша медицинска сестра в детско отделение на МБАЛ „Свети Врач“ – Сандански. Работила е в поликлиниката и в детска градина. Вече 7-ма година тя изработва собственоръчно мартеници и ги продава, за да докара някой лев върху мизерната си пенсия.
„От 7 години правя мартенички за удоволствие и за пари. Правя ги през цялата година. Купувам специална прежда, маниста и др. Някои ги правя от чиста вълна. Работя това само когато се чувствам спокойна, свободна и весела. Като започна един модел, го правя до завършването му, защото свикваш на ръката и работата върви, след това друг и т. н. С тази работа се захванах, след като се пенсионирах, но иначе го умея от младите години, след като завърших техникума. Взимам пенсия 157 лв. и си помагам с продажбата на мартениците, като си докарвам по още около 3 пенсии отгоре.
Тази година излязох да продавам две седмици преди 1-ви март, защото хората, които пращат за чужбина, започват още от 20-ти януари да купуват мартеници, за да пратят на своите близки и роднини зад граници.
Затова казвам, че 15 дни дето излязохме по-рано е грешка, трябва не по рано от 10 дни преди празници, защо трябва да седиш тук 10, 12 часа, за да изкараш 10 лв. Мартеницата не дава много пари, от тях изкарват хората, които имат голям бизнес с тях във всички градове и произвеждат хиляди мартеници. Аз продавам колкото да си помогна на пенсията малко.
Направила съм около 1600-1700 мартеници, но като гледам, няма да се продадат всички, но здраве да е. Продажбата на мартеничките продължава ден-два след 1-ви март и се прибират до следващата година. Най-често се купуват мартеничките на цени между 50 стотинки и левче. Сувенирната мартеница с Пижо и Пенда я продавам повече след първи март и струва между 2.50 и 5 лв., зависи от големината. Този вид мартеници не се купува всяка година, защото хората си ги пазят. Най-евтината ми мартеница е 30 стотинки. От домашна вълна имах на 2-3 лв., също вървят добре на пазара. Руснаците купуваха тази година само класическа мартеница, дори на мен не ми стигнаха, продадох ги всичките. Миналата година обаче имаше повече руснаци, плетените ръкавички бели и червени свършиха като топъл хляб, също така и плетената розичка.
Сувенирната мартеница е трудоемка, първо правя телцата и крайниците на Пижо, после Пенда, шапчиците, след това слагам плитчиците и най-накрая очичките. Имах и много хубави куклички с шапки, продадох всичките. Правя мартеници по 5 бр. с червен и бял конец и някакво камъче на тях и продавам комплекта 1 левче. Имам и само с кончета за ръка, от тях 10 за 1.50 лв.
Някои мартеници ги плета, като например малки ръкавички, тая година е годината на Червената маймуна, затова се постарах да изобретя и мартеничка маймунка.
Сметката ми излиза, защото аз си я правя, а не ги купувам и препродавам, а пък и за един пенсионер това е удоволствие, какво да правя друго. От 9 сутринта до към 18. 30 часа тука вися да изкарам някой лев. Има дни изкарваш 5 лв., други 10 лв., но има и такива, когато таксата за място 2 лв. не си изкарал да си платиш. Ако е лошо и дъждовно времето, не си изкарал и за хляб, както му е думата. Скъпите мартеници ги купуват богати клиенти или руснаците. Децата купуват по-евтините, защото ги закачат след няколко дни на дърветата.
Това си е български адет и трябва да продължи, защо обаче трябва китайски мартеници да се продават и купуват, а не нашите.
С парите, дето изкарвам, голяма покупка не правя, а си ги заделям настрани. Ние сме големи хора и всичко си имаме. Плащам тия месеци повече ток, например вода и ток платих 90 лв., а пенсията ми е 157 лв., тия парички ще ми дойдат добре. Този месец ти трябват 30 лв., има откъде да щипне човек, ми нали имаме и внуци, ами рождени дни и празници. Поне 10 лв. трябва да подадеш на внучето. Имам двама внуци студенти, тръгнат за София, нали искам като баба 5 лв. да им дам, по едно кафенце да пийнат, то за друго не може. Та нали и аз съм човек, искам с колежки и приятелки спокойно да си седна на кафенето. Редуваме се, днес аз ще почерпя, другия път другата колежка, и така пари са нужни на всеки и който има желание намира и начин за припечелване, макар и минимално. Аз съм вдовица от 10 години, децата ми живеят на 10 метра от мен, помагат ми, но коя майка например ще притеснява децата си „дай ми 1 лв. за кафе“ – никоя. А пък и аз съм пестелив човек, така че не се оплаквам. Човек трябва да работи нещо, не може да седи със скръстени ръце и да вика: „Мале, Боже, нямам пари“.
Миналата година обаче беше по-силничка от тази. Хората нямат пари, дори за дребните неща. Жалко. На такова унижение ни подлагат с тези пенсии. Цял живот съм била медицински работник. На толкова болни хора съм помогнала и накрая 157 лв. пенсия. Самочувствието ми е смачкано от това, че тази държава така ни унижи. Не може с колежки, дето сме работили напълно еднакво, но са се пенсионирали 4 години по-късно, държавата да дава 330 лв. пенсия, на мен половината.
МИЛКА ПЪХНЕВА,
Сандански
