Д-р Пламен Симеонов е роден през 1958 година в Кюстендил. Лекар от кариерата. От пет години е председател на регионалната структура на Български лекарски съюз /БЛС/, като това му е втори пореден мандат.
Медикът има специалност обща медицина и здравен мениджмънт. От години работи в болницата за рехабилитация в Кюстендил, а преди това е бил началник отдел “Здравеопазване” в общината и директор на РЗИ – Кюстендил.
Запален спортист.
– Д-р Симеонов, какво показва отчетът за работата на лекарската колегия в Кюстендил през 2015 година и най-вече какви са проблемите с които се сблъскахте и все още не сте разрешили?
– Основните проблеми, с които се сблъскахме, бяха свързани с изработването на т.нар. Здравна карта, други проблеми не сме имали. Проблемите идват най-вече от здравното министерство относно нормативната база, която ни спускат. Както виждате, Конституционният съд отмени т.нар. „спешен“ и „допълнителен пакет“, както и Здравната карта, която породи много отрицателни емоции сред колегите. Тя наложи няколко срещи и събирания в Областна администрация, едно решихме, после друго ни спуснаха… и така.
– Докторе, кажете на нас, обикновените пациенти, какво е това Здравна карта и има ли почва у нас? Как се прави тя и защо трябва да я има?
– По принцип Здравната карта е хубаво нещо, тя разпределя броя на здравните заведения в областта съобразно населението. Тази аномалия, която се получи през последните години – болници и лечебни заведения да се отварят само в София, Пловдив и големите градове, доведе дотам, че те засмукват лекарите от малките области и общини. Който отиде да специализира, повече не се връща. А и виждате каква е възрастта на колегите в болниците. Като направя преглед на медиците в кюстендилската болница, почти всички са на моя възраст, ние като лекари и бъдещи пациенти се притесняваме кой в бъдеще ще ни лекува. Според мен този процес по някакъв начин трябва да се спре.
– А доколко е вярно, че Здравната карта ни „връзва“ там, където живеем, там и да се лекуваме, тъй като тя разпределя и финансовите средства, отпускани от здравното министерство за издръжка на болниците. Няма ли да се стигне дотам, че софийските болници да отказват прием на пациенти от провинцията, тъй като парите, които те „носят“, са в болниците в тяхната област?
– Не, това не е така, съгласно Закона за здравното осигуряване пациентите биха могли да се лекуват там, където пожелаят, но все пак тези, които нямат възможност да пътуват, при нас това са хората от пограничните райони, ние говорим за достъпност за всички граждани, участващи с вноските си в здравната система. Всеки, който си плаща здравните вноски, иска да получи адекватна здравна помощ. Здравната карта отчита необходимостта от броя специалисти и болници в дадената област във връзка с преминалите през годините пациенти през болниците в областта.
От Министерството на здравеопазването ни бе спуснато намаляване на леглата. Ще ви дам един пример: в сферата на специализираните болници за рехабилитация беше спуснато намаляване със 124 легла. Попитах министър Москов защо се прави това намаляване и той ми отговори, че са били констатирани нарушения при новоразкрити болници по морето. Значи там хората си отиват на почивка и ползват клинични пътеки. Според мен тази урегулировка трябва да важи само за региони, където няма традиции в този вид здравеопазване. При болниците за активно лечение ние по време на предварителните срещи бяхме стигнали до консенсус да съкратим 70 легла. След това министерството ни спусна още 80 и така на практика трябва да бъдат съкратени 150 легла в трите болници на територията на Кюстендилска област. Смятам, че ние най-добре знаем, съобразно отделенията и лекарите, които работят в здравните заведения, откъде могат да се намалява броят на леглата, без от това да страдат пациентите. На практика при нашето предложение бяхме довели доста от отделенията до минимум, тъй като за да съществува едно отделение, то трябва да има 10 легла. С това спускане отгоре то вече отделение не може да има, но и цели сектори ще бъдат закрити. Добре че преди няколко дена се е произнесъл Конституционният съд, че това „спускане“ е незаконно, и това доказва, че това, което се върши в министерството, не е съобразено със ситуацията по места.
– Докторе, преди 10-15 дена лекарският събор реши да не се подписва рамковият договор за тази година, какво ще правите?
– Да, така е, навсякъде от МЗ обясняват, че ние, от Лекарския съюз, сме недоволни и не подписваме рамковия договор, заради това, че средствата са малко или стои някакъв паричен проблем. Протестираме и срещу т.нар. пръстов идентификатор, който трябваше да бъде включен в клиничните пътеки. За нас той нямаше да донесе реална полза за пациентите, а до объркването на системата. Отпадането на направленията пък е някакъв мит. Направленията действително са увеличени с над 14 милиона и половина броя, това беше договорено. В първичната доболнична помощ бяха договорени 14 300 000 направления допълнително, 21 000 за специализираната доболнична помощ и в болничната помощ 213 000 бр., но тези средства в болничната помощ това е не за цялата извършена дейност, а само в размера на заплатеното през 2015 г., тоест останаха дейности, които са неразплатени и досега. Така че на този етап не сме обсъждали евентуални протестни действия, но това не значи, че ние не си запазваме правото да протестираме.
На този етап в Кюстендил има отпуснати допълнителни направления, но те не могат да покрият всичките нужди, тъй като знаете, че тези направления за специалисти на практика са чекове. Те могат да бъдат осребрени единствено, когато в касата има пари за това.
– Докторе, след като не сте подписали рамковия договор за тази година, какво става на практика?
– Ами имаме служебен рамков договор, но той е в рамките на миналогодишния. През 2015 г. обаче в края на годината имаше увеличение на бюджета на касата, а от там и на средствата към здравните заведения. Според мен е добре да се запази това увеличение и тази година в крайна сметка от НЗОК ще преценят това, което беше договорено в болничната и доболничната помощ, ще се запази.
– Докторе, колко лекари има в Кюстендилска област, какъв е дефицитът и къде има нужда от специалисти?
– Ами при нас има трайна тенденция за намаляване на лекарите, общият им брой е 429 човека. За съжаление преди няколко дена почина един от младите ни колеги, д-р Кирилов, още нямаше 50 години. Дефицит на лекари има във всяка една болница – както от специалисти, така и от млади колеги. Хубаво е, че в бъдеще на младите специализанти касата ще плаща, както на лекари специалисти, тъй като досега те трябваше да се самоиздържат. Това беше един доста голям проблем, защото лекар, завършил, вече семеен, тръгва без никакви пари да специализира. И като отидат вместо да им плащат, младите специализанти трябваше да си плащат, за да учат. Лекарите отсъстват от вкъщи, нямат никакви доходи. Сега вече касата ще плаща за това обучение.
– Има ли лекари от региона, които са излезли да работят в чужбина?
– Да, и според мен именно трудностите около специализациите бяха причина много от лекарите ни да напуснат и да отидат в чужбина. Там отиваш, осигуряват ти специализации, да работиш и ти плащат за това. Този проблем между другото стои и при стоматолозите. При тях наредбата също не е пипана. За да специализират, стоматолозите трябваше да започнат работа на трудов договор към съответното лечебно заведение, където ще специализират, а там места няма, така че проблемите са общи.
– А останаха ли джипита без специалност, имаше такъв проблем преди две години?
– За съжаление – да, вярно е, че са единици, но отново им дадоха гратисен период, тъй като има региони, като Смолянско например, където ако спреш практиката на лекар без специалност, хората остават без лекар на километри. Другото, което договорихме с касата, е грешки, които не водят до ощетяване на касата или до увреждане на здравето на пациента, няма да бъдат санкционирани. Досега само за един подпис имаше глоби. Сега поне няма да бъдат глобявани. Това беше договорено, дай Боже да се запази в служебния рамков договор.
– А тази идея фармацевти да изписват лекарства няма ли да доведе до конфронтация и хаос в здравеопазването?
– Това е също един парадокс и една от причините да не подпишем рамковия договор и се надявам искрено това да не се случи.
– Колко неблагоприятни практики имаме на територията на Кюстендилска област?
– За моя радост в цялата област за неблагоприятна практика се води практиката в община Трекляно, където сега работи д-р Димитров. Там колежката, която от години работеше, д-р Ливадинска, се отказа от практиката си, но беше и на възраст – 80 години. След това имаме свободна практика в село Рашка Гращица, но си направете сметка сами, където се освободи практика, от промените досега да сте чули да започне млад лекар. Всичко се преразпределя и за мен цялата тази система води до това, че който се откаже, или не дай си Боже нещо лошо да му се случи, нов лекар там не започва. Това е цялата трагедия в здравеопазването. Ето вземете в първичната помощ, сред общопрактикуващите нито един нов колега не е започнал. То няма и лекари в тази сфера под 40 години. Добре че има няколко младежи от Западните покрайнини, това ни е резервният план, от там срещаме активност. Вярно е, че има, но не може да разчитаме само на тях, първо защото са малко, а и защото отиват да специализират, и после рядко се връщат, ние сме един своеобразен трамплин за израстването им.
– Кой е най-младият лекар в Кюстендилско?
– О, имаме, зачислихме нова млада лекарка – Нина Кръстева, 89-и набор е. Тя е потомствен медик, майка й и баща й са лекари – баща й е д-р Станислав Кръстев от кюстендилската болница, а майка й е д-р Илияна Кръстева, началник на дирекция „Контрол на заразните заболявания“ в РЗИ. Младата доктор Кръстева работи във вътрешно отделение, а последно зачислената лекарка в нашата колегия е д-р Снежана Сотирова, тя ще работи или в АГ, или в детско отделение. Това са две нови млади лекарки, и то регистрирани в първите три месеца на годината, което е много.
– Докторе, за всички е ясно, че един от най-големите бичове на съвременното общество е ракът, в Кюстендил има ли лекар онколог?
– Не, засега нямаме, но имаме онкодиспансер, който е към Благоевград. Нашите пациенти ползват техните лекари.
– А с идеята за кардиоинвазивна хирургия в Кюстендил какво стана?
– Ами сега нали ще откриват отделение по кардиоинвазивна хирургия в МБАЛ “Д-р Никола Василиев” в Кюстендил. За да го има реално това отделение обаче, трябва да имаме определени специалисти. Не можеш да откриваш отделение, без да имаш специалисти. И това е проблемът, че всички специалисти отиват в София. Преди време четох едно интервю, в което се казваше, че във Франция, ако има пет педиатрични клиники, шеста посмъртно не можеш да отвориш, ако няма достатъчна раждаемост. Тук какво правим – хората се движат към болниците, а не болниците да са в региона, където са хората. Тази тенденция е не само в здравеопазването, а и във всички сфери. Тези региони, които сме близо до София – за нас това е бич.
