ОТВОРЕНО ПИСМО
До Министъра на вътрешните работи и
Министъра на финансите на България
Уважаеми господа,
Собственик съм на туроператорска агенция в Благоевград с офиси в цяла Югозападна България и Пловдив. През последните години приоритет ми е Гърция, но наскоро реших да засилим сътрудничеството ни с Македония. Причината – тази дестинация става все по-популярна сред българите и македонските граждани. По оста Скопие-Битоля-Прилеп-Велес-Щип-Кочани в страната ни влизат все повече македонски граждани, които идват на почивка в Благоевград, в прекрасния ни курорт Бодрост, който е алтернатива на значително по-скъпите Банско и Пампорово, в Сандански, във Велинград…
На 1 март бях в Щип при мой колега, с когото искахме да обсъдим съвместни оферти. Пътувах с малка група. На ГКПП – Логодаш първото нещо, което ми се наби на очи, бяха 3 ръждясали монолитни кошчета и 2 панела върху търговската база, също целите покрити с ръжда. Грозна гледка, от която аз, като българин, се почувствах обиден – все пак това е входната врата на родината ми. На връщане за документите ни дойде една млада, симпатична, усмихната и любезна полицайка. Не се сдържах и й поръчах: Кажете на шефа си, че е срамно да посрещаме чужденците с тази ръжда, това е държавната ни граница, готов съм да дам 2 кутии с боя да боядисате кошчетата.
Минахме КПП-то и полицайката прати след нас митничарите – спряха автобуса, свалиха ни долу и ни обърнаха багажа „с хастара нагоре“. Разбрах, че това е наказателна акция към мен за дръзкото ми предложение, но на следващата седмица тръгнах отново за Македония с колегите от фирмата ми – да им покажа Щип, като купих и 2 кутии боя „слонова кост“ и 1 четка. На връщане на КПП-то ни при мен дойде друга полицайка – също такава мила, хубава и усмихната като колежката й, и аз най-добронамерено й дадох боята и четката, като й обясних за какво са. Дадох й и визитката си – да се обадят, ако боята не им стигне, за да купя следващия път още.
И историята се повтори. Пак свалиха служителите ми, някои от които работят от 10 години при мен и непрекъснато минават през границите на цяла Европа, накараха ни да си извадим багажа и започна такова претърсване, че две от момичетата дори се разплакаха от унижение.
Моето поколение още помни какъв беше пропускателният режим навремето с визите, как до Петрич нямахме право да ходим, но те се сблъскваха за пръв път с такова отношение.
Разбирам, че страната ни е в тежко икономическо положение, че трудно може да отдели пари за цялостен ремонт на КПП-то, въпреки че то се нуждае крещящо от такъв, затова ще предложа алтернатива. Ако служителите на границата помолят всички български фирми, които пътуват в Македония, да дадат по 100 лева за ремонта, сигурен съм, че поне 90% ще го направят с удоволствие. Самият аз ще дам първите 100 лв.
Връщайки се в България и малко преди да излезем на красивата магистрала, ми стана още по-болно, като се сетих, че КПП – Логодаш е само с една лента. Мисля, че е единственото такова в България, пълен анахронизъм. Като се съберат няколко камиона, и настава голямото чакане. Толкова ли не се намериха 25 години средства да се направи още едно платно?
Г-н Министър на вътрешните работи,
Моля Ви като обикновен български гражданин – извадете метлата и почистете тази важна порта на България, през която се очаква да влязат съседите ни и да налеят пари в туризма ни.
Г-н Министър на финансите,
По скромното ми мнение, Вие си вършите добре работата, но е крайно време да сложите този граничен пункт в приоритетите си, защото оттук влизат огромна част от туристите, на които разчитаме за нашата икономика. Колкото и скъпо да излезе на държавата направата на един модерен граничен пункт, какъвто е ГКПП – Кулата, това е инвестиция, която много бързо ще се изплати. А сега на Кулата човек се чувства в 21-ви век, а на Логодаш – във феодализма.
ВАСИЛ АНГЕЛОВ,
собственик на туроператорска агенция „Оазис-А” – Благоевград
