Истината е, че съм тотално несръчна в интимността.
Родена съм в семейство, в което хората не се прегръщат, и понякога мразя тялото си. Съпругът ми е страхотен и много, много секси, но проблемите, които имахме в леглото, бяха изцяло заради мен. Не можех да изключа несигурността. Сексът бързо се превърна в предизвикващо тревожност изживяване, което се развиваше по два възможни начина.
1. Избягвах го, защото беше горещо и стресиращо да крия тялото си под два юргана и ски-костюм в мрака. Вместо това, залагах на диверсия. Имам крампа. Твърде съм натоварена с работата. Дъщеря ми е много уплашена, за да спи сама, така че нека я вземем в леглото с нас. Да, използвах 4-годишно дете като най-чаровния инструмент да блокирам секса. Няма как да бъдеш в настроение за секс, след като си изчел три детски книжки, просто е невъзможно.
2. Опитвах да му обяснявам причините, поради които се притеснявам от външния си вид. Той питаше защо това, че ми казва колко съм красива, не ми е достатъчно, за да го преодолея. И се чувствах като ужасен задник.
Решението – секс всеки ден
Така, след много сълзи, измислих план – да правим секс всеки ден в продължение на година, с изключение на медицински проблеми или логистични трудности. Той изглеждаше напълно навит.
Иска ми се да можех да кажа, че беше фундаментално решение, но истината е, че се притеснявах, че той губи интерес. Аз демонстрирах незаинтересованост заради несигурността си, а той се изнервяше да ме слуша да говоря неща от сорта на „Знаеш ли колко страхотно звучат две отделни спални!?“
Все още съм за идеята за отделни спални, но защото той хърка и скърца със зъби нощем. Освен това е категорично против ментовозеления цвят и моята потребност от възглавници, които обгръщат тялото.
Преценихме, че ако се концентрираме върху интимността, в крайна сметка ще възродим нещата, които сме оставяли на заден план в седемте години, откакто родих, заради баналното изтощение и несигурността. В крайна сметка нали по същия начин преодолях страха си от ядене на стриди и шофиране в снега.
Просто се заставяш да го правиш, докато не спреш да обръщаш внимание, че усещането е като от слуз или не спреш да мислиш, че не знаеш как да управляваш автомобил. Просто се заставяш да го правиш, докато то се превърне в комфортно занимание, носещо безопасност.
Правиш го, докато изведнъж не започнеш да изпитваш удоволствие
Не мога да говоря за съпруга ми. Той си изкара страхотно, но за мен едната година нонстоп секс беше не толкова връщане на секса, колкото заставяне на мозъка ми да спре да се държи като задник, когато си сваля всичките дрехи.
Иначе нещата започнаха доста неравно. Чувствах се сякаш винаги се готвя за секс. Когато се навеждах пред огледалото, за да си измия лицето, молейки се за студени чаршафи и сън, осъзнавах, че все още ми предстои цялото това нещо с правенето на любов. Общо взето реагирах така: „Супер, хайде още една задачка за деня“.
Само че скоро спря да бъде задачка – и стана моментът от деня, в който се чувствах в най-голям покой. Момент, в който можех да водя реален разговор със съпруга си – и знаех, че той ме слуша, а не тайно гледа телевизия или е затънал до ушите в сглобяване на Lego с детето.
Споделих с няколко приятелки и те реагираха до голяма степен по един и същ начин: „О, аз никога не бих могла да направя това“. Напълно ги разбирам, но научих адски много за себе си между чаршафите.
„Причината не е в теб, а в мен. Спри да драматизираш нещата и да се държиш странно“
Мразех стомаха си, бедрата си, начина, по който изглеждах легнала по гръб. Милиард ирационални неща – и непрекъснато водех едни и същи разговори с мъжа ми. Казвах му, че се притеснявам от това как изглеждам и че просто не се чувствам секси, а той в продължение на поне 10 минути ме увещаваше колко съм красива, а после поне 30 минути се цупеше и се държеше като наранен, защото това не е било достатъчно, за да ме накара да размисля.
Освен че бях неуверена, се чувствах и като задник. Това трябваше да спре. Трябваше да му обясня, че е чудесно той да ме вижда по този начин, но докато и аз не го видя, просто няма полза от това. Имам предвид, поне ако той очакваше от мен да бъда активен участник, а не просто дупка, лежаща на матрака.
Трябваха много разговори, за да го накарам да осъзнае, че това, че аз не се чувствам секси, не е атака срещу него. И аз исках да се наслаждавам на секса. Решаващото за мен беше да се чувствам уверена и красива, а това беше мой път, който да измина, а не на съпруга ми. Въпреки че да имаш клакьор отстрани на игрището, направо си е плюс.
И бързо научихме, че сексът с уверена жена е в пъти по-добър.
Хубавото бельо ме прави щастлива
Не крия, че харесвам модата и обичам да се обличам добре. Когато съм в къщи в режим майка/съпруга/мъгъл по Джоан Роулинг/човек на дивана, предпочитах да ми е лесно. Което не е нещо лошо. Сериозно, не съм някаква кучка, която казва да носите токчета до супермаркета или костюм, когато вземате децата от училище.
Но един ден се обличах за парти на открито в 40-градусова жега. Реших да зарежа оформящото тялото бельо и да го сменя с обикновено – и осъзнах, че единственото бельо, което притежавам, е или овехтяло бельо за родилки, или евтини гащи за броени стотинки, които съм взела на щанда за намаление в супермаркета, колкото да изкарам седмицата, в която съм в цикъл. Нищо чудно, че не се чувствах секси – носех бельо на неспособен да сдържа естествените си нужди пациент на хоспис.
Така че отидох в бутик за бельо и си взех комплект от 5 чифта бикини на добра цена. Някои бяха простички, а някои дантелени. Когато ги носех, изглеждаха чудесно около бедрата ми. Дори установих, че ходя от гардероба до банята с тях – рязък контраст от първичния набег, който правех преди, покрита с кърпа с оформящото бельо, напъхано в топка от дрехи в ръцете ми, когато смятах, че съпругът ми не ме наблюдава.
Върнах се и си купих още бельо, дори някои секси неща, които пробвах в магазина и пратих снимки на мъжа ми в работата. Надали има изненадани, ако кажа, че той беше очарован – беше много повече от очарован. И усилията, които положих да нося секси бельо, дори и да е под чифт дънки или анцуг, ме караше да се чувствам невероятно красива, а мозъкът ми отчаяно се нуждаеше от това.
Аз сама мога (и трябва) да кажа какво ми харесва и какво не
Мразя да ми дишат по врата, защото имам страхотен гъдел, получавам гъша кожа и краката ми се окосмяват твърде бързо. Не обичам да ми пипат зърната, защото са безчувствени. И още милион други неща в този дух. Така че, скъпи, ако обичаш, престани да правиш точно ТОВА.
Кое ТОВА? Трябваше да се науча да нямам проблем да изричам на глас всичко, свързано с желанията си и удоволствието си – и да преодолея мисълта, че се държа като безчувствена, егоистична, взискателна нимфоманка.
В крайна сметка заслужавам добър секс не по-малко от партньора си, а вместо да чакам той да открие всичко сам, което между другото е тотално нечестно към мъжете, трябваше да събера смелост и сила в гласа си и да го използвам по предназначение.
Случайно взе, че се оказа, че това било адски възбуждащо. Кой да знае?
И сега какво, нимфоманке?
Вече не сме така категорични за правенето на секс всеки ден, но определено полагаме повече усилия – и това ни помогна да бъдем много по-открити един към друг.
Искам да кажа, ако си имаш ежемесечно напомняне „бръснене на интимните части“ в Google Calendar, безопасно е да приемем, че нямате проблем да си говорите за почти всичко.
