Дни преди края на зимния сезон бившият треньор на детските отбори по плуване и ски в Якоруда Светослав Похлупков, който този сезон започна работа като ски инструктор и треньор към ски клуб в провинция Тирол в Австрийските Алпи, разказа впечатленията си за условията на работа и организация в известния курорт. Според него страната ни има какво да се поучи от австрийските курорти, които не само имат прекрасни условия за ски, но и цените са почти същите като в родния ни курорт Банско. Туристите, ползващи услугите им, дори не заплащат паркинг, а ако се образуват опашки, на помощ идва екологичната железница. През целия сезон ежедневно в следобедните часове автобуси извозват деца от училищата и детските градини, за да спортуват, нещо, което според него и в България трябва да се направи.
„Германците и австрийците ме вбесяват, защото се оказа, че не знаят въобще за България и че имаме традиции в ските. Обаче интересното е, че в Австрия се чувствам като в България, защото само около мен има 14 ски инструктори от България. Повечето от тях са били на Витоша и при срива на този великолепен ски парк са потърсили поприще навън“, споделя Похлупков.
– Г-н Похлупков, този зимен сезон Вие започнахте работа като ски инструктор в Австрия, какви са впечатленията Ви и имате ли и други българи колеги там?
– Впечатленията ми са много. Интересното за мен от това ски училище е, че нещата са организирани по същия начин, по който аз исках да ги организирам в България, а идеите, за които съм мислил и не съм могъл да осъществя, тук са направени перфектно.
– Какво имате предвид?
– Офисът на училището е на два етажа в малко помещение, точно както при мен което ме учуди и приятно изненада. В мазето се съхраняват ските през цялото лято, а върнати до момента ски се оставят в гараж. По идея всичко е същото, както това, което аз в България правех, с това изключение, че тук нещата са мащабни, с перфектна организация, спонсорства и помощ от различни училищни ведомства и немската ски организация. Тренирах няколко деца, които идваха с едно малко бусче. Тук всеки ден по три големи автобуса извозват деца от училища и детски градини. Това, което съм се питал, е защо у нас няма повече време зимата за ски, по някакъв начин тук са го организирали перфектно. Всички деца имат възможност да се учат и карат ски. Всеки зимен ден курортите са пълни. Стига се дотам, че в някои дни има по 12-15 автобуса, пълни с ученици, а съботите и неделите – с граждани. Правят се съответно и Зелени училища, за да се спести пътуването. Няма опашки по лифтовете. Ако на начална станция се съберат хора, има зъбчата железница, която изкарва хората на другите трасета, и опашката просто се стопява. До най-малкия детайл е помислено за удобството на туристите.
– Казвате, че организирани групи деца идват ежедневно, ползват ли те някакви отстъпки от цените на картите?
– Лифт картите за организирани деца са с големи отстъпки. За пътуване на по-голямо разстояние, например като това от София до Банско, което е 150 километра, нещата са организирани перфектно и в цената е включен дори обяд. Много често са групите по маршрута Мюнхен, Германия – Зеефелд, Австрия. Те тръгват сутрин в 6,30 часа, пристигат на пистата и карат до 15,30 часа, след което потеглят обратно. Децата плащат 28 евро, в което влиза лифт карта, от тях 8 евро е за организиран обяд по хижите и транспорт, а възрастните заплащат по 38 евро. За наемането на ски, ски обучение има допълнителна такса, която е различна в различните училища и си остава тяхна тайна. Ски учителите ползват безплатни карти от училището, за което работят, и обяд. Другото интересно е, че паркингът за скиори не е платен, а е платен само за такива, извършващи ски турове, вероятно защото не ползват нищо от базата.
– Има ли и други български инструктори при Вас?
– Да, има, това всъщност е другият учудващ факт за мен – че на всяка крачка срещах български ски инструктори. Повечето идват от София. След разпадането на Витоша или по една или друга причина напуснали страната са потърсили реализация на друго място. На различните курорти имаше различно число инструктори, като на Зеефелд ми казаха, че са 14 човека. Работниците по лифта също не са австрийци. Там работят основно хора от Хърватско и Словения. Българските скиори, дошли да практикуват в Тирол този красив спорт, също са изключително много. За мен беше приятно да чуя българска реч на толкова хиляди километри от родината.
– Доволни ли са от българските инструктори?
– Много са доволни от българските инструктори. Има разлика в преподаването, ние сме по-прибрани в теорията, по-конкретни, а австрийците правят много обяснения и занимават хората и децата с нескиорски термини, които за мен само ги объркват, но не мога да им се меся, на тяхна територия съм. Много са доволни от нас, българите, но все пак много трудно се работи с австрийци и германци, защото са с някакво самочувствие. Не са чували нищо за Боровец и Банско и като им покажа пистите – ахват. „Ама това действително ли е в България?“, е въпросът, който най-често ми задават. Това ме вбесява, но такава ни е родината, за нас не се чува нищо хубаво. Интересен за мен е и фактът, че деца на 3-4 години, които си смучат още пръста в автобуса, карат много добре ски. Като цяло всички карат много добре ски. Впечатление ми направи обаче, че не са толкова самостоятелни. Според мен имат нужда от повече свобода на действие, вкарани са в едни рамки, което не е по мой вкус.
– Има ли друго, което Ви впечатли?
– Доста неща. Нещото, което също ме изненада, както казах по-горе, фирмата получава спонсорство и за следващия сезон голяма част от ски екипировката на децата ще бъде подменена. За мен беше приятно да чуя, че голяма част от новите ски ще дойдат от България. Споделих с австрийските си колеги, че докато съм тренирал децата си в Якоруда, всичко е било от моя джоб и джоба на родителите, а за да ползват отстъпки за ски картите, съм се борел, което направо ги изуми.
– Как са организирани нещата в Австрия при инцидент на пистите и случват ли се често?
– За нещастие по пистата ставаха доста инциденти, и то почти всеки ден. При съмнение за по-голяма травма на момента пристигаше хеликоптер, обездвижваха тялото и извозваха пострадалия до първата болница. При един такъв случай неволно си спомних моето падане (колапс с парапланер) и как от разложката болница ми казаха, че ако остана там, ще трябва да ми отрежат краката, и с толкова изпочупени крака, смазани L4 и L5 на гръбнака трябваше да ме препратят в „Пирогов“, качен на задната седалка на моята кола. Такова безумие в Австрия няма как да се случи.
– Има ли какво да се поучим от австрийските курорти?
– Естествено, че има. България трябва да развива ски зоните си и съоръженията в тях, за да може наистина да стане предпочитана зимна туристическа дестинация. Липсва й и реклама, както казах, тя почти не е позната на Запад. Другото нещо, което й липсва, и което би стопило огромните опашки, е екологична железница на лебедка. Уникална е и поема много хора. Едната слиза надолу и издърпва другата нагоре, двете се разминават по средата на милиметри. Институциите както на местно, така и на национално ниво също трябва да се опитат да създадат условия за достъп на повече деца до зимните ни курорти. Концесионерите също трябва да направят компромиси в цените за деца, но не само за тези от градовете, където са съответните ски зони, а за всички, от всички краища на страната, както е тук, в Австрия. Аз никога не съм мислил, че ще карам ски на Алпите, а още повече, че ще бъда треньор. Щастлив съм, че имах възможност да практикувам един от любимите си спортове и да предам уменията на децата, макар и не на тези, на които бих искал – децата на Якоруда.
