8-годишният внук на легендата на оперетата Арон Аронов стана първият ученик в Благоевград на сопраното Р. Камчева, тя е категорична: Музикален е и е много гласовит

8-годишният Марти, единствен внук на легендата на оперетата Арон Аронов, учи оперно пеене в Благоевград при известното сопрано Румяна Камчева. Второкласникът във ІІ ОУ от 5-годишен свири на пиано в музикалната школа „Престо“ при Валентин Васев и Цвети Съботинова. Това лято обаче поискал родителите му да го запишат в школата и на оперно пеене. След първите няколко часа помолил майка си Сабина Вийн да увеличи седмичните му ангажименти с Р. Камчева за сметка на часовете по пиано.

„Питате ли ме какво ми беше, като ми казаха, че ще преподавам на внука на Арон Аронов?! Той е първият ми ученик в школата и се оказа много музикален и много гласовит“, искрена е Румяна Камчева. Освен магистратура по оперно пеене тя е и магистър по педагогика и има зад гърба си две години преподаване в Музикалната академия в София като асистент на професор Жасмин Костова.

„Оказа се, че обичам да преподавам. Сигурно съм го наследила от майка ми, тя е страхотен литератор,  преподавала в няколко училища и много хора в Благоевград я познават, но с бащината й фамилия Медникарова“, отбелязва Р. Камчева.

Самата тя започнала да се занимава с музика като дете  и въпреки че баща й, известният педиатър д-р Камчев, очаквал дъщеря му да се насочи към лекарската професия, я подкрепил в различния избор и лично я отвел на приемните изпити в музикалното училище.

„Малко хора знаят, че баща ми е свирил на акордеон и беше един страхотен тенор. Взела съм неговата музикалност, но и майка ми има много хубав глас“, разказва за дарбите на родителите си Р. Камчева. Като малка често я оставяли при баба й по бащина линия, която живеела в центъра на Благоевград. „Там много се пееше, особено стари градски песни. Аз обичах да ги слушам и по-късно се записах в девическия хор на диригентката Галя Попова. Тя казала на родителите ми, че имам гласови данни за оперна певица“, спомня си Р. Камчева.

За да кандидатства в музикалното училище в София, тя ходила на уроци в Камерна опера при мецосопрана Вяра Данчева. По-късно, вече като студентка в Консерваторията, заедно с няколко колеги били стипендианти на Цюрихската опера, а след завършването й специализирала в Италия при известното сопрано Анита Черкуетти, която работела в Рим в къщата на Борис Христов.

Любителите на операта в Благоевград помнят първото излизане на Румяна Камчева на сцената на Камерна опера през 1999 г. в ролята на Тоска, в която неин партньор бе звездата Калуди Калудов в ролята на Каварадоси. „Аз съм щастливка, в първия спектакъл в живота ми, а и след това съм пяла с наистина големи имена!“, откровена е оперната певица. За първата си роля се готвела заедно с нейна колежка и надпревара помежду им определила коя да излезе с К. Калудов на премиерата. После той й предложил да си партнират в „Тоска“ и на варненската сцена, на старозагорската, последвали „Дон Карлос“ в София, ангажименти в Пловдив и излизания в чужбина, най-често в Испания, където неин сценичен партньор в „Тоска“ бил и Орлин Горанов. „Един артист пее там, където го поканят“, обобщава Р. Камчева.

В Благоевград се връща преди 3-4 г. с решение да се установи и да се концентрира в преподаването. Дори не е подозирала, че като педагог ще пее канцонети с внука на Арон Аронов. С легендата на оперетата тя се запознава покрай Марти това лято, когото той редовно водел и взимал от уроци, докато гостувал на семейството на дъщеря си Сабина и зет си Маркус, преподаватели в Американския университет в Благоевград.

8-годишният Марти признава, че поискал да го запишат на оперно пеене заради дядо си, но пред него още не е пял. „Не се срамувам, боя се“, откровен е той и обяснява причината: „Точно защото е дядо ми. Той иска много повече…“. А майка му Сабина допълва: „Аз много добре го разбирам, защото като дъщеря на оперетната легенда Арон Аронов и аз винаги съм умирала от срам да не се изложа. Дядо му е перфекционист и в отношението към музиката за него няма компромиси. Може би мен това ме отказа да се занимавам в тази посока. Но той казва и друго нещо, че няма оперно пеене и поп пеене, има правилно и грешно. То е същото като писането“.

На въпрос кога е усетила, че синът й има музикална дарба, тя се усмихва сърдечно и разкрива: „Вътреутробно. Бях бременна в 7-ия месец и студентите от АУБ подготвяха годишния си мюзикъл. Отидох да гледам и мястото ми беше точно до тонколоната. Леко покрих огромния си корем с едно палто и си казах: „Горкото дете, то вече всичко чува, а най-много ниските баси“. И изведнъж в корема ми нещо стана, помислих, че е контракция, и на другия ден отидох при гинеколожката си. „Обърнал се е, готви се да излиза“, ми каза тя. Мюзикълът толкова ми хареса, че отидох да ги слушам и на представлението в София. И там се случи същото преобръщане!“.

В дома семейство Вийн слушат почти всякакви стилове музика, с малки изключения – не са особени фенове на чалгата. Преди години Сабина чула сина си да пее под душа и като преподавател по език с безупречен слух го „хванала“, че пее вярно. „От малък усеща, когато някой не пее добре, и ми казва: „Звучи фалшиво!“, разкрива майката.

Марти пък разказва, че никак не му е досадно, когато преподавателката му го кара да изпее едно или друго нещо, но признава, че пред дядо му е по-различно. Самият той обича да гледа всички музикални формати по телевизиите, но на въпрос в кой от тях би участвал е искрен, че не е сигурен дали би го направил. В родния град на дядо си Дупница ходи основно на зъболекар, защото роднини са останали малко и въпреки че малкият певец е роден в София, семейството му харесва живота в Благоевград. „Защото това е отворен град за деца. И всичко е наблизо“, обяснява Сабина, но синът й я контрира: „Отворен, ама мръсен! Навсякъде има надписи със спрейове, разкъсани плакати, които се веят, отворени контейнери… Всички пушат и много хора си хвърлят фасовете по улицата. А като паркират много шофьори, си оставят двигателите включени“.

8-годишният внук на Арон Аронов отбелязва и позитивните страни на Благоевград: „Харесва ми, че имам приятели в града и като отида на площада, винаги виждам някого от тях. Харесвам детския панаир, който гостува, с работилнички за рисуване и всякакво друго творчество“.

Разделяме се с пожелание един ден дядо и внук да пеят заедно на една сцена, а Сабина Вийн вметва за споразумение, което имат със сина си, че на този етап музиката е просто едно огромно удоволствие. А дали ще се превърне в нещо повече, синът й има време да реши. ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *