На 18 януари православната църква почита паметта на Свети Атанасий (Афанасий) Великий.
Този ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов – свети Кирил.
Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си, и с умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.
Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател е на Свещеното Писание. Защитавал е православната вяра от ересите през V век. Упокоил се е в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.
Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.
Традиции, обичаи и поверия за Атанасовден
Според народните вярвания Свети Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза и яхнал белия си кон, той отива в планината и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като професионални празници на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, защото се вярва, че двамата светии са братя-близнаци и са били ковачи.
В тези два дни се омилостивяват шарката и чумата като се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден – да не предат, да не плетат и да не варят боб и леща.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка. Готви се с ориз и се раздава на съседи и близки. Перата се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.
Празник имат всички, които носят имената Атанас (безсмъртен), Атанаска, Наска, Наско, Начо, Таню, Таньо, Тинка.
