Системата „бонус-малус“ при задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ прави решителна крачка към практическото си прилагане. На 25 август влязоха в сила нормативните промени, които уреждат начина, по който застрахователите ще отчитат историята на щетите на автомобилистите при определянето на цената на полицата, съобщиха от Комисията за финансов надзор.
Промените са записани в наредбите за задължителното застраховане и за регистрите на Гаранционния фонд. След влизането им в сила застрахователните компании трябва да адаптират информационните си системи към новия модел.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Пламен Данаилов обясни, че застрахователните компании ще бъдат задължени да публикуват на сайтовете си правилата, по които ще оценяват риска при определянето на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Целта е шофьорите предварително да разполагат с информация какви критерии използва съответният застраховател и как те се отразяват върху размера на премията.
По думите на Данаилов при леките автомобили делът на щетите е около 3-3,5%, което означава, че преобладаващата част от водачите са изрядни. „Повечето хора са изрядни шофьори“, посочи той.
За водачите, които причиняват повече щети или по-тежки пътнотранспортни произшествия, цената на „Гражданска отговорност“ със сигурност ще бъде по-висока, каза още заместник-председателят на КФН.
Основният принцип е цената на „Гражданска отговорност“ да отчита щетите, причинени през последните пет години. Информацията ще се събира и удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо от това при кой застраховател е била сключена полицата. Така шофьорите с добра история и без причинени щети ще могат да получават по-ниски цени, докато при автомобилисти с неблагоприятна история застрахователят ще може да определя по-висока премия в зависимост от оценката на риска.
Всеки застраховател ще определя собствената си политика за оценяване на историята на претенциите като част от системата си за управление на риска. Компаниите ще бъдат задължени да публикуват тези правила на интернет страниците си.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА „БОНУС-МАЛУС“?
Принципът е познат в много европейски държави. Ако водачът не причинява катастрофи и не предявява претенции, той се счита за по-нискорисков клиент. Застрахователят може да го възнагради с по-ниска премия. Ако обаче водачът има история на причинени щети, рискът за компанията е по-висок и това може да доведе до по-скъпа застраховка.
С други думи, вместо всички шофьори да бъдат третирани по един и същи начин, цената трябва в по-голяма степен да отчита индивидуалното поведение.
В България през годините са обсъждани няколко различни модела на „бонус-малус“, като основният спор е бил дали системата да следва водача, автомобила или комбинация от двете. Дългият спор беше белязан и от два неуспешни опита за въвеждане на системата. Първият модел, който предвждаше класът да се определя на ниво автомобил, а не само водач беше предложен през ноември 2018 г., но предизвика силна обществена и професионална съпротива. Година по-късно КФН, МВР и Министерството на транспорта представиха втори, преработен вариант. И той обаче не доведе до реално въвеждане на системата
НАЙ-ОБЩО КОМЕНТИРАНИТЕ ВАРИАНТИ СА:
– Система, базирана на водача – цената на „Гражданска отговорност“ се променя според нарушенията и причинените от него произшествия. При чиста история има бонус, а при нарушения и катастрофи – малус. Това е моделът, който най-силно се доближава до идеята „който кара рисково, плаща повече“;
– Система, базирана на автомобила – историята на щетите се свързва основно с конкретното превозно средство. Тук проблемът е, че при продажба автомобилът сменя собственика си, а заедно с него може да се промени и застрахователният риск. Именно затова този подход беше критикуван като позволяващ историята да бъде „нулирана“;
– Комбиниран модел – водач + автомобил – вариант, при който значение имат както историята на водача, така и характеристиките и историята на автомобила. Така се отчита например дали автомобилът е участвал в катастрофи, но и кой реално го управлява;
– Модел, основан на нарушенията по Закона за движението по пътищата – в различни предложения се разглеждаше възможността при определянето на „малуса“ да се използва информация не само за изплатени застрахователни щети, но и за нарушения като превишена скорост, шофиране след употреба на алкохол и други нарушения на правилата за движение;
– Модел, основан основно на застрахователните претенции – вместо всяко нарушение автоматично да води до поскъпване, системата да оценява реално причинените щети. Именно към този подход е насочена действащата нормативна рамка, която ще използва централизирана информация от Гаранционния фонд за историята на предявените и изплатените претенции.
НЕ ЕДНА ТАБЛИЦА, А ОБЩА БАЗА ДАННИ
Това е едно от най-важните уточнения за новата система. Няма да има задължителна за всички застрахователи една и съща таблица от типа „пет години без щета = 30% отстъпка“ или „две катастрофи = 50% по-висока цена“.
Вместо това Гаранционният фонд ще събира и удостоверява историята на застрахователните претенции, а всяка компания ще използва тази информация в собствената си система за оценка на риска.
Застрахователите са длъжни да публикуват политиката си за оценка на историята на претенциите. Именно тази политика ще определя как конкретният клиент се отразява върху крайната цена.
Така двама водачи с еднаква история на щетите потенциално могат да получат различни оферти от различни застрахователни компании.
ПЕТ ГОДИНИ НАЗАД ЩЕ Е „ПАМЕТТА“ НА СИСТЕМАТА
В основата на новия модел стои информацията за последните пет години. Данните няма да зависят от това в коя застрахователна компания е бил клиентът. Ако през този период шофьорът е сменял няколко застрахователи, информацията трябва да остане достъпна чрез Гаранционния фонд.
Това е съществена промяна, защото досега историята на клиента можеше да бъде по-трудна за проследяване при смяна на застраховател. Новият подход цели застрахователят да вижда реалната картина, преди да определи риска.
ИСТОРИЯТА НЯМА ДА СЕ „НУЛИРА“ ПРИ ПРОДАЖБА НА АВТОМОБИЛА
Една от интересните особености на новия модел е, че смяната на собственика на автомобила няма автоматично да заличава историята.
Представете си автомобил, който е бил управляван от един човек и след натрупани щети бъде прехвърлен на друг член на семейството или на свързано лице. Самото прехвърляне няма да е достатъчно, за да се приеме, че автомобилът или неговият реален ползвател започва „на чисто“.
Гаранционният фонд ще може да предоставя информация за предишните претенции и когато е имало промяна в собствеността, ако преди това съответният човек е бил собственик, вписан ползвател, нов собственик или обичаен водач на автомобила и е сключвал договор за неговото застраховане.
Идеята е историята да не следва само регистрационния талон, а реалната връзка между автомобила и човека, който го използва.
Това има значение при лизинговите автомобили, при семейните коли, които се използват от няколко души, както и при прехвърляния между лица, които имат връзка помежду си.
Целта е да се затвори една от потенциалните вратички в системата – автомобил или неговият реален ползвател да не може формално да получи „чиста“ история само чрез промяна на собствеността.
КРАЙ НА ОБИКАЛЯНЕТО ЗА ХАРТИЕНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ
Новият модел променя и начина, по който се доказва застрахователната история. Всеки собственик, застраховащ или водач ще може да поиска удостоверение за застрахователните претенции. То ще се издава централизирано чрез системата на Гаранционния фонд и ще обхваща петгодишен период.
В него ще се съдържа информация за предявените и изплатените претенции, както и за мястото на произшествието, вида на щетите и участниците в катастрофата.
Документът ще има уникален QR код. Чрез него може да бъде проверена достоверността на удостоверението в електронната система на Гаранционния фонд. Заявлението може да бъде подадено електронно – включително чрез системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или ПИК на НАП – или на място. Така идеята е хартиената справка да отстъпи място на централизирана електронна информация.
ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ ЩЕ ВИЖДАТ ПОВЕЧЕ ЗА КАТАСТРОФИТЕ
Системата не се ограничава само до информацията за изплатените обезщетения. Застрахователите ще получат достъп и до данни от регистъра на пътнотранспортните произшествия. Те ще могат да проверяват кой е посочен като причинител на катастрофата, има ли съпричиняване, информация за свидетелството за управление и налични снимки.
Достъпът ще се предоставя във връзка с конкретна застрахователна претенция, което има за цел да ограничи риска от неправомерно използване на лични данни.
Информацията ще може да се използва както при „Гражданска отговорност“, така и при „Каско“.
Това е важно и за борбата със застрахователните измами – например при опити една и съща щета да бъде представяна пред различни компании или да се подават неверни данни за обстоятелствата около произшествието.
КАКВО ЩЕ ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ЦЕНАТА НА „ГРАЖДАНСКАТА“?
Тук е най-големият практически въпрос за шофьорите. Няма автоматична гаранция, че всеки водач без щети ще получи конкретен процент отстъпка. Също така няма единен процент, който задължително ще оскъпи полицата на човек с определен брой щети. Застрахователите ще използват собствените си модели за оценка на риска.
Това означава, че историята на водача ще бъде един от важните фактори, но крайната премия може да зависи и от други характеристики, които компанията използва при изчисляването на риска.
Затова реалният ефект от „бонус-малус“ ще се види, когато застрахователите започнат действително да включват новите данни в ценовите си модели.
КАКВО СТАВА ПРИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ?
Промените предвиждат и резервен вариант, за да не се стига до ситуация, при която технически проблем в системата на Гаранционния фонд блокира издаването на „Гражданска отговорност“.
При обективна невъзможност системата да работи Комисията за финансов надзор ще може временно да разпореди на застрахователите да издават полици и ценови предложения въз основа на информацията в собствените си системи.
Така технически срив няма да означава, че шофьорите не могат да сключат задължителната си застраховка.
КАКВА Е ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА?
Същността на новия модел може да се обобщи с една промяна: застрахователят вече ще разполага с много по-пълна картина за историята на клиента.
Досега информацията за щетите беше разпределена между отделните застрахователи. Новата система я събира на едно място чрез Гаранционния фонд и позволява тя да бъде използвана при оценката на риска.
Това превръща „бонус-малус“ от идея за единна държавна таблица с отстъпки и наказания в електронна система за оценка на риска, която трябва да свърже по-тясно поведението на водача с цената на застраховката.
След повече от десетилетие дебати България вече разполага с нормативната основа за този модел. Предстои да видим как отделните застрахователи ще го приложат на практика – и дали резултатът действително ще бъде по-евтина „Гражданска“ за внимателните шофьори и по-висока цена за тези, които създават по-голям риск на пътя.
ИПБ: СИСТЕМАТА Е ЕВТИН ПИАР НА ГЪРБА НА ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ
В свое становище Институтът за пътна безопасност (ИПБ) посочва, че системата „бонус-малус“ е евтин пиар на гърба на пътната безопасност. Организацията твърди, че това не е системата, от която българското общество има нужда.
Според ИПБ системата „бонус-малус“ е представена шумно, но без необходимия превантивен ефект върху поведението на водачите.
Институтът поставя въпроса за кого се прави тази система – за пътната безопасност или за застрахователите? ИПБ отбелязва, че истинската бонус-малус система не е измислена, за да увеличава приходите на застрахователните компании, а е създадена, за да направи застрахователите съпричастни към пътната безопасност.
Организацията подчертава, че логиката е проста – повече нарушения и рисково поведение – по-висока цена; по-безопасно поведение – по-ниска цена. По този начин застрахователят получава интерес да идентифицира риска, а водачът получава финансов стимул да не нарушава правилата още преди да се е стигнало до катастрофа.
Според ИПБ обаче Комисията за финансов надзор предлага нещо друго. Вместо застрахователите да бъдат активен участник в превенцията на пътния травматизъм, те получават механизъм за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си застрахователен риск. Институтът посочва, че истинската бонус-малус система трябва да въздейства преди катастрофата – върху поведението, нарушенията и риска.
ИПБ счита за абсурдно обявяването, че системата „бонус-малус“ е въведена, при положение, че ключовата Единна информационна система за оценка, управление и контрол на риска тепърва трябва да бъде изградена в срок до 18 месеца. Организацията смята това за евтин пиар, с който се създава усещане, че е направено нещо значимо за пътната безопасност.
Институтът пита КФН каква е реалната финансова полза за безопасния водач? И каква е реалната финансова последица за системния нарушител?
Бонус-малус трябва да превърне застрахователя в съюзник на държавата срещу рисковото поведение на пътя, а не просто да му даде още един инструмент да управлява цената на застраховката, добавят от ИПБ.
