Нова измама при сиренето – чрез добавяне на ензима трансглутаминаза (transglutaminase) се прави килограм от само 3 литра сурово мляко вместо нормалните 5-6 литра за бялото саламурено. Това е установила проверка на “Активни потребители” сред 36 от най-продаваните марки.
Чрез протеинът се правела мрежа, която свързвала протеините. Така сиренето ставало твърдо, въпреки че има голямо водно съдържание, пише „24 часа”.
При това продуктът се правел за едва няколко дни и е с по-ниска степен на зрялост от традиционното сирене.
Българското законодателство забранява употребата на трансглутаминазата в истинското българско саламурено сирене.
Заради повишеното водно съдържание такива продукти крият по-голям риск от развитие на патогенни микроорганизми. Те имат по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на понякога токсични вещества.
Според проучване има увеличаване на процента “сирена” с водно съдържание над допустимото, коетo не се подлага на зреене, както и влагане на палмови мазнини, без това да бъде обозначено на етикета.
“Активни потребители” са открили и нов вид измама. При нея се използва ензим, наричан трансглутаминаза. Добавен в минимални количества в млечни продукти, той води до омрежване на протеините, изразяващо се във втвърдяване на храната. По този начин може да се произведе “сирене”, съдържащо с около 30% по-малко мляко. Или да се направи от само 3 литра сурово мляко вместо нормалните 5-6 литра за бялото саламурено.
При това продуктът се прави за едва няколко дни, има повече вода и по-ниска степен на зрялост от традиционното сирене. И вероятно най-важното за производителите му – то е с понижена себестойност, което обяснява интереса към такива практики.
А иначе българското законодателство категорично забранява употребата на трансглутаминазата в истинското българско саламурено сирене.
Нарушение е и да не се изписва ензимът върху опаковката на храните. Затова получените по този начин сирена са с неизяснен статут.
Заради повишеното водно съдържание те крият и потенциални опасности за потребителите. В тези “сирена” съществува по-голям риск от развитие на патогенни микроорганизми. Те имат по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на нежелателни и понякога токсични вторични вещества.
