С лекарски „Оскари“ бяха удостовени психиатърът д-р Радой Милев и младите онколози от болница ПУЛС д-р Иванова и д-р Любомиров
Дългогодишният ексуправител на МБАЛ „Югозападна болница“ АД в Сандански д-р Илия Тонев е избран за „Лекар на годината за 2026 г.” в Пиринско. Той бе отличен с наградата от РК на БЛС – Благоевград, която ще му бъде връчена на днешната официална церемония в Националния исторически музей в София. Наградите ще бъдат раздадени за 23-ти път от БЛС в Деня на българския лекар, който се чества на 19 октомври – на християнския празник Св. Иван Рилски Чудотворец. По традиция останалите лекарски „Оскари“ бяха връчени в навечерието на празника в офиса на колегията в Благоевград.
д-р Сн. Хаджиева и букет от д-р В. Даскалов
Водеща на събитието тази година беше кардиологът д-р Снежана Хаджиева, която с вещината на церемониалмайстор раздаде наградите, а джипито д-р Венцислав Даскалов й асистира.
Почетен плакет, грамота и разкошен букет цветя получи психиатърът д-р Радой Милев, който бе удостен с приза „Лекар на годината за 2026 г.” от Териториалното дружество на БЛС – Благоевград. 85-годишният психиатър бе дълбоко трогнат от жеста и едва сдържа сълзите си в прочувственото си слово.
„През всичките тези години научих едно златно правило. Най-мощното средство в моята професия остава човешкото присъствие, изслушването без осъждане, емпатията. Благодаря на моите учители, повечето от които са покойници, за уроците. Благодаря за доверието на моите пациенти, че ме допуснаха в техните светове изпълнени с болки и страхове. Благодарност към колегите, защото в медицината никой не е сам воин. Изказвам дълбока признателност на покойната ми съпруга и благодарност на дъщеря ми, която е тук, за това, че ме подкрепяха в моя житейски и професионален път“, каза д-р Милев и в заключение цитира философа Конфуций: „Не се чувстваш на работа, ако обичаш професията си и тя носи удоволствие“.
Д-р Милев е с 60-годишна лекарска практика, която упражнява и досега, като на неговата експертиза разчитат и съдиите. Помни първия си пациент – 65-годишния бай Георги от село Петрово, който бил с белодробно заболяване ХОББ, и лекарствата, които му изписал. Никога няма да забрави куриозен момент в практиката си на млад лекар, когато при едно нощно дежурство в болницата в Гоце Делчев трябвало да направи венозна инжекция след ухапване на едър мъж. Не успял да намери вената на „бабанката” и с манипулацията се заела медсестрата. На другата сутрин признал за „гафа“ на шефа си, който издал заповед младият лекар да прави венозни инжекции за продължителен период от време, докато се научи.
„Не е срамно да не знаеш и да попиташ, срамно е да направиш глупост от незнание“, обобщи д-р Милев.
С награди в категорията „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“ бяха отличени д-р Владка Христова от Благоевград и д-р Иван Ласин от Гоце Делчев.
В категорията „Ти си нашето бъдеще” наградата отиде при младата лекарка д-р Емилия Поюклиева от Гоце Делчев. Награда получи и неврокопската лекарка д-р Любка Тренева-Христова за „Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация“.
В модерната категория „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“ бяха отличени младите лекари онколози от отделението по лъчелечение на болница ПУЛС д-р Цветелина Иванова и д-р Веселин Любомиров. При получаване на наградата те изразиха признателност към колегите си за екипната работа, тъй като цялата им практика преминава в колаборация с останалите звена, с които се осъществява комплексното лечение на пациентите. Интересното е, че двамата лекари са от София и Бургас, но са избрали да живеят и работят в Благоевград, тъй като тук са видели перспектива за кариерно развитие. След награждаването те дадоха екслузивно интервю за „Струма“.
Онколозите д-р Иванова и д-р Любомиров: Избрахме да правим кариера в болница ПУЛС в Благоевград, защото тук се чувстваме на мястото си
– Какво означава за вас и за вашия екип наградата за иновации на БЛС – Благоевград?
– Приемаме я с благодарност и с уважение към колегите, които ни отличават. Тази награда обаче не е само наша. Зад всяко лечение стоят лекари, медицински физици, рентгенови лаборанти и медицински сестри, а без този екип нищо не би било възможно. За нас иновацията не е самоцел. Тя има смисъл само когато прави лечението по-точно, по-безопасно и по-достъпно за пациента. Наградата ни дава увереност, че пътят, по който вървим, е правилен, и е мотивация да продължим.
– Вие не сте от Благоевград, но решихте тук да правите кариера. Какво ви накара да направите този избор и какво бихте казали на младите лекари, които обмислят същото?
– Не сме родом оттук, но решихме да останем и да развиваме професията си в Благоевград, защото видяхме смисъл в това. Един лекар се чувства на мястото си там, където е нужен, където може да изгради нещо трайно и където пациентите му се доверяват. Тук работим в екип със сходни цели и виждаме как всяка крачка напред се отразява директно на хората от региона. Затова на младите лекари бихме казали, че един добър специалист може да реализира потенциала си и извън най-големите центрове, стига да има подкрепа, достъп до обучения, съвременни технологии и ясна перспектива. Той трябва да вижда път за професионално израстване, от специализацията до самостоятелната практика и научната дейност, да има достъп до обучения, конгреси и съвременни технологии и да може да обменя опит с водещи специалисти. Необходими са и програми за привличане и задържане на млади лекари, партньорства с медицинските университети и подкрепа за инициативите на специалистите, които искат да работят в региона. Ако искаме младите лекари да инвестират знанията и бъдещето си тук, трябва и ние да инвестираме в тях.
– Защо онкологията трябва да бъде сред приоритетите на здравната политика в региона и какво е необходимо, за да се подобри онкологичната помощ?
– Защото онкологичните заболявания са едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина, а резултатът от лечението зависи от това колко рано е поставена диагнозата и колко добре е организиран пътят на пациента. Затова онкологичната помощ не може да бъде работа на една специалност. Решенията са най-добри, когато се вземат от мултидисциплинарен екип, в който специалисти от различните области обсъждат всеки случай заедно. За да работи това на практика, са нужни добра диагностика, достъп до специализирани изследвания и ясна връзка между общопрактикуващите лекари, специалистите, клиничните структури и центровете за онкологично лечение. Пациентът не трябва да бъде оставен сам да организира сложния си път през здравната система.
–Трябва ли пациентите от Благоевградска област да пътуват до София или други големи градове, за да получат качествена онкологична помощ?
– Когато определено изследване или лечение изисква високоспециализирана структура, насочването към такъв център е необходимо и правилно. Онкологичното лечение обаче е продължителен процес, който включва множество прегледи, изследвания и терапии, и честото пътуване на дълги разстояния е сериозно натоварване за болния човек и за семейството му. Именно затова в болница ПУЛС в Благоевград развиваме лъчетерапията и онкологичната помощ близо до пациентите, в партньорство с университетските болници и националните експертни центрове. Така могат да се осигурят по-добра координация и по-малка административна тежест за пациентите.
– Наградата е за иновации. Какви нови възможности развивате и какво предстои?
– Иновациите в лъчетерапията са свързани преди всичко с точността и безопасността на лечението. Важно е дозата да попадне точно в тумора, а здравите тъкани да бъдат предпазени от излишно облъчване, като дори малко движение на пациента по време на сеанса може да има значение. Затова използваме система за следене на повърхността на тялото, която наблюдава положението на пациента в реално време и позволява да се реагира веднага при отклонение. В Югозападна България засега такава система има само при нас. Следващата ни стъпка е въвеждането на брахитерапия в близко бъдеще. При този метод източникът на облъчване се поставя в самия тумор или в непосредствена близост до него, което позволява да се приложи висока доза локално, като околните тъкани се щадят. Прилага се например при някои гинекологични тумори и при рак на простатата. Това е по-сложен метод, който изисква специализирана апаратура, обучен екип и строги изисквания за радиационна защита, затова подхождаме към него внимателно. Целта ни е пациентите от региона да имат достъп до все повече съвременни възможности, без да се налага да ги търсят другаде.
– Какво е мястото на човешкото отношение в съвременната онкология?
– Човешкото отношение е част от самото лечение. За повечето хора диагнозата е тежък шок и те идват при нас със страх и много въпроси. Затова се стремим да обясним на разбираем език какво се случва, какви са възможностите за лечение, какво да очакват и какви странични ефекти могат да се появят. Опитваме се да говорим честно, но с такт, и да включваме пациента и неговите близки в решенията. Когато човек разбира какво предстои, той е по-спокоен и по-лесно следва лечението. Понякога е необходима и психологическа подкрепа, както за пациентите, така и за семействата им.
– Каква е мисията, която ви движи като лекари, и какво послание бихте отправили към хората в региона?
– Опитваме се да лекуваме така, както бихме искали да лекуват нашите близки – внимателно, честно и с най-добрите възможности, с които разполагаме. Искаме хората в региона да знаят, че могат да получат съвременна онкологична помощ близо до дома си и че зад нея стои екип, който продължава да учи и да се развива. Благодарни сме на пациентите за доверието и на колегите за общата работа и вярваме, че с постоянство можем да направим още повече. Да развиваш здравеопазването в региона, в който си избрал да останеш, означава не просто да лекуваш днес, а да създаваш по-сигурно бъдеще за хората утре.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
