Апостол Апостолов е роден е на 10 май 1960 г. в гр. Симитли. Завършва финанси и кредити във ВИИ “К. Маркс”. Работил е като финансов инспектор в ОНС – Благоевград, ДФК, председател на ДФС “Септември” в Симитли. От 2003 г. е кмет на община Симитли, която е от най-бързоразвиващите се общини в страната с привлечени огромни инвестиции и открити толкова много работни места, които направиха Апостолов известен с фразата „При мен безработица няма“.
– Г-н Апостолов, какво се крие зад вече популярното „В Симитли безработица няма“?
– Крие се на първо място една тактика на общината да продава общинските терени на местни инвеститори или на такива, които обещават да наемат тукашните хора на работа. Това е полезно както за общината, така и за самите фирми, защото по този начин те не плащат квартира на външни работници, не им осигуряват храна, не ги извозват, тоест, разходите им за тях са значително по-малко, отколкото ако ги карат от други общини. Значи ползата е и за двете страни. А безработица в общината наистина няма. Наскоро при мен дойдоха от немската шивашка фирма „Шнайдер“, които искат парцел в Симитли, за да правят фабрика. Чак се притесних, когато казаха, че за производството ще са им необходими 600 души. Ами че аз не знам откъде бих могъл да им намеря толкова работници.
В Симитли има само една група безработни, които са вечните кандидати да работят по социални програми, и друга, която неизменно иска да им намеря работа като пазачи. Не знам защо, но в Симитли това е най-предпочитаната професия – пазач. Говорил съм много с момчета от Симитли, които са ми изчислили, че едно 800 лв. са им напълно достатъчни, за да живеят добре в общината. Ами те ги получават в новите предприятия, които се откриха тук. А на ония, които казват, че за 400 лв. не си заслужава човек да стане от леглото, им давам за пример служителите в общината, 90% от които са на минимална заплата. Всъщност при нас, в Симитли, положението е малко по-различно, защото в много къщи влизат по 2-3 миньорски пенсии. Да, но пенсиите все някога ще свършат, тогава какво? Затова една от основните ни задачи е да привлечем инвеститори, които да успеят с високи заплати да задържат младите хора на работа тук, а не да бягат в чужбина.
– Всъщност за момента Вие се справяте доста добре с привличането на външни инвеститори. Каква е печелившата формула?
– Ами не им искаме рекет, издаваме им максимално бързо всички необходими документи и ги четкаме с малки, но запомнящи се жестове – като например кръстихме една улица „Роуг“, на името на холандеца, който направи в индустриалната зона цех за шлюзове за отпадни води. Човекът, който е президент на мощна холандска компания, беше тук за откриването на цеха и буквално се разтопи от удоволствие, когато разбра, че една улица в Симитли ще носи неговото име. Помня колко притеснен дойде при мен в началото, след като в една община му бяха поискали огромна сума, в друга го предупредили, че ще минат няколко години, докато събере всички необходими му документи, а в трета му бяха продали земя, за която човекът впоследствие открил, че на нея били изхвърляни канцерогенни отпадъци. Казах му – проблеми от наша страна няма да имаш, работи спокойно. И той откри модерно предприятие по европейски стандарт, струващо 1,3 млн. евро, което осигурява работа на около 30 работници. Изнасят продукцията си за Холандия, купиха си още един терен и разширяват дейността си с производството на въздухопроводи.
– Какви други предприятия има в промишлената ви зона?
– Общо са 6 и сега още 6 ще се правят. Георги Чимев от Благоевград – мисля, че фирмата му се казваше „Марели системс“, има 2 предприятия – за камини и за лампи. Имаме си още цех за сладолед и друг за трайни сладки. Сладкарският цех беше инвестиция за 700 000 лв. и даже преди няколко седмици видях сладките му да се продават чак във Варна, значи работата им доста върви. Испанци правят тръбопроводи за отоплителни инсталации, а един италианец купи земя и халета и ще отваря цех за производство на подправки за спагети. Един софиянец пък ще прави в Симитли частен екарисаж, който ще обслужва цяла Югозападна България и в него ще работят още около 50 души. И други производства ще имаме – италианска фирма ще прави предприятие за пелети, а руснаци искат да произвеждат тук LED осветление. Пропуснах да кажа, че си имаме и нов фуражен завод, който е инвестиция за 5 млн. лв. и е с капацитет 100 тона фураж на ден.
– И всичко това е събрано на територията на бившите казарми?
– Да, този ни проект „Конверсия на бившите военни поделения” бе един от най-успешните и сега е основата за развитие на бизнеса в Симитли. Кандидатствахме с него по програма ФАР още в първия ми кметски мандат през 2003 г. и успяхме да преобразуваме базата на бившето военно поделение в Симитли в търговско-промишлена база. Това са 180 дка и преди да започнем да продаваме земята и да правим инфраструктурата, се наложи да бутнем значителна част от постройките в терена, които бяха пред срутване. Това беше и първият ни жест към бъдещите инвеститори, защото общината няма право да продава под държавната оценка, а кой бизнесмен може да си позволи да извади 500 000 лв. за една съборетина с 2 дка земя под нея, като после ще му се наложи да даде още 1 млн. лв., за да стегне сградата? Самата инфраструктура я направихме бързо. Преди месец ЧЕЗ си изкупи трафопостовете и това бе последният елемент от инфраструктурата на поделението. Така че вече спокойно можем да кажем, че промишлената ни зона е напълно готова.
– Няма ли да ви отеснее при тези темпове, с които се изкупуват терените в нея?
– Натам вървят нещата, затова сега общината е в процедура да вземе от Министерството на отбраната и бившите погреби, които са над казармата. Това са още 170 дка, с които ще се оформи една съвсем прилична промишлена зона. Убеден съм, че военните ще ни я дадат – на тях за какво им е?
– Общината сама печели и доста европейски проекти, но не ги качва на сайта. Какво криете?
– Така е, не ги качваме на сайта, но не понеже крием нещо, а за да не дразним хората. Ще обясня: като спечели една община европейски проект, после започват едни процедури, които траят 1-2 г. През това време нямаме право да строим и тогава хората започват да шушукат – взеха парите, а нищо не правят, значи са ги откраднали. Няма нужда да се хвалим предварително.
– Да обобщим – по отношение на бизнеса на Симитли всичко му е ок и кметът няма никакви притеснения?
– Ами да, дори ако вземем и затвореното производство в местността Орловец, където бе открит първият в България завод за пенопласт. Затвориха го, защото се оказа, че няма пазар. Да, но и за там вече се появиха инвеститори, така че няма дълго време бившият завод да е затворен. И за там работници ще трябват. Е откъде тогава да намерим на немците цели 600 шивачки?
