Благоевградчанка е дизайнерът в известните циркове „Медрано” във Франция. Тя е Светослава Мицова, завършила преди 10 години „Мода“ във Факултета по изкуствата в ЮЗУ. Мнозина още помнят дипломната й защита с внушително ревю на абитуриентски рокли, всички правени по поръчка и представени лично от момичетата, които дни по-рано дефилираха с тях на бала си. Омъжена е, има син на 23 години, макар годините никак да ни й личат.
– Светослава, какво през тези 10 г. те отведе от студентските ревюта до цирковите сцени на „Медрано“ във Франция?
– Много неща. Първо, продължих образованието си с магистратура в Нов български университет, отново в сферата на дизайна. Тя много ми помогна и ми даде нови идеи, защото е много важно, когато се развиваш в една сфера, да получаваш информация с различни гледни точки и така да си „сверяваш часовника“.
– Но как една благоевградска дизайнерка се озова в известната в цяла Европа циркова компания?
– Съвсем случайно. Мисля, че хубавите неща в живота винаги стават ненадейно, без да ги очакваш. Моя приятелка ми каза, че видяла обява във вестник „Струма“, че верига циркове във Франция търси дизайнер. Беше през 2011 г., тогава работех заедно с моя братовчедка в Гърция в един малък град, близо до Солун. Всички българи сме мултифункционални, та и ние работехме на две места, изпълнявах доста частни поръчки за магазини и правех булчински и официални облекла. При едно от връщанията ми в България приятелка ми каза за обявата и реших, че 2 г. в Гърция ми стигат и трябва да направя нещо ново.
– Как се оправихте с френския?
– Не владея френски, но реших, че това не може да е пречка в работата ми. Оказах се права, защото шефовете ми говорят английски, а хората, които се събират под купола, са от цял свят и задължително говорят или руски, или английски. Аз се справям и с двата езика, знам и гръцки, но рядко ми се налага там да го ползвам.
– Не ви ли беше малко страх, че се хвърляте в напълно непознатото – все пак от официални до артистични тоалети разликата е сериозна?
– Не, защото не ми е непозната тази работа.
ПРАВИЛА СЪМ КОСТЮМИ ЗА КАСКАДЬОРИ, ЗА РАЗЛИЧНИ ФИЛМОВИ ПРОДУКЦИИ, ЗА ХОРА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ШОУБИЗНЕС,
така че нямаше предизвикателство относно работата ми. Аз съм уверена в това, което мога да правя, смело твърдя, че няма нещо, което да ме спре и да ме уплаши.
– Спомена, че си изработвала тоалети на хора от шоубизнеса, би ли цитирала имена?
– На много хора от попфолка, беше преди 10-ина години, преди да замина за Гърция. На Ивана например. Като студентка участвах в конкурси за млади български дизайнери и бях в топ 10 на дизайнерите на вечерно и официално облекло. Не казвам, че съм велика, но знам, че каквото ми предложи съдбата, ще се справя. Знам, че няма невъзможни неща и щом един е направил нещо, значи мога и аз.
– Разкажи ми как се озова във Франция, как спечели мястото, какъв бе конкурсът?
– Изпратих страшно много снимки на неща, които съм правила – никой на сляпо не приема някого на работа. Те останаха приятно изненадани и ме поканиха. Посрещнаха ни в един малък град, близо до Бордо, бях със съпруга ми, който също получи оферта за работа в цирка като електротехник. Постарах се, доста се трудих да спечеля доверието на работодателите ми, за да стигна до позицията, на която съм сега.
– Какви бяха най-сериозните трудности?
– Трудното не бе в естеството на моята работа, а че в цирка няма много време за сън. През деня има много спектакли, през нощта циркът пътува, а сутринта пристига в нов град и там започва монтажа на огромното шапито. Аз започнах в цирк със 1700 седящи места и това огромно нещо се сглобява за около 2,5 часа от доста сръчни мъже. Тогава идва работата на костюмиера – да направи монтаж на всички завеси и декорации вътре в самото шапито. Когато отидох, започнах като костюмиер в един цирк, отговарях за гардероба, за костюмите на балета (всеки цирк има балет), помагах за поддръжката на костюмите на артистите, също и за изработването им, когато работодателите ми поръчваха нови костюми за шоуто. Всеки сезон циркът има нова програма с различна тема, а също така има и много различни циркове, например воден цирк, при който цялата арена е във вода и шоуто завършва с фонтан, който стига почти до купола, зимата има ледени циркове, при които цялата програма е върху лед и артистите танцуват на кънки…
– Колко време е нужно за изработването на един артистичен костюм?
– Различно, понякога един ден, понякога и за по- малко. Зависи от сложността, някои костюми изискват 2-3 дни работа, но не повече. Работата ми, както казах, стартира само в един цирк, на който постепенно смених целия вътрешен интериор.
СЕГА, 4 ГОДИНИ ПО-КЪСНО, ВЕЧЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ДЕКОРАЦИЯТА НА ЦЯЛАТА ВЕРИГА ЦИРКОВЕ „МЕДРАНО“ ВЪВ ФРАНЦИЯ.
Единият е с водна програма, другият е с приказно шоу „Аладин”, трети ще бъде с руска програма…
– Явно е, че няма как да пътувате и с трите цирка…
– Така е, аз отивам там, където има проблеми. Имаме вече доста нови костюмиери, всички за радост са българки и съм доволна, че аз ги доведох. В момента са пет талантливи момичета, а за Нова година ще станат 6, тъй като ще работят 6 цирка едновременно. Шефът ми се шегува, като ни нарича „българската мафия“. Аз основно се занимавам с новите костюми и разпределението им, включително и с изработване на голяма част от тях, както и с „лицето“ на арената – завесите, светещи табели, реквизити, които правим заедно с майсторите – всичко, с което трябва да завладеем публиката. Във Франция цирковото изкуство е много силно и високо ценено, за разлика от България.
– Преди години и у нас цирковото изкуство бе на почит, помниш ли?
– Да, разбира се. Имам щастието да съм с много хубави спомени от цирк „Добрич”. Не бях навършила още 18 г. и имах там много добри приятели, които искаха да участвам в програмата им като акробат на трапец, но циркът замина за Израел, а аз не бях пълнолетна и не можах да отида с тях.
– Шокира ме!
– 12 години съм тренирала танцови изкуства, играех в ансамбъл „Пиринче“, занимавала съм се с аеробика, с диско балет… Обожавам да танцувам. Бях манекен към „Нармаг” – Благоевград, участвала съм в телевизионни предавания… Харесвам сцената и обичам този тип адреналин. Смела съм относно появата пред други хора, това не ме притеснява и сигурно също много ми помага в работата ми с толкова много артисти от цял свят, от държави, от които дори не съм си помисляла, че мога да познавам някого – от Танзания, от Сан Салвадор, от Чили, Бразилия…
– Кои са най-тежките костюми за изработване?
– Когато се прави един костюм, най-важното е той да е много практичен, удобен за човека, който го носи. Задължително трябва да се запознаеш с естеството на акта на артиста, преди да проектираш костюма му, той в никакъв случай не трябва да пречи на артистите, които понякога изпълняват изключително опасни номера. Костюмът трябва да е от материали, които да издържат честото му пране, защото артистите участват всеки ден в 2-3 шоупрограми, те се потят и костюмът често се пере. Материалите трябва също да са еластични и устойчиви на триене. Костюмът трябва да е атрактивен, да е в любимите цветове на артиста, задължително да е съобразен с темата на танца, да е в ярки цветове, за да привлича внимание, може да е украсен с много камъни, които да блестят под светлината на прожекторите. Освен това в нашия цирк той не бива да е черен, защото моят работодател не обича черния цвят. А във Франция има поверие, че в цирка зеленият цвят не носи добър късмет… Знанията ми по цветознание от университета много ми помагат, има неща, с които задължително се съобразявам, дори и с музиката, на която танцува артистът. Затова, преди да започна да правя нов костюм, говоря много с артистите – дали им допадат цветовете, дали нещо ще им пречи, защото крайният резултат трябва да хареса на всички – на мен, на човека, който ще го носи, и на работодателя ми, който е странен и весел човек.
– Преди дни приключиха абитуриентските балове тук, успя ли да видиш дефилетата на тазгодишните зрелостници и впечатли ли те нещо конкретно?
АЗ САМАТА ПРАВИХ АБИТУРИЕНТСКИ ТОАЛЕТ ЗА СЕСТРИЧКАТА МИ, КОЯТО СЕГА ЗАВЪРШИ, И НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СЕ Е ЧУВСТВАЛА ЧУДЕСНО НА БАЛА СИ.
Успях да видя показаното от медиите и имаше няколко доста стилни тоалета, които ми направиха впечатление. Впечатлиха ме изключително приятно момичета с рокли с мотиви от българските национални носии, с красиви шевици и бродерии. За съжаление видях една вълна суперсекси и доста разголени, не за възрастта им тоалети. За момчетата сме свикнали и приемаме, че всичко граничи до един костюм и неговите разновидности, при тях не видях кой знае какви ексцентрични неща, но при момичетата ме впечатли масовото копиране на попфолк звезди. Все пак да не забравяме, че това са техните сценични костюми и в ежедневието си тези звезди също се обличат нормално. Смятам, че едно момиче не би трябвало да подражава така, без да има собствено мнение и без своя гледна точка.
– Да разбирам ли, че тоалетите, за които говориш, са били по-близо до тези, които изработваш за цирка, а не до онези, които правиш за официални събития?
– За съжаление… Въпреки че в цирка не се носят огромни тоалети, с някои изключения като руските тоалети, които са доста пищни, или някои с определена тема. Все пак ми се струва, че едно момиче на 18-19 г. трябва да изглежда нежно, мило, защо не и женствено, но в никакъв случай не трябва да изглежда като звезда от шоубизнеса. Това е моето мнение, въпреки че и аз съм правила доста дръзки неща, но винаги съм спазвала някаква мярка, все пак говорим за бален тоалет.
– Разказът за работата ти звучи като сбъдната мечта, кои са следващите?
– Не спирам да мечтая, това ме поддържа жизнена. Имам някои идеи, но предпочитам да ги реализирам, преди да ги коментирам, те са свързани с интериорни решения и обзавеждане.
– Тази мечта свързана ли е с България?
– Не, но не е свързана и с Франция. Сега се връщам в цирковете „Медрано”, защото не съм приключила там работата си и мисля, че има още какво да дам. Радвам се, че за тези 4 г. доста неща съм променила в интериора на всеки един от цирковете на компанията, в базата и в гардеробите. Това, което отстрани не може да се види в нашата работа, е, че често сме поставени в екстремни условия.
– Случвало ли се е да се скъса костюм по време на изпълнение на номер?
– Всеки ден се случва. Затова костюмиерът трябва много бързо да реагира, светкавично да работи, за да отстрани проблема. Понякога има резервни костюми, но пък няма време да се преоблече балетистът, но както казва Фреди Меркюри – „Шоуто трябва да продължи”. Много весели и емоционални моменти има в работата ни, но има и много тежки… Наш приятел – Юли Гогев от Благоевград, страхотен човек, посрещна ни, като отидохме там… загина при инцидент (сълзи задавят гласа й и прекъсват за минута разговора). За съжаление този случай не е единствен и не всичко в цирка е розово… Синът ми казва (той беше диджей в същия цирк): „Публиката, дошла да се посмее 2 часа на шоуто, не знае колко хора са плакали, за да се случи то“. Това е самата истина. Но всеки, който работи в цирка, харесва работата си и дава максималното от себе си нещата да се случат.
– Спомена, че местата в цирка, в който си започнала, са били 1700…
– Това е най-малкият, има циркове с по 3000 места.
– Пълнят ли се?
– Разбира се. За мое учудване, като започнах работа, първите дни валеше с часове, но огромни опашки хора чакаха по час-час и половина под дъжда, родителите, покрили главичките на децата си с найлонови чантички да не ги мокри, но търпеливо стоят, за да влязат и да гледат шоуто. Ако това се случи в България, един няма да остане, всички ще недоволстват, ще си хвърлят билетите и ще са приберат у дома.
– Какви са цените на билетите за представление?
– Различни. Има места, първите зад завесата, откъдето се гледат в гръб изпълненията, те се раздават безплатно. Има билети по 5 евро, по 7 евро, по 14, по 20 евро, а в ложите стигат и до 40 евро, но това са цени, абсолютно достъпни за французите. Билети се продават и по интернет, много често работодатели откупуват целия спектакъл за своя работен персонал. Особено около Нова година повече от представленията са предварително продадени на компании и фирми, които правят след това тържества и банкети. Успоредно на цирка се прави още едно шапито, в което се изграждат барове за галавечери, на празненствата се раздават подаръци на децата от Дядо Коледа. Често в цирковете ни големи фирми правят презентации. Всичко е въпрос на добра реклама и добра стратегия, в противен случай бизнесът не се получава. Това трябва да знаят и да не забравят никога и хората от този бранш в България, ако искат цирковете да имат успех и да се пълнят.
– Спомена, че плановете ти за близкото бъдеще не са свързани с България…
– Така е, но по-далечните ми планове визират България. Един ден, когато реша окончателно да се прибера, искам да преподавам в университет – в Благоевград или на друго място. Защото мисля, че е глупаво, когато човек събере много информация и научи много тайни в професията си, да е егоист и да не споделя това, което знае, с млади хора, които да продължат и развият идеите му. Надявам се един ден да имам тази възможност.
