В един от двата по-ранни мача в сряда Кристиано Роналдо установи едноличен рекорд на европейските първенства – вкара гол в четвърто различно.
Същото два часа по-късно можеше да стори и Златан Ибрахимович, чиято серия започна преди 12 години и 8 дни – на 14 юни 2004 г. с гол от дузпа във вратата на Здравко Здравков при 5:0 над България на “Ещадио Жозе Алваладе” в Лисабон.
Нападателят, една от най-ярките звезди в историята на “трите корони”, беше обявил, че след европейското приключва с националния. За негово и на милионите му почитатели сбогуването му не беше дълго, както е по Реймънд Чандлър, а тъжно, пише „24часа“.
Швеция загуби втори пореден мач с 0:1, този път Белгия, и само с една точка остана на последното място в група Е на Евро 2016. Прощалният салют в чест на напускащия синьо-жълтия кораб негов капитан даде не негов съиграч, а съперник.
Халфът на “Рома” Раджа Наинголан в 84-ата минута изстреля истински снаряд, който сложи край на надеждите на скандинавците за 1/8-финал, а на Ибрахимович – за изравнен рекорд на Роналдо.
Още по-тъпо му е сигурно на футболиста, които имаше самочувствието да заяви, че е пристигнал в Париж като звезда, а си тръгва като крал (за престоя си в ПСЖ), че отборът му падна от една звездна, но играеща напълно хаотично Белгия.
Сигурно на европейското първенство няма друг състав, в който да гастролират толкова много звезди от световна класа. Но още на световното преди две години се видя, а сега и в трите мача доказателствата станаха неоспорими – както казват в някои западнобългарски региони, “треньорът им ги е слаб”.
А треньор е Марк Вилмотс – със самочувствие, готов винаги да контраатакува критиците си, но без смислени обяснения как с толкова много футболисти от висока класа, се мъчи със средни отборчета, а от големите направо си пада.
Срещу Швеция той отново не пожела да мръдне от обичаната си схема, а очевидно инструкциите в съблекалнята преди мача и на полувремето са били от сорта на “дайте топката на Азар или Де Бройне”, те ще измислят нещо.
Даже и смените му винаги са идентични – външен халф за външен халф, централен нападател за централен нападател. Никакво въображение, никаква промяна на схемата, всичко оставено на самотек. Логично и голът на белгийците не дойде след някаква смислена комбинация, а просто Раджа Наинголан в един момент реши да бие от двайсет и няколко метра, а ударът му се получи.
И все пак при наличието в групата на една слаба в момента Швеция и на класически праволинеен средняк като Ирландия, картите на Вилмотс така се наредиха, че “червените дяволи” могат да стигнат с лекота до полуфинал. Първо им идва Унгария, която с първото място в групата сигурно вече е изпълнила програмата си максимум. После наред е победителят от британското дерби между Уелс и Северна Ирландия.
Другият полуфиналист ще е измежду Швейцария, Полша, Хърватия и Португалия, а в долната част на схемата останаха всички истински фаворити – Франция, Испания, Италия, Германия и Англия. И ако по някаква случайност Белгия вземе, че стане европейски шампион, това със сигурност ще е най-голямата треньорска измама – Марк Вилмотс на фона на Конте, Дел Боске, Дешан или Льов.
Швеция – Белгия 0:1 (0:0). Голмайстор: Раджа Наинголан (84). Съдия: Феликс Брих (Германия). Жълти картони: Албин Екдал, Ерик Йохансон; Томас Мьоние, Аксел Вицел.
Швеция: Андреас Исаксон, Виктор Линдельоф, Ерик Йохансон, Андреас Гранквист, Мартин Олсон, Себастиан Ларсон (70-Джими Дурмаз), Албин Екдал, Ким Челстрьом, Емил Форсберг (82-Еркан Зенгин), Маркус Берг (63-Джон Гуидети), Златан Ибрахимович.
Белгия: Тибо Куртоа, Томас Мьоние, Тоби Алдервейрелд, Томас Вермален, Ян Вертонген, Яник Ферейра Караско (71-Дрис Мертенс), Раджа Наинголан, Аксел Вицел, Еден Азар (90+3-Дивок Ориги), Кевин де Бройне, Ромелу Лукаку (87-Кристиан Бентеке).
