Известният в Гоце Делчев печатар Димитър Перухов навърши вчера 100 години и посрещна на крака всички гости, които от ранна утрин започнаха да пристигат в дома му, за да го поздравят. Зам. кметът на община Гоце Делчев Валери Сарандев дойде лично да поднесе своите благопожелания и тези на кмета Владимир Москов, който заради служебни ангажименти не успя да присъства персонално.
„Вашият личен празник е един прекрасен повод за житейска равносметка, защото Вие сте от хората, които имат с какво да се гордеят – истински боец по дух, прекрасен занаятчия – книговезец, печатар, работил дълги години за духовното израстване на неврокопчани! Както Вашето семейство и близки, така и всички ние, жителите на град Гоце Делчев, се гордеем, че имаме съгражданин като Вас, който да бъде наш ценен наставник и будител!“, се казва в поздравителния адрес, изпратен от кмета Владимир Москов, който му бе връчен от заместник-кмета Валери Сарандев. Той връчи на Димитър Перухов и почетния знак на града.
Малко преди зам. кметът да го поздрави за юбилея, пристигна Иван Кутинов – един от най-близките хора на столетника. Той е само 3 години по-млад от Перухов. Още при първия поглед на двамата обаче прави впечатление едно – те се са с младежки дух и сила в погледа, ясен ум и своя философия за живота. Двамата си обещаха, ако Бог пожелае, да отпразнуват заедно стогодишнината на Иван Кутинов подобаващо.
Димитър Перухов е роден на 22 юни 1916 г. в Гоце Делчев, а родителите му са преселници от село Горно Броди. Имал е своя печатница, но след национализацията, последвала през 1944 г., му е взета. После работи като огняр в ПМГ „Яне Сандански“, като същевременно съчетава дейността и на подвързвач на книги, ставайки известен в целия район като най-добрия в своята професия. Не помни колко тома книги, издания или други печатни изделия е подвързал, но е наясно с това, че е направил необходимото да се запази паметта на поколенията, вдъхвайки нов живот на хиляди томове. Само допреди няколко години той подвързваше годишни течения на вестници, нотариални и съдебни книжа. Предава занаята си на своята дъщеря Величка.
„Имах собствена печатница. Първите години нямаше ток, въртяхме машините на ръка, и набора правех на ръка. Печатахме формуляри за учреждения, първия вестник в града на Жак Гатеньо. После дойде Червенков и помете всичко с метлата. При национализацията дойде един от Благоевград и събра машините. Опитах се да ги убедя, че градът има нужда от печатница, но не ме чуха, щели да правят голяма печатница, да уедряват“, разказва част от житието си дядо Димитър.
Той е отгледал две дъщери и син, днес се радва на шестима внуци и седем правнуци, които са част от неговия живот и една от тайните за дълголетието му. „Те ме зареждат с енергия и ме карат да се чувствам млад и да не губя мотивация да живея“, коментира възрастният човек. Самият той не може да каже каква е рецептата на дълголетието, но разяснява, че е претенциозен за храната и предпочита млечните изделия.
Денят му започва и завършва с молитва пред кандилото, доскоро редовно е ходил на черковни неделни служби. Дори за разходка в квартала държи да е добре облечен. Летният му тоалет е изцяло в бяло – панталон, риза и каскет. В менюто за неговата закуска присъства винаги чаша мляко с какао или кафе, филия с масло, но не се притеснява да консумира и от сочените за вредни за него храни – майонеза или пък… любимата му сланинка. Много често си хапва от нея – дали сурова, печена или пък пържена, той я обожава. Понякога не крие, че си прави вид циганска баница, която е любимото му ядене – в мазнината от нея той поставя хляб и го запържва. Всичко това напук на предписанията, които му правят лекари и други специалисти.
За сметка на това обаче според Димитър Перухов „най-важното е спокойствието, да се храниш добре и да си в добри отношения с хората, да правиш добро, а не лошо. Защото така натоварваш самия себе си и то се връща върху теб!“.
Никога не е пушил, а като част от причината за дълголетието му може да се смята безумната му любов по туризма. Именно тя го прави един от най-възрастните, ако не и най-възрастния човек в България, изкачил родния първенец вр. Мусала /2925 м/ на 85-годишна възраст, правейки нещо немислимо за далеч по-млади от него хора. За да изненада съвсем две години по-късно, когато на 87 г. изкачва Лясковския връх над Гоце Делчеч, който, макар и по-нисък от Мусала, си остава предизвикателство за много неврокопчани в далеч по-млада възраст.
Допреди 2-3 години е работил, без да отстъпва на децата, внуците и правнуците си на лозето и на нивата. Доскоро не се е отказвал от слънчевите бани и никога не е пил лекарства. Единствените препарати, до които се е докосвал и се докосва, са капсулките с рибено масло и витамин С, които пие сутрин и вечер. За сметка на това кръвното му налягане е като на младеж – 120 на 80, и така от години наред, та до ден-днешен. Единственото, което малко му пречи, е това, че с годините слухът и зрението му са отслабнали, но това не го тревожи, защото за него най-важното е ясната мисъл и творенето на добро за другите.
Изключително позитивен, дядо Димитър Перухов пожела на всички да стигнат неговите години и да не забравят да живеят разумно!
