Агрономът Цвета Борисова Алексиева е родена на 1 април 1933 г. в китното историческо и романтично селце Скрино в Кюстендилския край. Нейният произход е в унисон с живота и делото на най-големия будител на България – свети Иван Рилски. Закърмена с идеите на възрожденците, онаследила патриотизма и трудолюбието на дедите си, от ранна детска възраст тя осъзнава потребността от дообогатяване на тези добродетели.
В спомените си от своето детство тя разкрива цяла плеяда от дадености на природата и населението, които в ежедневието са я калили и утвърждавали като истинска българка, носителка на здрав морал, борчески несломим дух, благородство и силна християнска вяра. Притежава инициативност, която сплотява и мобилизира обществото за благоденствието на родния край.
Със сълзи на очи тя си спомня живота в планинското село, мизерията, оскъдното здравеопазване, тежкия труд на селянина. Скъпи спомени е съхранила като ученичка в началното училище и в прогимназията в съседния град Бобошево. Висшето си образование завършва с голямо усърдие, като става често търсен селскостопански специалист.
Една след друга прелиства страниците на своя живот, интересни и богати от преживявания. Всички, контактували с нея, остават с най-прекрасни впечатления и проявяват благородна завист към нейните способности. От 1962 до 1964 г. ние работихме заедно като специалисти в ДЗС – с. Рашка Гращица, област Кюстендил, с директор Дочо Георгиев. Не скривам, че това ми е давало възможност ежедневно да се уча и утвърждавам като достоен гражданин и селскостопански специалист от Цвета Алексиева. Тя е онаследила много качества от своите родители, които служиха за пример и подражание на много млади хора в тяхното израстване, а те бяха достойни и трудолюбиви българи. Ето защо тя стана източник на много човешки добродетели, с които заразяваше младото поколение.
Цвета Алексиева се доказа като добър специалист не само в България, но и по света. Завършила е Висшата селскостопанска академия със специалност „Аграр-икономист“. През годините на своята професионална кариера тя е завоювала много успехи в областта на селскостопанското производство. Печелила е конкурси и е работила в много държави. Като отличен специалист от 1967 до 1970 г. е изпратена на работа в град Рабат, Мароко. През 1977 г. започва работа в НПО „Сортови семена“, където работи до 1987 г. Най-продължително време работи в Куба. Там тя е търсена за консултации лично от Фидел Кастро, с когото установява приятелски отношения. Запознава се със семейството на Кастро и други държавници от Куба. През 1988 г. става главен инициатор и учредява инициативен комитет от около 200 човека за построяване на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски“ над с. Скрино.
В спомените си тя не скрива, че е контактувала и с много държавници от България.
Ученолюбива, постоянно търсеща утвърждаването на човешките достойнства, Алексиева е носител на новаторството и успеха в живота. През 2005 г. издава изключително богатата на достоверна информация краеведска книга „Скрино – родното място на св. Иван Рилски“. Като поетеса се проявява още от младежка възраст и е автор на десетки стихове, изпълнени с женското й светоусещане. Там тя разкрива откровено собствените си душевни трепети, радости и терзания. Автор е на стихосбирката „Изстрадани думи“, 2009 г., в резултат на което е приета за член на Съюза на писателите в България, където разкрива активна творческа дейност.
През цялата си жизнена дейност тя е активен общественик. Става учредител на Лигата на жените за мир и свобода, на неправителствената организация „Жени за достойнство“ на българо-китайската федерация и на екологичната организация „Интер-еко“. Сътрудничила е активно на Радио София и вестниците „Земя“, „Дума“, „Монитор“, „Ние, жените” и др.
И сега, на прага на своята 94-годишнина, тя мечтае отново да бъде в редовете на инициаторите. За непрестанното повишаване благосъстоянието на българския народ, който е миролюбив, трудолюбив и благороден, тя непрекъснато организира срещи с видни личности, чествания на рождени дни, участия в каузи и други мероприятия. Ако животът й е заснет от кинокамера, това ще бъде една търсена прожекция, от която човек може да се научи да живее истински достоен живот, където вярата и надеждата красят човека. Рожденият й ден -1 април, нека я зареди с нова творческа енергия, за да продължи и занапред активно общественополезната си дейност и заслужено да завоюва званието „Човек с неувяхваща слава“.
МИЛЧО СПИРОВ, 92 г. агроном и колега на Цвета Алексиева
РАБАТ
Бавно настъпва вечерта.
Засиява големият град Рабат!
Гледам лунните лъчи
как се къпят в океанските води
и като сребристи струни падат
върху твоите коси!
Помня как в далечна Африка преди
донесох младост и мечти
и за теб, Българийо, творих.
Честа на българка, на агроном-жена
с труда си защитих.
Из стихосбирката „Изстрадани думи“, Рабат, Мароко, 1968 г.
