Началото на тази история е познато на почти всички семейни хора. Мъжът се върнал от работа уморен и легнал на дивана да гледа телевизия. В същия момент жена му слагала децата да си лягат, а те не искали и започнали да плачат, пише Блиц.За да не ги слуша, мъжът увеличил звука на телевизора, жена му дошла в стаята и започнала да крещи и така започнал скандалът между двамата.
Историята на това семейство разказва самата съпруга. Елън пише за всичко това на профила си във Фейсбук.
Тя разказва, че по време на скандала мъжът й започнал да я обвинява, че мързелува по цял ден, а той носи парите, докато тя си седи вкъщи. Накрая Елън не издържала и излязла от апартамента, оставяйки мъжа си сам с децата.
След два дни получила от него ето това разтърсващо писмо:
„Моля те, прости ми за това как се държах. Когато си тръгна, имах достатъчно време да обмисля ситуацията. Сложих децата да спят. А когато ти не се върна сутринта, трябваше да си взема почивен ден и да остана вкъщи. Целият ден почти не седнах, просто имах толкова много работа с децата и всичко останало, че буквално нямах нито една свободна минута.
Постоянно готвех, обличах децата, играех си с тях и чистех. И то на моменти трябваше да правя всичко това едновременно.
През целия ден се чувствах като заключен в собствения си дом, без да имам възможност да поговоря с никой, по-възрастен от десет години. Започнах да разбирам какви жертви правиш всеки ден.
На следващия ден всичко се повтори. Преживях без теб два дни и една нощ. За това време мислих много и разбрах най-главното.
Най-накрая разбрах колко силно се уморяваш за един ден. Разбрах, че да си майка – това е да се жертваш постоянно и е наистина много по-тежко, отколкото да седиш например десет часа в офиса.
Разбрах, че да си майка – това е най-отговорната грижа на света, но за съжаление никой не те оценява, нито пък би те възхвалявал.
Написах това писмо не само, за да се извиня и да ти кажа, че ми липсваш. Искам всеки ден да чуваш от мен колко си специална. Ти си наистина смела и на теб се крепи благополучието на семейството ни. Възхищавам ти се!“
