Инж. Росица Димитрова е родена на 5 октомври 1977 г. в Благоевград. Средното си образование завършва в НХГ „Св. св. Кирил и Методий” с профил химия. През 2001 г. се дипломира като инженер-химик в ХТМУ – гр. София, където продължава обучението си с научна дисертация по екология. Завършва магистратура „ВиК мрежи и съоръжения” в УАСГ – гр. София.
Била е обучител в няколко семинара, организирани по проект на НСОРБ, има сертификат от училището по мениджмънт към НБУ – гр. София. От 2 г. е управител на „ВиК“ ЕООД – Благоевград.
– Г-жо Димитрова, в момента в Благоевградска област имаме водна асоциация, която обаче не работи поради отказа на Кресна да влезе в нея. Дори и да заработи обаче, вече сме пропуснали всички срокове за получаване на еврофинансиране за водния сектор. Това значи ли, че трябва да си говорим за Асоциация ВиК – Благоевград в минало време?
– Категорично не. Вярвам искрено, че асоциацията ще заработи, защото това само ще е в полза на хората. Дружеството, което управлявам, има вече сключен договор за оператор на асоциацията и той е за 15 години. Внесли сме дори по сметка 80 000 лв. като гаранция, че ще изпълняваме този договор, и ако асоциацията реши, че не го правим, губим парите. Имаме и приета национална стратегия за развитие на ВиК сектора, в която ясно е очертан пътят, по който единствено трябва да вървим – европейско финансиране, защото със собствени средства нищо не можем да направим. Значи нямаме избор – асоциацията трябва да заработи.
– Значи продължаваме в сегашно време – какво точно работи асоциацията в момента, след като не е изпълнено най-важното условие за обединение на всички водни дружества на територията на областта?
– Контролира ни, даваме й справки за броя на авариите, за нарушено водоснабдяване, участва в изработката на бизнес плана ни.
– Защо Кресна се цепи, защо в Сандански бе направен опит за излизане от асоциацията, а и в Благоевград се обмисля такова предложение?
– Това се прави в нечий личен интерес. Ядосвам се на тези популистки изказвания, като на колегата от УВЕКС в Сандански, защото той отлично знае, че без да заработи асоциацията, реформа не може да има. В крайна сметка и Петрич, и Кресна, и Сандански много добре си знаят възможностите и помнят колко пъти са ни викали да им помагаме. ВиК – Петрич още ни дължи около 6000 лв. за услуги, които сме им вършили, от Кресна са ни търсили, за да им откриваме авариите. Моите уважения към колегите от тези общини и към всички работещи, но много отдавна изискванията към ВиК операторите се повишиха и е недопустимо заради отказа им да се съобразяват с това, в ХХІ век все още да има райони без вода или на режим. В Кресна цената наистина е 39 ст. на кубик, но дружеството й не прави никакви инвестиции, затова не го разбирам кмета, поведението му не е държавническо, по този начин той спекулира с доверието на избирателите си.
– Да приемем, че утре Кресна каже „да“ и следващия понеделник асоциацията заработи. Какво следва по процедура, за да стигнем до европейското финансиране?
– Следващата стъпка е МРРБ да възложи изготвянето на прединвестиционни проучвания на територията на Благоевградска област.
– Което ще отнеме, да кажем, поне 6 месеца?
– По-скоро 18 месеца. Ако бяхме влезли в график, както направиха първите области в страната, които още миналата година извършиха това окрупняване, до края на 2017 г. проучванията ни щяха са готови и да имаме сериозни шансове за инвестиране в сектора. После от 2018 можехме реално да кандидатстваме.
– Ние обаче вече сме извън графика и като че ли за момента няма индикации това окрупняване да стане. Тогава не се ли обезсмисля съществуването на асоциацията?
– Не ми се ще да мисля в тази посока. Искрено вярвам, че Кресна ще се присъедини и после Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще направи всичко по силите си, за да стартира прединвестиционните проучвания и следващите процедури.
– Не започна ли много късно този процес, след като финансирането ще е възможно само до 2020 г.?
– Официално реформата в сектора стартира през 2009 г. и трябваше да приключи до края на 2012 г., когато в „Държавен вестник” бе публикувана Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор.
– В Благоевград обаче за това започна да се говори едва миналата година.
– Уви, да…
– Кой е главният виновник в 24 области в страната окрупняването вече отдавна да е факт, а 4, сред които са Благоевградска и Кюстендилска област, се провалиха?
– Специално за Благоевград нещата не бяха представени по подходящия начин, нямаше гласност, на хората не бе обяснено, че окрупняването е единствената възможност с пари от Европа, а не от джоба им, да им бъдат подменени старите водопроводи и за в бъдеще да могат да разчитат, че ще имат достатъчно, и то хубава вода. Това беше задължение на председателя на асоциацията, който е областният управител, и неговите предшественици. Трябваше по-рано да започнат тези процеси, а сега какво се получава – пак сме изненадани. В никакъв случай не бих искала да изземам нечии функции, а само помагам, съдействам по-бързо да се случи консолидацията и да се проведе националната политика в област Благоевград. От 2 г., откакто съм управител на ВиК – Благоевград, правя непрекъснато срещи с кметовете на общините и им обяснявам, че няма друг начин за финансиране, освен да се включат в асоциацията.
Тук, в този кабинет, съм ги викала, разяснявала съм, че по програма „Околна среда” бенефициент може да бъде само операторът на асоциацията, а не отделната община, че по „Развитие на селските райони” основното условие за кандидатстване е консолидация на водните дружества в една област. В интерес на истината, най-бързо се разбрах с тези общини, които вече бяха печелили проекти – като Благоевград, Банско, Гоце Делчев, Разлог. Като цяло срещнах разбиране у всички кметове, дори и у този на Кресна, и после нещата изведнъж се обърнаха. За мен бе доста учудващо колко бързо стана това. Това, което се случва с окрупняването в Благоевградска област, е направо фатално, защото няма как една община със собствени средства да си построи пречиствателна станция за отпадни води – нещо, за което съвсем скоро Европа ще започне да ни налага санкции. Такава станция трябва да има във всяка община, а ние в областта имаме само 2 – в Благоевград и Разлог. И то не са само пречиствателните станции. Ами малките общини какво изобщо биха могли да направят със собствени средства?
– Ако Асоциацията по ВиК в Благоевград се провали, какви са вашите възможности да започнете поетапно подмяната на тръбите в областния център?
– Не бих ги нарекла големи. ВиК – Благоевград е 100 процента държавно дружество, което се издържа само от таксите, които събираме.
– Какви са средногодишните ви приходи?
– Около 12 млн. лв., защото цените, на които предоставяме услугите, са възможно най-ниските в страната за средно голямо предприятие, каквото е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград. Доставката от смесената система е 1,02 лв. кубика, а от гравитачната – 81 ст. В Добрич цената на водата е 2,01 лв. кубика, в Русе е 1,43 лв., във Враца, Видин, Плевен и т.н., дори Перник и Кюстендил, доставката на вода е по-скъпа, отколкото при нас, защото е важно да се знае, че потребителите плащат за самата услуга.
– И как изразходвате тези 12 млн. лв.?
– 60% ни е фонд „Работна заплата“, защото в дружеството работят 540 души. Друг е въпросът, че те получават по-ниски възнаграждения, отколкото колегите им във ВиК – Петрич. Въобще колегите в общинските водни дружества в Петрич, Сандански, Кресна са си осигурили пълния комфорт. Например разходът за гориво на ВиК – Петрич за 1 г. е 150 000 лв., а при нас, които обслужваме 10 общини, е по-малко от 300 000 лв. От приходите можем да заделим само до 1,5 млн. лв. за инвестиции в мрежата и в съоръжения. И тази инвестиционна програма я правим съгласувано с кметовете на 10-те общини. В Петрич пък за 1 г. са инвестирали само 21 000 лв. Чувам обаче, че в някои общини съветниците са освободени от плащането на вода, както и собственици на оранжерии, ВЕЦ-ове… Това честно ли е към всички онези, които плащат? Честно ли е да се използва общинско ВиК дружество за лични интереси?
– При реализирано окрупняване цената на водата еднаква ли ще стане за всички общини?
– Да, а има и изискване да бъде въведена и една цена за гравитачната и помпажната вода. Уеднаквяването обаче ще стане плавно във времето, а не с еднократно решение.
– И тази уеднаквена цена неизменно ще е по-висока, отколкото е сегашната?
– Рано е още да се правят такива изчисления, но промени със сигурност ще има, защото таксата за водоползване, която плащаме на Басейнова дирекция в момента, е 2 стотинки на кубик, но във връзка с плановете за управление на речните басейни МРРБ иска тя да стане 4 евроцента, тоест 8 ст. Сега плащаме 700 000 лв. годишно, смятайте колко ще е при новата цена. Но искам дебело да подчертая, до края на тази година няма да има промяна на цената на водата в областта.
– Може ли да се направи връзка между цената на водата ни през 2017 г. и така наречената „социално поносима цена на ВиК услугите“, която се пресмята от националната ни статистика?
– Хайде да не правим такава връзка, защото въпросната „социално поносима цена“ е 3 пъти по-висока от тази, която в момента плащат благоевградчани и потребителите на държавното дружество. За миналата година НСИ беше изчислил, че при среден брой на членовете в благоевградското домакинство от 2,6 души и средномесечен паричен доход на лице от домакинство в размер на 368 лв., социално поносимата цена за 1 кубик е 3,28 лв., за Кюстендил – 3,37 лв., а за Перник – 4,46 лв. За 2014 г. пък сметките на статистиката сочеха по същия критерий социална поносимост 4,90 лв. за благоевградчани, а за софиянци – 8,20 лв.
– Всеки от предшествениците Ви в този кабинет намираше начин в интервю да се оплаче от ромите, които традиционно не плащат вода. Вие успяхте ли да се преборите с тази почти узаконена за страната ни кражба?
– Ние ги наричаме „трудни клиенти“ и, уви, отговорът е „не“. Например за последните 6 г. от тези квартали в Благоевград и Симитли имаме общо неплатена вода за около 330 000 лв., за община Разлог дълговете са в размер на около 190 000 лв., за Гоце Делчев – 55 000 лв.
– Кога да чакаме следващата голяма авария в Благоевград като тази, която наскоро остави в продължение на 18 дни на сухо кварталите „Еленово“, „Орлова чука“, „Ален мак“ и с. Изгрев?
– Има 6-7 критични участъка в Благоевград, за които са ни нужни около 10 млн. лв., за да се справим. Ако не успеем с европейско финансиране, това значи само в тези участъци да инвестираме в продължение на 10 години, а общо на Благоевград са му необходими 90 млн. лв. за подмяна на старите тръби. Дано никога не се случва авария като онази, защото беше ад. Имам обаче и добра новина – готови сме с проекта за цялото компрометирано трасе от 200 метра и допълнителни още 250 м в участъка до т. 1, която също е крайно належащо да бъде реконструирана, защото там има съоръжения /кранове с диаметър ф1000 и ф700/, които са от 1989 г., разпаднали са се от ръждата и никога не са работили. Внесохме проекта в община Благоевград, той е за 450 000 лв. без ДДС и ще бъде финансиран от Министерството на регионалното развитие.
– По време на тази авария много се коментираше, че ВиК е можело да направи байпас, за да не остават близо 3 седмици без вода хилядите благоевградчани.
– Ами който е смятал, че може да направи такъв байпас, защо не дойде да си предложи услугите? Коментирахме този въпрос с колегите, които от 30 години са на работа във ВиК – Благоевград, и всички бяха категорични, че това е невъзможно. Проблемът е, че налягането на водата в авариралата тръба с диаметър ф700 е 16 атмосфери, а за сравнение искам да посоча, че при огромната авария на Джамията през 2014 г., когато при спукването на тръбата изригна гейзер и наводни аптека и няколко къщи, налягането там беше 6 атмосфери, а диаметърът на водопровода е ф300.
– Смяната на тръбите в целия участък от 200 метра колко седмици суша предвещава?
– Зависи от фирмата, която ще работи, прогнозирам, че за седмица трябва да могат да приключат, но ще търсим начини да подаваме вода в този период. За нас е важно да се работи бързо и професионално.
