„От две години сме подложени на системен тормоз в собствения ни дом”, оплакаха се пред вестник „Струма“ семейство Миропа Гълъбова и Ангел Иванов от село Микрево, община Струмяни. „Тормозът идва от съседа ни Кирил Илиев. Той има в двора си 38 пчелни кошера, разположени на метри от къщата ни. Много е страшно, много жилят пчелите. Сутрин, като станем, са навсякъде в двора ни. Днес се наложи жена ми да вкара кучето у дома, защото го бяха нажилили. Жилят го и то лае непрекъснато”, разказа пред репортер на „Струма“ Ангел Иванов. „Помолих съседа да премести кошерите. Предложих му на мои разноски да ги изнесем извън селото.
Аз щях да платя разходите, но той категорично ми заяви: „Ти не можеш да ми кажеш какво да правя, знаеш ли кой съм – аз съм Киро от Микрево, и оттук няма да ги мръдна“. Тогава пък и аз му отвърнах, че съм Ангел от Подуене. Опитва се да ме заплашва, праща сина си да ме бие. Разговаряхме със сина му, до оградата ни, докато орях в градината. Синът му каза да съм отишъл да се „разберем“ отвън. Беше ядосан, готов да скочи на бой, то си личеше. Кротко му обясних, че това са глупави неща и да се разберем като разумни хора, да нямаме излишни проблеми. Като размисли върху приказките ми, той ми се извини, стиснахме си ръцете и си тръгна. Лошото е, че нещата с пчелите си останаха така. Пуснах на 9 февруари т. г. жалба до кмета на община Струмяни Емил Илиев, но отговор до момента още нямаме. Попитах в кметството в Струмяни защо нямаме толкова месеци отговор, казаха ми, че кметът не е дал ход на жалбата, защото няма назначен еколог и поради тази причина нямало кой да задвижи проблема. Не знаем вече към кого да се обърнем за помощ”, допълни А. Иванов.
„Миналата година на 28 август бяхме поканени със съпруга ми на гости в Македония, тъй като там по старому честват Богородица. На 27-ми вечерта Кирил нещо работеше по кошерите, а кучето започна да лае. Отидох да видя, цял рояк пчели се беше навъртял около него. Докато се опитвах да отвържа животното, за да бяга, да не го хапят, ме нахапаха мен. Наложи се да отида при нашата фелдшерка в селото, която ми направи инжекция”, заяви Миропа Гълъбова. Оказа се, че съм алергична. Около 2 часа през нощта започнах да се задушавам, пареше ми в гърлото, бяха ми подути устната и езикът. Наложи се мъжът ми да ме закара в Спешна помощ в Сандански. Отново ми биха инжекция. Няколко часа ме държаха там, докато спаднат отоците”, сподели Миропа. „Мъжът ми онзи ден ходи пак до кметицата на селото и тя за пореден път му каза, че ще го предупреди, и това е. Нямат желание просто, няма смисъл от молби и жалби”.
„Не можем да излезем на двора“, допълва съпругът й Ангел. „Съседът Кирил казал на наши приятели да ходим с маски за пчели по двора. Аз съм от София, живеехме там с Миропа, но преди няколко години дойдохме в Микрево да гледаме болните й родители. Живеехме в горната махала, близо до ромите. Родителите на Миропа починаха и купихме тук тази къща. Приятелите ни се шегуват сега с нас, че сме избягали от циганите и сме дошли при пчелите.
Страшно е да не можеш да си излезеш от къщата на двора. Тук сме като в Бермудския триъгълник, от всички страни заобиколени от пчели. До нашия двор има 38 кошера, в друга съседна къща има 10-ина, от другата ни страна имат към 50 кошера, нямаме мира. Сутринта, ако бяхте дошли около 7 часа, кучето ги ловеше във въздуха, защото го бяха наобиколили. Цялото е в белези по ушите и устата от жилата на пчелите. Имаме комшии до нас, които живеят в Испания, в следващата къща има младо семейство с малки деца, също потърпевши като нас“, разказа Ангел Иванов.
Пак искам да кажа, що за хора са това, разберете ме, да пречиш умишлено на човек, ум не ми побира.
Тази, другата съседка, баба Тодорка, която има също кошери, пък ни казва, че е купила място и ще си изнесе там пчелите, но дали е така, не се знае. Не вярваме вече на никого, докато не видим резултат. 4 фамилии около нас имат пчелини – Данчо Димитров, Кирил Илиев, Васил и Тодорка и Герасим Мицков.
Идвало ми е не знам какво да направя вече, честно ви казвам – да вляза вътре, по един шут на кошерите и да ги няма. Преди дни ме ужилиха 2 по пръстите на ръката. На К. Илиев преди кошерите му са била в центъра на селото, скарали се със съседа му Вангел и той оттам ги преместил тук. Тогава точно купихме мястото и ние. Да кажеш, че няма място за пчелините извън селото, да, но то има. Защо е това издевателство върху хората? Всяко нещо си има граница, разбирате ли, ще ми „изгорят бушоните“ някой ден, и като вляза вътре, ще им дам и кошери, и всичко. Но защо трябва така да бъде, нима не може да се разберем и да живеем като хората”, ядосва се Иванов.
„Съседът Данчо, който има 10 пчелни семейства, казал, че ако другите ги махнат, и той щял да намери място на своите. Викнах го да види какво става в двора ми, а той се пази да не го ухапят, докато влиза навътре. Казах му, че ще се оплача пак на кмета, и с цялото си нахалство ми каза “оплачи се“. Какъв трябва да си, за да пречиш съзнателно на хората и да не ти пука от нищо. Имам и аз 2 кози, но за да не миришат на хората, съм им направил кошара извън селото.
Към кого да се обърнем, вече и ние не знаем, затова искаме да дадем гласност на ежедневния тормоз, който търпим от съседите и безхаберието на управниците ни”, заключи Ангел.
34-годишният Ангел Длагонски, баща на две деца, на 5 и 7 години, разказа пред репортер на „Струма“: От 3 години живея тук. Вложих 100 000 лева да си построя къща, а сега съм подложени на тормоз и аз, и семейството ми. Зад двора ми има може би около 100 пчелни кошера на Васил и Тодорка, фамилията им не я зная. Само в двора им има най-малко 50 кошера. Ходят може би с маски по двора. Докато строях къщата, бях докарал и кучетата да пазят около нея. Пчелите обаче ги подлудяваха от жилене”, разказа Длагонски. „В неделя последно жената ми звъни и се ядосва, че заради рояците пчели не може да изведе на двора децата да играят, защото като отвориш вратата, и директно те нападат по главата, ръцете, където им падне. Децата са жилени многократно, мен като ме ужилят, по 1 месец ми стои подутината.
Трябва да дебнем, когато няма пчели, само тогава да излизаме на дворовете ни, а те нямат час. Най-агресивни са, когато стопаните им работят нещо по кошерите. Преди месец бяхме на двора с един приятел и изведнъж рояк се изсипа над главите ни. Казах им да престанат с тази безотговорност и да се разберат веднъж завинаги да ги махнат. Те обаче, хем са възрастни хора, хем упорити, опълчиха се, че нямало закон, който да ги накара да ги махнат от двора им. Оправдават се, че кошерите са на 4 метра от нас и не ги интересува. Герасим Мицков ме убеждава, че няма страшно, ако не ги закачаме, няма да ни жилят, но въобще не е така. От ужилване човек може да умре, това мислят ли го. Ами ако стане беля, кой ще отговаря, питам аз. Всички сме грамотни и знаем, че от пчела се умира. И алергия да нямаш, ако те нахапят повече пчели, пак е опасно.
Като започна да си кося градината, ме нападат веднага пчелите на Васил и Тодорка, а те ми предлагат маска да слагам, за да си върша работата по двора.
Като ги зазимяват, по 10 дни не пускаме децата да излизат на двора, защото тогава са най-агресивни. И аз съм животновъд като тях, но моят овчарник със 140 животни е извън селото, да не пречи на никого. Имам 4 кокошки в двора и 2 заека, това е.
Сутрин и надвечер пчелите най-много прелитат, защото са излизали на паша. Тревата ми е пораснала на двора, не мога от тях да я окося. Змии ще плъзнат, но на кого му пука за този голям проблем.
Репортер на „Струма“ се свърза и с фелдшерката на село Микрево Дияна Гегова, която потвърди случая с нахапването от пчели на Миропа Гълъбова. “Преди половин година може би Миропа дойде в кабинета ми нахапана от няколко пчели. Беше цялата подута, с обрив по цялото тяло и зачервявания. Тя ми каза, че в парцела на къщата й е нахапана. Беше около 18 часа и аз си бях тръгнала, тя ме върна, тогава й направих противоалергична инжекция”, заяви Д. Гегова.
Р.р. Направихме няколко опита да се свържем с кмета на община Струмяни Емил Илиев за коментар по случая, но той не вдигна телефона си.
