Над 100 собственици на гори в област Благоевград са потърсили по телефона консултации в Югозападното държавно предприятие през първите 10 дни, след като държавата обяви, че изкупува частни гори, но до момента не е постъпило нито едно заявление, че някой иска да си продаде гората, съобщи за вестник „Струма“ зам. директорът на ЮЗДП инж. Василий Маринковски.
Според работещите в предприятието интересът към най-новата инициатива на министъра на земеделието и храните Десислава Танева, целяща комасиране на горите и увеличаване на държавната горска територия, е огромен, но по стара наша традиция хората вероятно ще се активират малко преди крайния срок за подаване на заявления за продажба, който е 20 септември.
По телефона най-честите въпроси са свързани с набора документи, които кандидат-продавачът трябва да приготви как върви цената на гората в региона и всички ли ще могат да си продадат горите, обобщиха за вестник „Струма“ служители на ЮЗДП.
Интересуващите се от възможността да вземат някой лев от гората си трябва да знаят, че държавата ще изкупува не всички гори, а само поземлените имоти в горски територии, собственост на физически лица, с максимална площ на отделен имот до 5 ха. Освен това горите не трябва да са били предмет на договор за замяна между държавата и физически или юридически лица.
Ако гората отговаря на изискванията, собственикът й трябва да подаде заявление по образец до ЮЗДП или до териториалното поделение, в чиито обхват на дейност се намира поземленият имот. Към заявлението, което е качено на сайта на предприятието, се прилагат документ за собственост, актуална скица на имота, извадка от горскостопанския план или програма или лесоустройствения проект с описания за подотделите, включени в имота, удостоверение за наследници /когато имотът е възстановен на наследниците на починал собственик или при смърт на собственика на имота/, нотариално заверено пълномощно от собственика /когато заявлението се подава от несобственик/, както и запечатан непрозрачен плик с предложена продажна цена на поземления имот.
Проблемът е, че ваденето на всички тези документи струва пари, а цената, която собственикът на гората поиска от държавата, не може да е по-висока от пазарната оценка. Съветът към потенциалните продавачи е преди да напишат сумата, кято искат за гората си, да се консултират с Камарата на независимите оценители, защото държавните горски стопанства няма да сключват сделки за територии, които са с цени над пазарните. На практика в страната няма осреднена цена за декар гора. Пазарните цени на горските имоти варират от 200-300 лв. до няколко хиляди лева на декар в зависимост от конкретното състояние на съответната гора, вида дървета, местоположението и много др. фактори. Така в един момент може да се окаже, че ако един собственик има 1 дка неатрактивна гора, оценена на 200 лв., той ще трябва да плати за скиците на имота и нотариалните заверки повече, отколкото ще получи от държавата.
Освен това дори собственикът и гората да отговарят на всичките поставени условия, не е сигурно, че сделка ще има.
Всички постъпили заявления ще се разглеждат, оценяват и класират от нарочна комисия, определена от директора на ЮЗДП инж. Дамян Дамянов.
Поземлените имоти в горски територии, посочени в допуснатите от комисията заявления, се класират по 3 критерия – наличие на обща граница с горски територии – държавна собственост, специални и защитни функции на горските територии и площ на имота. За всеки от тези критерии имотът получава определен брой точки. На следващия етап наети от ЮЗДП правоспособни независими оценители преценяват реална ли е цената, която е предложил купувачът. Преди финалното класиране представители на предприятието са задължени да направят теренна проверка на имотите, класирани на първия етап от процедурата.
При равен брой точки с по-голям шанс е този собственик, който е поискал по-малко пари за гората си.
Ако се стигне до сключване на договор, собственикът на гората трябва да знае, че ще трябва още да плаща – разноските по изповядването на сделките и вписването им в Агенцията по вписванията се заплащат от двете страни поравно.
Причините държавата да започне за пръв път да изкупува частни гори е констатацията, че в огромния си процент реститутите, които успяха да си върнат собствеността на одържавени територии, не успяват да се справят със стопанисването на горите си, снезаконната сеч в тях и с пожарите.
Средствата за изкупуването са предвидени във финансовите горски планове на 6-те държавни предприятия, едно от които е ЮЗДП, и са в размер на 690 000 лв. за цялата страна. Това означава, че средно предприятията разполагат с по 130 000 лв. за изкупуването на маломерни гори. Сумата далеч не е голяма, ако се вземе предвид, че общо в страната има над 2 млн. малки горски парцели с над 1,5 млн. собственици.
Процедурата с продажбата на частни гори в Пиринско още не е започнала, но другата, свързана с декларирането в общинските служби по земеделие на частните земеделски земи, изтича тази неделя. Тогава е крайният срок, в който всеки собственик на земеделски земи може да подадедекларация, в която да опише формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на терена, и към нея да приложи заявление, че желае или не желае имотът му да бъде включен в масив за ползване. Земеделските земи, за които не са подадени декларации, получават статут на „бели петна“ и тях общината може да дава под аренда на мераклии за работа.
