Анкара, второто потурчване, или как соцренегати и националнихилисти извратиха демократичната промяна 1989 г.

На 29 декември 1989 г. ръководството на управляващата БКП призна: “Възродителният процес е груба грешка и извращения на конституционните права на български граждани”. Това бе най-големият позор, който съвременната българска държава извърши върху част от българското население. Възродителният процес прокуди стотици хиляди български граждани от страната. Нанесе огромни щети на българската икономика и стотици разбити човешки съдби. Решението на Политбюро на ЦК на БКП и правителството на Георги Атанасов отхвърля Възродителния процес и обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

За какво го прави БКП? Заради собственото политическо оцеляване, но и заради опасността от етнически сблъсъци. Как го прави? Така, както прави св. ап. Петър – три пъти отричайки се от Христос. Т.е. цялата вина хвърля върху сваления Тодор Живков. А те, довчерашните усърдни клакьори, се правят на „света вода ненапита“!

БСП не само не успява да оглави процеса на обективно преосмисляне на Възродителния процес, но тогава уж демократизираната част на номенклатурния връх прави стъпка, равна на предателство. В смесените райони, без да му мисли, ръководството на БСП „хвърля в огъня“ на подклаждано отвън отмъщение от страна на новата местна власт срещу нейните кадри, разбивайки съдбите на стотици семейства. Това обяснява защо от години БСП е с най-слаби позиции в смесените райони, дето само ГЕРБ успя да стане втора политическа сила. На религиозна основа българи мохамедани са насъсквани срещу българи християни. Нищо че имат обща култура и традиции, говорят един и същи език и се различават само по религия…

През 1990-1991 г. държавата още е в ръцете на червената номенклатура, дирижирана от дуета Луканов-Лилов. Повтаря се позорът: безцеремонно нарушаване на Конституцията и законите на страната, а властта примижва пред системното морално-психологическо насилие в смесените райони над двете интегрални части на българската нация. Неспособни честно и обективно да преосмислят Възродителния процес, тогава доминиращите мастодонти БСП и СДС не само позволяват на чужди, враждебни на Отечеството сили да инспирират и диктуват противопоставянето в смесените райони, но и действат като колективни „кириак-стефчовци“, примирявайки се пред случващото се.

Днес ние, от два месеца заключени в домовете, с надежда да избегнем ударите на пандемията Covid-19, едва ли сме осъзнали: вече 30 години един друг вирус мори нацията и държавата. Ако преформулираме известна мисъл на Маркс и Енгелс,

ЕДИН ВИРУС ШЕСТВА ИЗ БЪЛГАРИЯ – ВИРУСЪТ НА НИХИЛИЗМА.

Да върнем възрастния читател към онези първи години след 10.11.1989. Да си спомни, а младите да научат онова, което „се случи“ на хиляди българи мохамедани и българи християни в смесените райони. Национален позор на т.нар. „приемници“ на БКП. Неслучайно „приемници“ е в кавички: От самото начало БСП търпи мълниеносна метаморфоза. Тихомълком загърбва, макар и малко, позитивното в социалистическите идеи. Под „мъдрото ръководство“ на соцренегатите Луканов, Лилов, партийния историк Г. Първанов и шефът на ПЕС С. Станишев се срива в лъжесоциалистическа, т.е. неолиберална формация с националнихилистично поведение. Не проумяват онова, което удачно дефинира Жак Атали: „Докато има унижени и оскърбени, ще има християнство. Докато има бедни и експлоатирани, ще го има Маркс“. БСП се превърна в главен виновник в т.нар. Преходен период, безидейна, безпринципна организация от търговски тип. Чийто плазмодиен финал отлично дефинира умен ляв интелектуалец. Валентин Вацев: „От Димитър Благоев до Джордж Сорос – това е актуалната траектория на развитие на българското ляво“.

От нейните редове по тайна поръка изскочиха неслучайни случайници, тихо имплантирани в други партии. Сред тях особено място и роля заемат т.нар. съветници. Съветват държавници, всеки по ресора, по който се смята, че са експерти. Но, за разлика от класическите съветници (Кисинджър, Бжежински, Голбрайт, Стиглиц), у нас Демократичната промяна 1989-а

ПОДНЕСЕ НА ТЕПСИЯ ОСОБЕНИ „СЪВЕТНИЦИ“ –

не експерти по икономика, политика, дипломация, а безгръбначни недорасляци. Като ядрения физик Михаил Иванов, преквалифициран в съветник по етнорелигиозните въпроси на първия „демократично избран“ президент Желю Желев. Дори повърхностна съпоставка на издигането на „другаря М. Иванов“ (член на БКП от 1973 до март 1990) до „господин“ е показателна. „По негова инициатива – скептично четем в Уикипедия – на 7.12.1989 се учредява “Комитет за национално помирение”, на който той става секретар и един от тримата говорители. В комитета се включват много представители на интелигенцията с различна етническа и религиозна принадлежност – българи, турци, роми, евреи, а също така – мюсюлмани и християни. През целия мандат на президента Желю Желев (1990-1997) Михаил Иванов е негов съветник“. Вече извън президентството, от 1998 г. е на „зелена ясла“ в Нов български университет (НБУ). Доцентът чете лекции по правата на човека, етническа политика и защита на малцинствата.

Два факта отключват драматичния развой на събитията в Източна Европа в края на миналия век. Първият: крахът на Горбачовата Перестройка, фиксиран от Августовския пуч, довел до рухването на СССР (1991 г.). Вторият факт: ескалиращото нарастване ролята на особена световна религия. Крахът на социализма реанимира, „върна в играта“ стар геополитически играч – исляма с неговото фанатично острие „ислямски фундаментализъм“. Чийто „ядрен реактор“ е Саудитска Арабия. Този факт ускорява ерозията на светските основи на Република Турция. След 1989-а Анкара е пред две изкушения: ислямски фундаментализъм или пантюркизъм (туранизъм). Избира второто, но не загърбва първото.

Тогава, в края на 80-те – началото 90-те години на ХХ век, изключителна личност управлява Турция, правейки я могъщ субконтинентален (регионален) играч. Тургут Йозал. Докато в Турция управлява компетентен, волеви държавник, у нас на 1 август 1990 г. с гласовете на БСП на държавния връх е поставен философ с повече от скромни държавнически и управленски качества. Плах, неопитен, объркан, „дисидентът-марксист“ неглижира родоотстъпническото поведение по националния въпрос на държавни органи и институции. Това позволява на Анкара чрез вербувани от МИТ (турското външно разузнаване) кадри на всички нива в държавни институции и в основни партии да налага антибългарски тези, противопоставящи в смесените райони, населени с българи мюсюлмани и българи християни.

Специално за Пиринска Македония най-висока степен на ескалация добива полит-религиозното противопоставяне в общините Якоруда, Сатовча, Гърмен, Корница. Документално описано от изключителен родолюбец – Живко Сахатчиев, в книгата „Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година. Неслучайни са думите на големия писател Николай Хайтов: „Случаят с Живко Сахатчиев потвърждава правилото, че

ВСЕКИ ТЕЖИ СПОРЕД СТОЙНОСТТА НА ДЕЛАТА СИ.

Делата Сахатчиеви направиха това име популярно, когато над българщината в една от нейните крепости – град Якоруда, надвиснаха тъмни облаци на второто потурчване. От края на 1989 г. насам един дългогодишен учител по география в малкото родопско градче започва да се откроява над еуфорията на размирните времена, обхванали страната ни“.

Вихри се политическо отмъщение, разчистват се лични сметки, прикриващи дефицита на управленски знания и умения, утежнени с комплекси за малоценност у новите управляващи. Колко струва „новата демокрация“ разкрива пред медиите март 1993 г. Алтай Исмаилов, съветник от СДС в Сатовча: „В момента кметът Юсуф Джуджо оказва натиск върху населението чрез джамийските настоятелства. Ако името ти е християнско, няма да бъдеш погребан по мюсюлмански обичай“.

Промяната е ретроградна. В началото на 90-те отново се явяват фереджета и грозните облекла (виж снимката). По същото време, когато в Турция действа от 1925 г. закон, забраняващ религиозно облекло, момиче, майки, млади жени са принудени да се забулят.

В Якоруда деребейството е още по-нагло. Никой не предполага, че в 1990 г., след Демократичната промяна, пише Ж. Сахатчиев, „в българския град Якоруда местните власти забраняват на учениците да скланят открито глава пред паметта на Апостола. Ще им простиш ли, Дяконе?“.

На международна конференция (Смолян, 2009 г.) същият споделя: „Само за две-три години и в седемте съставни села на Якорудска община, където и по време на турското робство не е имало нито една джамия, сега със средства на арабски фондации са построени джамии. В тях започват да събират децата да наизустяват молитви от Корана, от които не разбират нито една дума. На тях непрекъснато им се втълпява: „Щом си мохамеданин, ти си турчин! Ти и да искаш, не можеш да бъдеш българин!“. И още: „Тука е било турско и пак ще бъде турско!“. Българската Конституция тихомълком е суспендирана“.

Години след тези събития, май 2011, в интервю за „Гласове“ бившият президентски съветник и днешен доцент в НБУ Михаил Иванов, критично фиксиран само в дейността на т.нар. националистически организации, си спомня: „В смесените райони се провеждаха истерични митинги, автоколони правеха рейдове в турските и помашките селища, за да всяват страх. Активисти на Комунистическата партия и сътрудници на ДС носеха националистически лозунги и плакати. Лозунгите бяха: „Турците – в Турция”. „Който има турско име – в Турция”, „България на българите”. Всичко това се показваше по централните новини на телевизията“.

Но дума „не обелва“ за тогава течащите противоположни процеси в Пиринска Македония, по долината на Места. Там нагло се нарушават закони, демократичното право на волеизявление – какъв се чувстваш. Информацията, която идва в София от места и от спецслужбите, е достатъчна за тревожен извод. Мястото на Възродителния процес е заето от нов, Отродителен процес, вихрещ се сред българите мохамедани, с манипулации и лъжеобещания, откъсвани от „плътта“ на българската нация.

Подмолно тече „второ издание“ на Вазовото „пиянство на един народ“, дрогиран от лъжливите заклинания на политици за справедливо бъдеще. Тези години са „златно време“ за МИТ. Нескончаемите приказки за влизане в НАТО, телешкият възторг, че ще влезем в Евросъюза прикриват ускореното разграждане на националната държава. Селското стопанство, икономиката, армията – съсипани. Дипломатическият корпус разбит, подменен с неграмотници. От типа на Ал. Йорданов, невежа по македонския въпрос, но пратен в Скопие. Контра- и външно разузнаване – парализирани. Най-подготвените кадри в разузнаване и контраразузнаване, дори в криминалистиката – изхвърлени от системата, подменени с бездарни и продажни партийни назначенци.

Димитър Аврамов: „Приблизително по същото време (1992 г.) обемист, строго секретен обзорен доклад на НСС (Национална служба „Сигурност“, контраразузнаване) се попълва с прелюбопитно съдържание относно подривните действия на Анкара чрез МИТ: „Турската страна регулярно е получавала и понастоящем продължава да получава всестранна информация, в това число и от поверителен характер, за работата на Народното събрание, Президентството и Министерския съвет; придобива секретни документи на МВР и правителството… Резидентурите на дипломатическо прикритие са създали  дублиращи позиции на всички организационни равнища… Връзките на разузнавачите [с политически лица] в повечето случаи се осъществяват на конспиративна основа и от официални дипломатически позиции, маскиращи наличието на действителни агентурни отношения“. Тъй че не е чудно какво се твори и по места, в Разлога и Чеча, в Гоцеделчевско.

Елена Алекова, талантлива поетеса и публицист, пред международна научна конференция (Смолян, 2009 г.): „Често пъти помохамеданчването се е възприемало от народа ни като потурчване. А българинът, помохамеданчен насила или по принуда, никога не се е самоопределял като турчин. Та нали, по свидетелствата на А. Убичини, „езикът, на който говори той, е един от най-чистите български диалекти“.

На антибългарски митинг (1992 г.) в село Корница (община Гоце Делчев) от трибуната се леят провокации. Като: „Казват ни, че по Конституция официалният език е българският. За нас официалният език е турският. В Родопите продължава да се разпространява словото на Христос. Но християните нямат място в нашия регион и трябва да си отидат“.      

„Учители, българи мохамедани – отбелязва Ж. Сахатчиев – започнаха да развиват тезата, че не е нужно да се изучават в училище Христо Ботев и Иван Вазов, че старите български столици били само едни камънаци. Последваха непристойни актове: изпочупени бяха стъклата на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, строшен беше кръстът на църквището „Св. Георги“ в местността Якорущица, където е старата Якоруда“.

На 4.10.1991 г. измислен дисидент, д-р К. Тренчев, шеф на синидикат „Подкрепа“, вместо да върши профсъюзни дела, се изживява като кадровик и ментор на новите управляващи. На предизборно събрание на СДС в с. Конарско нарежда на българите мохамедани: „Никой не може да ви накара да си изпращате децата на училище. И глобите няма да плащате!“.

През зимата на 1991-1992 г. из Якоруда и Разлога плъзва анонимно възвание. „Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход! Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост!… Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а й вреди! Унищожавай, събаряй и пали!“.

Въпреки че президентският съветник М. Иванов получава цялата информация за ставащото в страната, се специализира като майстор на двойните стандарти. За него има само нарушение правата на българските турци и на помаците. Но не и на християните, както и на онези български мохамедани, държащи на българския си корен.

Ненадейно идва заповед от просветното министерство. Ж. Сахатчиев: „На 6 февруари 1992 г. учителите са уведомени, че и в училищата на Якорудска община от втория срок ще започне изучаване на турски език по 4 часа седмично, на основание Постановление 232 на Министерския съвет (ДВ, бр. 102/10 декември 1991 г.) за изучаване на майчиния език в общинските училища“.

На 10 февруари делегация от Якоруда отива при просветния министър проф. Николай Василев. И пита защо трябва да изучават турски, когато майчиният език е български! Получават подкрепа от министъра, който казва: „Никой няма право да отдава устни разпореждания“, и заповядва на зам. министър Татяна Костадинова да подпише указание, изпратено с телекс, че изучаването на турски  „изрично се отнася за деца, чийто майчин език е турският“.

На 27.02.1992 г. обаче тайно, в разрез с указанието на министър Василев, Т. Костадинова провежда в Якоруда разширено съвещание с учители и кметове. И дава устно нареждане за изучаване на турски език. Нима президентският „ядрен съветник“ М. Иванов не знае: изучаването на турски език важи само за районите, дето е майчин! Отродителният „Фигаро“ на двойните стандарти игнорира информациите, постъпващи от Благоевградско. В Сатовчанско учителите се бунят и обвиняват тамошния кмет Джуджо за приказките: тук населението е турско. Вместо да се сепне от подмолно протичащите процеси на турцизация на мюсюлмани, говорещи чист български език, нагло „успокоява“: „Не се притеснявайте, и по-рано е имало потурчване“.

От началото на 90-те сред населението се насажда фалшив мит. От самозабравили се управници, подкрепени от купени „в зелено” учени, праправнуци на Вазовия герой Кириак Стефчов: „В нашите земи още преди идването на Аспарух коренното население е било от тюркски произход и българомохамеданите са били техни потомци“.

Академик Георги Марков: „Ето какво ми каза един имам в Якоруда, видимо ядосан: „Професоре, аз съм турчин, какво лошо е да си турчин?“. Аз му казвам: „Няма нищо лошо, но вие не сте турчин. Какъв е майчиният ви език? Български. Майчиният език е първият признак, другият признак е историческото минало, родословието, корените. В Родопите християни и мюсюлмани са с общ корен“. Във Велинградско не бях ходил отдавна на крепостта Цепина. Това е крепостта на деспот Слав от 13-и век. Там има запазени паметници на старобългарски. Не е имало никакъв ислям тук, в Родопите. Както казват някои – видите ли, хан Тервел е разгромил арабите и ги заселил, и така те останали в Родопите. Оттам арабският произход на българите мохамедани. Има такава теза. Изкарват ги кумани и печенези, какви ли не – само да не са българи. А коренът им дори и в Рибново, където ходят с шалвари и забрадки, но песните им и говорът са български. Те не казват на турски айрян, а казват мътеница, бърканица, както майка ми в Калофер“.

Академикът изтъква огромната опасност от откъсването на българите мохамедани от „ствола“ на българската нация. Несъмнено обща цел на турски и соросоидни учени. На въпрос „Има ли опасност за държавата?“ Г. Марков отговаря: „Има, защото това е една сепаратистична идея. Както в съседна Гърция изграждат помашки етнос. Вече има речници, граматика на помашки, в Ксанти от миналата година има такава телевизия. Тук също се опитват – на конференцията, както сочи докладът на проф. Евгения Иванова, която твърди, че помаците са нещо различно. А като се каже така, значи не са българи. В същото време заглавието на доклада на колегата от Одрин (проф. Ахмед Гюнеш – бел. ред.) е красноречиво – „Помашки турци на Балканите” – явно гледа на Родопите от позицията на регионална сила, каквато се опитва да бъде Турция. Урокът на бошнаците – това е трагедията от 90-те години при разпадането на Югославия. Тито създаде две нации – македонска и мюсюлманска. Всъщност той създаде в Босна от сърбите и хърватите мюсюлмани мюсюлманска нация. Там през първата половина на 90-те години се клаха сърби христяни със сърби мюсюлмани, хървати християни с хървати мюсюлмани. Техният майчин език е един, затова ние не приемаме на верска основа да се изгражда нещо различно и да се противопоставя“.

В Якоруда в онези смутни години в центъра на събитията „стои“ кметицата Найла Салих. Стопроцентова българка, с български родов корен и майчин български език, заявява пред в. Земя“ (бр. 169/27.08. 1992): „Не съм друга, аз просто съм туркиня, а и останалите мои хора са като мене“. Смеховорен парадокс: туркиня, пък не знае турски! Същата с писмо до председателя на дружество „Тодор Александров“ към ВМРО-СМД забранява да се чества Освобождението на България от турско робство! Дори заплашва: „От това следва, че ако се проведе, въпреки че нямате разрешение, ще понесете пълната отговорност и строгост на закона“.

Кой закон? Разбира се, такъв няма. Правно неграмотна, кметицата не се позовава в писмения отказ на конкретен член и алинея. Затуй, въпреки забраната, якорудчани подобаващо отбелязват 80-годишнината от началото на Балканската война и Освобождението на Якоруда от турско робство. На обезобразения от фанатици паметник на загиналите в първата атака през Балканската война 1912 г. 28 български войници в местността Велийца са положени цветя (нечии скверни ръце са разбили с чукове мраморните плочи с имената на храбреците)!“.

НО НАЙ-ЯРОСТНА Е БИТКАТА В УЧИЛИЩАТА

Там противопоставянето е най-интензивно. Жертви са невинни деца. Те трябва да станат турчета. Изостреното противопоставяне в ред общини по долината на Места и в Чеча довежда до съставяне на анкетна комисия. Живко Сахатчиев: „С решение на 36-ото Народно събрание на 19.11.1992 г. е създадена Анкетна комисия за установяване на факти, свързани с доброволността на принципа на етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев. 326-страничен доклад е внесен за разглеждане в НС на 21 януари 1993, но дебати по него стават чак на 21 май. Докладът съдържа три ключови констатации: 1) Населението в селищата по поречието на р. Места, в западните Родопи и Източна Рила не ползва и не знае турски език. 2) Топоминичната система, разглеждана във всички аспекти, говори за наличието на българско население открай време до наши дни. 3) В същото време МОН и негови отговорни ръководители разпореждат и внушават (писмено и устно!!!) да се изучава турски език като майчин в райони, където никой не говори този език. Това е една недопустима атака срещу българския език, чиято етноконсолидираща функция е изключително важна“.  

Докладът предлага на Народното събрание две решения: „1) Счита за несъвместима с качеството им на избрани или назначени в местните органи на изпълнителната власт дейността на кмета на община Якоруда г-жа Найла Салих и кмета на община Сатовча г-н Юсуф Джуджо, насочена главно към турцизиране на българите мохамедани в тези райони. 2) „Отменя указанията на бившето МОН за изучаване на турски език като майчин в този район“.

По доклада има бурни разисквания, но предложените от анкетната комисия решения не са приети. Чрез процедурни хватки, приложени от Иван Костов, е обявена половинчасова почивка, след което мнозинството на СДС не се връща в залата. Заседанието е провалено, не се стига до гласуване. При все това на 7.09.1993 г. парламентът излиза с решение за анулиране резултатите в графите за етническа принадлежност и майчин език от извършеното преброяване през 1992 г. в района на Якоруда и Гоце Делчев, като несъответстващи на действителното положение.

Но Отродителният турцизиращ процес не спира. Продължава и при следващото управление. При втория кабинет на СДС (премиер Иван Костов) е проведено ново, второ преброяване на населението (2001 г.). 7826 стопроцентови българи  в община Якоруда „стават“ турци, каквито тук не е имало дори по време на турското робство. В Белица потурчиха 4737 мюсюлмани, в Гоце Делчев – 8317,  Гърмен – 4529, Сатовча – 3203, Велинград – 5515. И сега върху надгробните паметници в някои селища до името на покойника може да се видят изсечени върху камъка символите на турското национално знаме – звездата и полумесеца“.

Положението в „смесените райони“ и особено в Якоруда „се радва“ на специално внимание. През май 1993 г. вторият секретар на американското посолство Стивън Войен посещава Якоруда. Преди да се срещне с учителя Живко Сахатчиев, прави тайна сбирка с общинското ръководство, сетне отива в джамията и заявява: „Действайте, ние сме зад вас!“. 

В онези години турски дипломати още се въздържат да ходят открито из Западните Родопи и долината на Места. Дейността им се поема от US дипломати като Стивън Войен. Идва в Якоруда, придружаван от жена, представящ я за своя съпруга. Със странно държание: дипломатът беседва, а тя старателно води записки. Сетне се изяснява: съпругата е мнима, знае отлично български и е секретар в турското посолство в София! Анкара и Вашингтон действат „ръка за ръка“ на Балканите. Финалът на кървавите конфликти в Бивша Югославия, последвал през втората половина на 90-те, го доказва..

Години по-късно, на международна конференция в Смолян (2009 г.), военен от запаса критикува опит на недоучена учена от НБУ да отрече термина „приобщаване“ на българите мюсюлмани към българската нация. Дичо Узунов, контраадмирал от запаса: „След това тя (доц. Евгения Иванова) по велзевулски начин казва, че процесът на приобщаване бил „асимилация“. Непростима фалшификация от нейна страна. Този процес на приобщаване означава още избистряне на националното им самосъзнание и възстановяване на българската им идентичност от времето, преди предците им да приемат мохамеданската вяра. Приобщаването всъщност е освобождаване на напластените в течение на близо три столетия чужди духовни ценности и връщане към българските корени. Кощунство е да говориш за асимилация, когато става въпрос за приобщаване на българи към българи. Позицията на госпожата по своята дълбока същност е антинационална и враждебна на нашите национални интереси“.

Това изказване подсказва греха на вчерашните управляващи и слугуващите им „учени“. Това е формалното сравняване на събитията от 1972 г., когато са сменени арабско-турските имена на българите мохамедани с български, с Възродителния процес спрямо българските турци. Защото българомохамеданите са част от българската нация.

Докато София спи, Анкара действа. Д. Аврамов: „При посещение в Кърджали (28 март 2008 г.) тогавашният министър-председател Реджеп Ердоган, помолен да коментира притесненията на обществото ни от ситуацията в смесените райони и турцизирането на българомохамеданите в Родопите, в присъщия му директен стил отговаря: „Вие трябва да приемете реалностите, ако искате да опазим мира!“.

Този „мир“, обещаван от Ердоган, прикрива план за второ, псевдомодерно издание на Османската империя. По рецепта на неосомнанистката доктрина, зачената от „бащата“ Тургут Йозал, чийто поклонник е именно Ердоган, представлява специален интерес, доколкото касае бъдещето и съдбата на България и Балканите. 

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Приап Куртев

    Какъв възродителен процес – какви 5 лева. Това са тъпотии на хора или на които им е платено,или не виждат и до върха на носа си. Чехия и Словакия са членове на ЕС,на Нато,на какво ли не преди нас. Как са фамилните женски имена? Навратилова,Мандликова,Колерова,Скленарикова.. Имам и 1 доста забавна случка в Братислава.Запознавам се с 1 дама,тя ми дава визитка. Гледам името- Шлосерова. Питам-мъжът ти да не е шлосер.Да,казва- Шлосер е( т.е. фамилията е ШлосерОВА.) Дори и Жозефина Бейкър и Кайли Миноуг в Чехия се казват Бейкърова и Миногова. Някой да ги атакува за възродителен процес??? В Литва 5% от населението са етнически руснаци. Но в Литва Виталий Петров е Виталис Петровс. Някой да ги обвинява за възродителен процес??? Дори от другата страна е Русия. Ами новите държави в средна Азия( бившите съветски републики) – фамилните имена пак са ОВ,ЕВ-нищо,че по религиозен състав има и по 80% мюсулманско население.- Казахстан – президент Касъм-Жомарт Токаев, Узбекистан( 88% мюсулмани) – Президент -Шавкат Мирзийоев
    Министър-председател -Абдула Арипов, Туркменистан( 93% мюсулмани)- Президент -Гурбангули Бердимухамедов, Вицепрезидент -Рашид Мередов, Киргизка Република – Президент -Сооронбай Джеенбеков, Министър-председател Мухаметкалий Абулгазиев – по натаък да продължавам ли?? И аз искам да съм швед,ама никой не ми даваше да съм Йонас Петерсон…
    Другият въпрос който вече никой не поставя е : ” Нарушените права”. Какви нарушени права,като всички предишни и сегашни функционери на ДПС сме ги обучили ние,тъй като влизаха във висшите учебни заведения без изпит,а ние трябваше да се потим. И колко лекари,инжинери,медицински сестри…и после отидоха готови кадри в Турция,но и в Австрия,Швеция,Германия…Помня,че и международните паспорти на “тези хора без права” почнаха да ги издават от 01.06.1989 година,а на дугите ” с правата” -след 01.10.1989 год…И на кой бяха нарушени правата???

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *