С Пената се оженихме за близначки, аз избрах по-скромната, за баджанака оставих амбициозната, разказва преди години рекордьорът по мачове за ЦСКА
Борис Атанасов Гаганелов, наричан по прякор Макето, е бивш български футболист. Легенда на ЦСКА (София), където играе 14 години като ляв бек и централен защитник.
Роден е на 7 октомври 1941 г. в Петрич. Юноша е на „Беласица” /Петрич/, играе като централен защитник и ляв бек. Дебютира за тима през 1957 и остава до 1960, като през това време има кратък престой в „Пирин” /Благоевград/ с един мач там. През 1960 преминава в ЦСКА и остава до 1974. Има 350 мача (рекорд за ЦСКА) и 2 гола в „А” група за ЦСКА. Седемкратен шампион на България през 1960/61, 1961/62, 1965/66, 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и шесткратен носител на Купата на Съветската армия през 1960/61, 1964/65, 1968/69, 1971/72, 1972/73, 1973/74, всички с ЦСКА. За ЦСКА има 37 мача в евротурнирите (31 за КЕШ – рекорд за България, и 6 за КНК). Полуфиналист за КЕШ през 1967. Заслужил майстор на спорта от 1965. Играта му се отличава със самоотверженост, с добро взаимодействие с партньорите и с чувство за колективизъм.
Има 51 мача (29 като капитан) за „А” националния отбор в периода 1963 до 1970, 3 мача с 1 гол за „Б” националния, 1 мач за младежкия и 2 мача за юношеския национален отбор. Участва на Световното първенство през 1966 в Англия (в 3 мача) и на Световното първенство през 1970 в Мексико (в 1 мач).
След прекратяване на състезателната си дейност е треньор на Шумен, „Армеец” /София/, Бяла, Свищов и Червен бряг, в Тунис, в Либия, помощник-треньор на националния отбор от 1980 до 1982, помощник-треньор в ЦСКА от 1993 до 1994 и старши треньор на ЦСКА през сезон 1993/94.
С Димитър Пенев са баджанаци, женени са за сестри близначки.
Умира на 5 юни 2020 г. в София.
„Mного от другите момчета пробиваха по лесния начин, защото имаха талант в излишък. При мен нищо не ставаше лесно. Трудех се много и спазвах дисциплина. Даром нищо не взех от този живот. С много пот изковах всички успехи във футбола”, казваше навремето големият защитник на ЦСКА и националния отбор, който опазваше Гунди, без да го рита жестоко, Борис Гаганелов, който си отиде от този свят на 78-годишна възраст. Червената легенда остава завинаги в историята с 350 изиграни мача за софийския клуб. Едва ли някога друг играч ще успее да надмине това постижение, като се има предвид текучеството в съвременния футбол. Гаганелов обаче не беше от хората, които ще тръгнат да си правят самореклама със старите успехи, за които може да се говори с часове. Много постигна с ЦСКА, седем пъти стана шампион на България, игра на две световни и сложи капитанската лента в националния. Приживе обаче великият защитник изброяваше геройствата си някак между другото, защото най-много от всичко се притесняваше околните да не си помислят, че си придава излишна важност. Вродената му скромност никога не успя да отнеме от блясъка на неговите изяви на терена. Навремето феновете го боготворят, че се раздава на терена буквално до последната секунда и е от онази порода играчи, които никога не изоставят основните принципи на футболното джентълменство.
Борис Гаганелов е най-скромният от знаменитите футболисти на ЦСКА. Той е рекордьор на клуба по мачове в „А” група и по участия за КЕШ. Но не бие тъпана за себе си. Неговата лоялност му пречи да се реализира като треньор и администратор. През 2006 година пред БЛИЦ бившият капитан на националния отбор разказа неща, които дори съотборниците му не подозират.
КРЪСТЕН СЪМ НА ЦАР БОРИС.
„Роден съм в Петрич и съм най-малкият от шестима братя. Батковците ми обраха имената на дядовците и роднините. Аз съм кръстен на цар Борис. Родителите ми са от Гръцка и Сръбска Македония. Бяха бедни хора. Отглеждаха зеленчуци и тютюн. От малък вместо да играя, помагах на тютюна. Ставах по тъмно. Това е робска работа.
БАТКО ИЗБЯГА В АВСТРАЛИЯ
През 1948 година ни изселиха в село Завет, Исперихско. Най-големият ми брат избяга през гръцката граница с група земляци. Остави жена и дъщеря – бебе. После емигрира в Австралия. Той е музикант и там беше барабанист. В Делиормана ни беше тежко. Живеехме в турско село и не свикнахме. Нямахме близки и се изолирахме. Разрешиха ни да се върнем чак след три години.
ВАНГА ПОЗНА, ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ!
Майка отиде при петричката врачка. Тя каза, че брат ми ще си дойде. И наистина през 1958 г. той се прибра. Съпругата му го изчака десет години! Домъчня му за щерката и се върна. Не го пратиха в лагер. Отърва се с изселване. На 78 си е жив и здрав. Заради бягството имах спънки, като ставах офицер. После всичко се уталожи.
И АЗ ХОДИХ ПРИ ПЕТРИЧКАТА ВРАЧКА
Едно лято почивах на море. Там от жегата, слънцето и изригванията си увредих вестибуларния апарат. Закъсах с координацията. Лекарите не можаха да ми помогнат. Леля Ванга ми каза: „Оти бе, момче, одиш на море? Ке отиваш на планина!”. Тя се оказа права. Аз я послушах и се оправих. Оттогава не съм бил на море. Само на балкан.
ЗАПОЧНАХ КЪСНО
Минах през много спортове. Първо тренирах борба. После – волейбол. Сетне станах окръжен първенец на 100 метра. Дадох постижение от 11 секунди и нещо. Бях много здрав. Съучениците ми викаха Бичето. Футбола започнах късно. На 15. Но още следващата година бях в юношите старша на „Беласица”. Играех нападател. Но при всяка опасност се връщах по инстинкт. И лела-полека се оказах бранител.
От малък съм цесекар. През зимата ЦДНА идваше на подготовка в Петрич и аз им гонех топките. Съгледвачите на армейците ме забелязаха. Трябваше да вляза в спортната рота на ЦДНА. Но ме объркаха и ме пратиха танкист. Вместо в ЦСКА се озовах в „Пирин” /Благоевград/. Играх мач в „Б” група. Сетне ме откомандироваха към танковата бригада в Горна баня. Станах водач на танк.
рез януари 1960 г. ЦДНА най-накрая ме взе. И веднага заминах с отбора на подготовка в Пампорово.
Как ме приеха ли? Не мина гладко. Борбата за място в ЦСКА е жестока. Преценяваха ни не само като футболисти, но и като офицери. Гледаха ни възпитанието, манталитета и характера. Искаха да сме точни и дисциплинирани. В защитата ритах с ветераните на ЦДНА. Ракаров и Ковачев подвикваха. А Манолов и посягаше.
СИМОЛИЯТА МИ ПРАВЕШЕ СЕЧЕНО
Играех навсякъде в отбраната, но де факто бях централен защитник. А Манол Манолов не долюбваше младите футболисти на неговия пост. Като титуляр излязох през октомври. Бихме „Дунав” /Русе/. Ала от притеснение се оплетох като пиле в кълчища. И ме преместиха в дублиращия отбор. Крум Милев и Божков ме харесваха. Но Стевето замина някъде и изведнъж ме пратиха в „Черно море”. Там играх контролите. Докторът се прибра и ме върнаха обратно в ЦДНА. Накрая разбрах, че откомандироването било инсценирано от Симолията. Той не искаше младоци, които могат да го изместят. Беше на възраст и се чудеха как да го пенсионират. А Симо още беше добър. Бликаше от сили! Накрая, за да се отърват от него, го пратиха да кара треньорска школа в СССР. Казаха му, че като се върне, пак ще играе. Но го излъгаха.
И от 1962 г. съм титуляр в ЦСКА. Навъртях 14 сезона без тежки контузии. Станах рекордьор на клуба по мачове в „А” група и участия за КЕШ. За всички времена. Мислят, че ми е вървяло гладко. А виждате през какви перипетии минах, за да се наложа в ЦСКА. Значи съм имал качества и характер! Не мога да кажа кой ми е големият мач. Играех равномерно.
С ГУНДИ СЕ ТАЧЕХМЕ МНОГО
Като централен защитник често пазех Аспарухов. Той имаше голямо уважение към мен. Аз не го ритах. Не бях груб футболист. Играех твърдо, но по правилата. В националния двамата се сменихме като комсомолски секретари. По лагерите се готвехме индивидуално. Аз му вдигах, а той биеше глави и волета. Гунди беше скромен и сериозен. Не се големееше и не пищеше при всяко влизане. Започна да го прави само в последните си години. Контузваха го много. Травмите му се изостриха и взе да реагира прекалено остро. Тиражира се, че най-тежко се справях със Соколов. Жоро наистина беше дясно крило. Но аз рядко го пазех. Най-трудно ми беше срещу Гунди и бързия Веселинов. Попов и Дерменджиев също ме озорваха.
ЛЕВСКАРЯТ ВИТЛАЧИЛ МЕ ИЗБРА ЗА КАПИТАН НА НАЦИОНАЛНИЯНикога не съм се натискал за лентата. За капитан на „А” отбора ме избра Витлачил. Той беше треньор и на „Левски”. Хареса му, че съм сериозен и отговорен. Преди мача във Флоренция Белгия ни би с 5:0. От ЦК смениха целия национален отбор. Оставиха само мен с Аспарухов. И Пенев, но той се контузи и не излезе. С нов тим спечелихме баража с 2:1! Вкарах си автогол, който премълчаха. Една топка мина под Найденов, удари ме в крака и влезе. Добре че се класирахме за световното. Иначе щяха да ме изядат!
В Англия пазих Гаринча. Мислеха, че е невъзможно да се спре. Но аз се справих. Нито той ме надигра, нито аз него. Бразилците бяха слаби, но ги изпуснахме от страх.
АЛАДЖОВ ИЗБЯГА ОТ МАЧА С ГФР
Преди световното в Мексико направиха друго чудо. Определиха състава с всенародно допитване по вестниците! Читателите избраха националите. Едни играха и ни класираха, други станаха титуляри. Това породи напрежение. На моя пост налагаха Стефан Аладжов. Но читателите предпочетоха мен и ме разконцентрираха. В Мексико ни обезводниха. Свалих седем кила. Как да тичаш, като нямаш сили? В първия мач срещу Перу игра Аладжата. Аз не попаднах дори в 16-те! Много уважавам Стефчо. Но след загубата той избяга. Каза, че е болен. Пуснаха мен. А вече бях смазан психически, че не участвах в първия мач! Пазех Либуда. Играх слабо и направих дузпа срещу германеца. Това ми е последният мач в националния. Нарочиха ме за един от виновниците за провала и изкупителна жертва.
СИМОЛИЯТА СЕ ОПИТА ДА МЕ ПЕНСИОНИРАСлед световното с ЦСКА излязох срещу „Миньор”. Бях на нормалното си равнище. Изведнъж на полувремето треньорът Манол Манолов ме смени. В тунела му казах през сълзи: „Как не те е срам, бе? Защо ме сменяш? Ако мислиш да ме махаш, не ме слагай изобщо!”. Не знам дали Симо ми имаше гарез, че го заместих. Но ме лепна на пейката. На мое място извика юношата Пламен Янков. От централен нападател го направи ляв бек! В контролите на първите пет мача бях резерва на Пацо. Мълчах и тренирах. Срещу „Челси” Янков направи груба грешка и ме пуснаха. Така си върнах титулярното място. Играх в ЦСКА още 3 години. Отказах се на 33.
КАТО ТРЕНЬОР МЕ ПОДЦЕНИХАЗавърших НСА и треньорската школа на „Байерн” /Мюнхен/. Ала не съм достатъчно нахален и пробивен за тази професия. С „Шумен” вървяхме добре. Но започнаха да ни режат навсякъде и не оцеляхме. После разбрах, че са ни пожертвали, за да не изпадне „Славия”.
Аз съм най-дългогодишният помощник в ЦСКА. Помагах на Божков, Ковачев и Йоцов. Същата длъжност заемах и в националния отбор. Две години асистирах на Пържелов. Бях треньор в Бяла, Свищов и Червен бряг. Водих отбори в Тунис и Либия. Имаше моменти, когато можех да стана старши на ЦСКА. Но не исках да бъда непочтен към никого. Аз съм прекалено лоялен и честен. Такъв бях, такъв съм и днес. Няма за кога да се променям.
СЕГА СЪМ ВОЕНЕН ТРЕНЬОР
Водя „Армеец” – отбора на Първа армия. Играчите ми са войници. Служат по шест или девет месеца. Всяка година трябва да правя нов тим. Това не са най-големите таланти на България. Те попадат директно в елитните ни отбори или не служат. Но армейското първенство спасява много момчета за футбола. После хората с качества и мъжкарите играят в „А”, „Б” група и зоните.
С ПЕНЕВ СТАНАХМЕ БАДЖАНАЦИ
С него играхме дълги години в ЦСКА и националния. Бяхме двойка централни защитници, но пробихме по различен начин. Пенев успя с по-малко труд. С качества, талант и нюх. Аз – с работа и дисциплина. Ние водим две сестри. На подготовка с националния тим в Хасково се запознахме с две еднояйчни близначки – акробатки от цирка. Те изпълняваха пластичен етюд и бяха еднакви. С Пенев не можехме да ги различаваме и ги бъркахме. Оставихме те да си изберат коя с кого да бъде. При близнаците винаги един е лидер, а другият го слуша. Командарещата се падна на Пенев. А на мен – по-тихата. Не съжалявам, че се ожених за кротката!
ПЕНЕВ НЕ МЕ ПОКАНИ ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО
Пусна се слух, че сме скарани и не си говорим. Не е вярно. Ние с Пенев винаги сме се уважавали. Караме празниците семейно. Почти всяка Нова година сме заедно. Като треньор Пенев имаше и доста шанс. Той никога не ме е викал да работим заедно. Нито в националния отбор, нито в ЦСКА. И аз не го потърсих, за да не кажат, че правя шуробаджанащина. Дали щях да се съглася, ако ми предложеше да му стана помощник? Разбира се, че щях да приема! Но той не ме покани. Никога.
